Григор: Най-големият ми страх? Да не бъда губещ в любовта

Той е следващият Роджър Федерер. Не, той е по-добър от него. Просто още не му е дошло времето. Глупости! Никога няма да стане като Федерер. Талантлив е, обаче е мързелив. Своенравен, надут, капризен, разглезен. Май е гадже на Серина Уилямс.

Представете си само да живеете само за ден в подобна вербална и емоционална касапница. Така минават дните на тенисист №1 на България Григор Димитров. С уточнението, че при него това е всеки божи ден. Редува бехкенда на елегантния Федерер, чиято сянка ще го преследва до края на кариерата, със съвършения ретур на Агаси, за да се отбранява. От критичните погледи на добронамерени специалисти, от злобните коментари на откровени клюкари.

За седмица в Маями Гришо постигна толкова, колкото не успя за цялата 2011-а. Трите му победи на „Мастърс“ турнира, особено тези над №32 в света Хуан Игнасио Чела (Арж)  и №7 Томаш Бердих (Чех) катапултират българина обратно в първата стотица на ранглистата. Отне му четири години в мъжкия тенис, за да натрупа $ 600 000. За четири излизания на корта в Маями той калкулира още $ 100 000 към сметката си.

Във вторник приказката за Гришо приключи след загуба с 6:7, 2:6 от деветия в света Янко Типсаревич. Със сигурност на 20-годишния хасковлия му се повдига, когато чуе колко напомня по стил на Федерер. Нищо, че швейцарецът, заедно с Пийт Сампрас е кумирът му от детството му. Нищо лошо няма  българинът да е с високо самочувствие. Така се оцелява сред грандоманите милионери. В световното тенис семейство трябва да се стъпва тежко и да се гледа о твисоко. А дали Гришо води на разходка до Айфеловата кула Серина Уилямс, си е само негова работа.

Поразителното в юношеския шампион от „Уимбълдън“ и „US Open“ за 2008 г. е чувствителността му. Гледате едно нахакано хлапе, което говори на перфектен американски английски и се държи като звезда. Зад паравана на самоуверената усмивка и непокорните къдрици обае има и друго.

Григор е вярващ. Заспива с малка икона на Исус Христос, която стиска в длани и без която не тръгва на път. До леглото си вечер поставя още една икона, на Дева Мария, подарък от майка му. И сребърно кръстче.

„Да ме пазят. По-спокоен съм, когато си внушавам, че някой отгоре ме държи под око“, разкрива с огромна неохота първата ракета на България. Димитров има свой начин, по който навива тейпа върху основата на ракетата си преди състезание. Прави го обратно на часовниковата стрелка, под определен ъгъл. Изкриви ли го, убеден е, че го очакват неприятности.

Избира определен маршрут от хотела или апартамента до кортовете и не се отклонява от него за нищо на света. Носи екипировката си в един сак през целия турнир. Победа в първия кръг му подсказва с какъв цвят фланелка да продължи в следващите срещи.

Ако случайно му притрепери под лъжичката от напрежение, вади от джоба на шортите си класическа плодова близалка. Да, близалка. На пръчка. Като онези, заради които малчуганите тропат с краче пред родителите си в супермаркета. „Успокояват ми нервите. Винаги гледам да имам под ръка по една-две за всеки случай“, казва Гришо.

От какво се притеснява? „От хората, които не ме харесват, а идват на мои мачове.“ От какво се страхува? „Да не бъда губещ в любовта.“

Това е Григор Димитров. Малко по-различен от този, когото познавате от екрана, но в пъти по-истински.