Отбелязваме 14 години от най-значимото постижение на родния мъжки тенис



18-12-2012 11:34 | Станко Димов

Тази седмица се навършват 14 години от най-значимото постижение на българския мъжки тенис. Националният отбор за мъже с капитан Стефан Цветков и състезатели Милен Велев, Ивайло Трайков и Радослав Лукаев печели сребърните медали от европейското първенство в Монтекатини, Италия.

По пътя към успеха тенисистите ни печелят срещу Чехия, в чийто тим са героите от тазгодишния финал за Купа „Дейвис” Радек Щепанек и капитанът Ярослав Навратил.

Националите стигат до финалния кръг след спечелването на Втора група в Турция през 1996 г. и след това на Първа група в Гърция през 1997 г. След тези резултати Стефан Цветков влиза в Топ 10 на тенис треньорите в Европа за годината.

Турнирът от Шампионската дивизия на Европа се провежда от 16 до 20 декември 1998 г. Жребият изпраща България в група „Б”, заедно със съставите на Чехия и Испания. В „А” са Италия, Швеция и Англия.

Първият двубой на България е срещу традиционно силната тенис школа Чехия. Печелим мача с категоричното 3-0. Ивайло Трайков побеждава Ота Фукарек с 6:4, 7:6. Във втория сингъл Милен Велев се справя с Щепанек с 6:2, 7:6. Велев и Трайков печелят и срещата на двойки.

Чехите бият Испания с 3-0. Така българите се нуждаят от само една победа над иберийците, за да се класират за финала. И тя идва още в първия сингъл. Трайков печели срещу Хуан Балселс със 7:6, 6:2.

В двубоя за титлата България среща домакините от Италия. Ивайло Трайков отстъпва в равностоен мач на Джорджо Галимберти с 6:7, 3:6, като в първия сет има своите шансове за успех. След това на корта излиза Милен Велев, който играе на обезболяващи и губи от Марцио Мартели с 2:6, 2:6. Така за националния отбор остават сребърните медали от европейското първенство.

След финала българите са поканени на официална вечеря в старинен замък от Франческо Ричи Бити, по онова време президент на ЕТА и на италианската федерация. Освен купата за второ място и отличията за отбора, Трайков получава и плакет за тенисиста, постигнал най-много асове на турнира.


Как се стигна до този грандиозен успех разказва президентът на БФТ Стефан Цветков
- Отличното представяне в Монтекатини има своята предистория. Атмосферата в отбора ни беше невероятна. Изграждането на състава започна от началото на 1997 година със серия от лагери, което практически беше централизирана подготовка. Всичко започна с лагер в зала „София”. Той бе последван от 10-дневно занимание в Кипър, в което участва целият разширен състав на националния отбор. В него бяха Орлин Станойчев, Михаил Кънев, Виктор Иванчев, Иво Братанов, Ивайло Трайков, Димо Толев. Скоро дойдоха и първите резултати – спечелихме всички двубои за Купа „Дейвис” в Пловдив и се изкачихме във втора група на Евро-африканската зона. На по-късен етап към тима се присъедини и Милен Велев. Преди двубоите от първа група на Европейското първенство в Гърция отново проведохме лагер в Кипър. Ефектът отново беше налице  отидохме най-подготвени. Записахме победи над отборите да Купа „Дейвис” на Словакия, Словения и Гърция и така се класирахме в елитната дивизия на шампионата.

-Тогава имаше и лагер в Съединените щати…
- Да, през същата 1997 година направихме подготовка в САЩ. Искам да подчертая, че всички лагери бяха осъществени без бюджет от федерацията, която тогава нямаше възможности. Лагерите бяха финансирани от спонсори и приятели. Седмицата преди финалния кръг на европейското организирах лагер в Бохум, Германия, който също бе поет от спонсори и имаше голямо значение за последвалите резултати в Италия. Заниманията бяха на килим, малко по-бърз от настилката в Монтекатини. Но след това на Велев и Трайков топките на Щепанек и Фукарек им се струваха направо бавни.

- Какво си спомняте от Монтекатини?
- Първото е невероятната атмосфера на първенството. Знаем историята на европейските шампионати. Още като „Кингс къп” това беше втората по значимост отборна проява в мъжкия тенис след Купа „Дейвис”. Всички големи европейски сили участваха. Турнирът беше легитимен шампионат на континента. Той вече не съществува, заради много натоварения календар.

Няма да забравя, че след завръщането в София със сребърните медали председателят на БФТ Красимир Ангарски каза пред президента Петър Стоянов: „Ето ги моите момчета, 100 години не може да бъде повторен техния успех!”. Получихме и премии от по 500 долара. Така че беше оценено от ръководството това постижение и за нас беше невероятен стимул.

Нека припомня, че победихме категорично Чехия, с Щепанек и Фукарек, които по онова време бяха тенисисти от топ 120 на световната ранглиста. Можехме да спечелим и срещу Испания, но след успеха на Иво Трайков в първия мач, вече се бяхме класирали за финала. Затова в последния мач на двойки оставих Милен Велев да си почива. Пуснах Трайков и Лукаев и спрях двубоя след петия гейм, за да съхраня силите и на Ивайло. Щяхме да спечелим и тази среща, ако ни беше необходимо, но тя беше без значение.

- Как рефлектира това успех върху българския тенис?
-Смея да твърдя, че веднага след Монтекатини излязоха и се наложиха играчите, които дълги години бяха лидери – и Тодор Енев, и Илия Кушев, и Радослав Лукаев. Те бяха под мое наблюдение и участваха и в лагерите на разширения национален отбор.  Получаваха „уайлд кард” в чалънджърите, който се провеждаха в България. Много се направи тогава. Както показа опитът, в създадената конкурентна среда и интензивни тренировки, състезателите израстват, образно казано, „дърпат се един друг напред”. И всичко това без голям бюджет.

Интересът към тениса се увеличи и още на следващата година у нас се проведоха безпрецедентните два чалънджъра. Това пък помогна за израстването на българските тенисисти, които спечелиха точки и се изкачиха в ранглистата. Тогава имахме 4-5 човека в първите 250 в света. Младите напредваха бързо и в един момент вдигнахме толкова нивото, че успяхме да изпреварим Сърбия.

- Може ли да каже, че финалът в Италия е затворил един цикъл?
- Да, някакъв кратък цикъл, който започна с назначаването ми за капитан на отбора на България за Купа „Дейвис” в началото на 1997 г. От самото начало се създаде един отличен климат в състава, който се запази през цялото време. А нека не забравяме, че през 1999 година спечелихме бронзови медали на европейското в Германия. Тогава в състава вече беше и Орлин Станойчев. Но второто място в Монтекатини наистина се откроява и се помни и до днес.

- Какви изводи се налагат от този успех?
- В момента имаме Григор Димитров, но нямаме толкова много равностойни играчи. За да се радваме отново на такива успехи трябва да има едни подобни лагери и централизирана подготовка с разширен състав, включващ и млади тенисисти.

Трябва да има и всеотдайни треньори, които да знаят, че трябва да се доказват и да направят име, което да защитават непрекъснато. Те получават голямо поле за изява. Ако това се осъществи, неминуемо ще има отново добри резултати.

СПОРТНИ СТОКИ ОНЛАЙН

 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Тенис резултати и статистика
Турнир: Miami Open
Категория: Мастърс
Място на провеждане: Маями, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд: $10,404,205

Official Website | Livescore
Други новини