Индиан Уелс - №1 турнир след Големия шлем

От 2000-а година насам турнирът се провежда на „Индиан Уелс Тенис Гардън”, който със своя капацитет от 16 100 места е вторият по големина корт в света, след „Артър Аш” в Ню Йорк.

Като изключим турнирите от Големия шлем, „Мастърс 1000” турнира в Индиан Уелс е най-посещаваният турнир в света. Миналата година 350 086 души се наблюдавали битките на живо.

Освен, че се радва на елитния статус „Мастърс 1000” в АТР, турнирът BNP Paribas Masters се провежда и при дамите, където също е от висока категория – Premier.

По традиция през последните години в Индиан Уелс се събират абсолютно всички звезди в тениса, които са изкушени освен от сериозния брой точки, така и от примамливия награден фонд.

Естествено не винаги тази надпревара е била толкова елитна. Първоначално турнирът се е провеждал в Тусон, Аризона и е бил само със схема за мъже. През 1976-та турнирът се премества в долината Коачела, въпреки желанието на АТР битките да се преместят във Флорида.

С основна заслуга за това е Чарли Пасарел, бивш американски тенисист, по това време със сериозна длъжност в АТР, който успява да убеди шефовете си битките да останат в долината Коачела.

Той е човекът, който успява успешно да лобира за инвестирането в тенис инфраструктура, която е необходима за конкурирането на турнира на най-високо ниво. Действията на Пасарел се бележат с успех и скоро турнирът се хвали с нов централен корт, който събира 7 500 зрители.

„През 1979 приключих своята професионална кариера, но исках да остана в тениса. Връщайки се към моите игрови дни си представях как ще изглежда турнирът. Как ще предлага отлично качество и ще събира най-добрите играч. За тази цел предвиждах няколко удобства като безплатна храна, голф игрища в близост до мястото, където се провежда турнирът”, разказва Пасарел.

Надпреварата бързо се разраства, като паметните финали не закъсняват. В такъв се превръща битката за трофея през 1982-ра, когато Яник Ноа слага край на серията от 44 поредни победи на Иван Лендъл. 

За да прогресира още повече турнирът, Пасарел, заедно с дългогодишния си приятел и партньор Раймонд Мур основават компанията PM Sports Managment. Следващото предизвикателство пред тях е проектиране, разработване и управление на луксозен хотел и близкия тенис турнир в Индиан Уелс.

Това води до изграждането на Grand Champions хотел, който разполага с 350 стаи. Хотелът е завършен през 1986-та година. Въпреки, че Пасарел и компания имаха много проблеми докато получат необходимата подкрепа, но сега центърът разполага с 12 тенис корта. На следващата година турнирът прави дебюта си на новия си корт, като първа на корта излиза Щефи Граф.

Допълнителна популярност турнирът придобива през 1987 и 1988, когато шампион става Борис Бекер. Само две години по-късно надпреварата, която по това време е носела името Newsweek Champions Cup, преминава на най-елитна категория, известна сега като „Мастърс 1000”.

За първи път битки при дамите на ниво WTA в Индиан Уелс се водят през 1991-а, а през 1997-ма надпреварата става от елитна категория.

Развитието на турнира продължава с пълна сила и през 2000-та година е изграден „Индиан Уелс Тенис Гардън”. Прогресът се доказва и с цифри – наградният фонд неимоверно се покачва, също както и броят на посетителите и телевизионните зрители. Така в днешни дни Индиан Уелс разполага с 20 корта, централният от които с капацитет 16 100.



Генерален спонсор на турнира в периода 2002-2008 е Pacifik Life. Нов тласък идва от организаторите на турнира, които решават да увеличат броя на играчите и кръговете, които стават точно като в турнир от Големия шлем. Единствената разлика е тази, че поставените започват директно от втори кръг.

От 2009-та година спонсор на турнира е BNP Paribas – най-големият инвеститор в света на тениса.

Новият собственик на турнира Лари Елисън е изключителен ентусиаст и иска да превърне надпреварата в една от най-добрите в целия свят. Разбира се Пасарел и Мур също са неизменна част от турнира, който миналата година празнува своята 36-годишнина.

Както Чарли Пасарел казва, „Индиан Уелс трябва да израства всяка година, за да може един ден да се превърне в най-големия турнир в света”.