Петте най-драматични финала на Уимбълдън при дамите



04-07-2013 12:48 | Любомир Тодоров

В събота, ако боговете на дъжда разрешат, на „Уимбълдън” ще бъде коронясана нова шампионка.  Турнирът при жените в Лондон стартира през 1884 година с 13 тенисистки. Сега времената са други и битката за достигане до финала е много ожесточена.

Исторически погледнато е имало много драматични двубои за титлата, които са били начало или край на нечия славна кариера при тенисистките. Позволявам си да откроя пет финала, които смятам за най-драматичните. Тъй като не бих се наел да ги класирам по значение, подреждам тези двубои хронологически.

1919 г. Сюзан Ленглен – Дороти Ламбърт Чeмбърс 10:8, 4:6, 9:7
След края на Първата световна война на финала на „Уимбълдън” се срещат опитът и младостта. По тогавашния регламент шампионката играе с победителката в основната схема за определяне на носителката на трофея. Дороти Чембърс, която защитава титлата си, е на 40 години, а нейната френска опонентка е точно на половината – на 20, и на Острова не са много хората, които са чували за нея. Сюзан Ленглен се появява със скандално късата си (за времето) рокля на корта, но впечатлява повече с играта и духа си.  Англичанката Чембърс стига до два мачбола в третия сет при 6:5 гейма и 40:15. Парижанката ги спасява със смели отигравания. След това Ленглен получава на свой ред шампионска точка при 8:7 и успява. Това е първата от шестте й титли на „Уимбълдън”, а нейната съперничка се оттегля от тениса.

1970 г. Маргарет Корт – Били Джийн Кинг 14:12, 11:9
Това е финалът в Лондон с най-много изиграни геймове – 46.  Австралийката Корт и американката Кинг показват извънземен тенис.  Маргарет стига до мачбол при 7:6, но съперничката й го отразява. Още пет пъти Били Джийн спасява шампионски точки. При седмата възможност Корт най-сетне успява. „Уимбълдън” е предпоследната стъпка към Големия шлем, който именитата австралийска тенисистка постига през тази година след триумф и на Откритото първенство на Съединените щати.

1994 Кончита Мартинес – Мартина Навратилова 6:4, 3:6, 6:3
На финала деветкратната шампионка Навратилова се изправя срещу 22-годишната испанка Мартинес, която до момента е известна главно с успехите си на клей. 37-годишната Мартина е смятана за фаворит в двубоя. Но Кончита изиграва мача на живота си и успява да надделее в трисетов мач. Тя стана първата - и до момента единствена - испанска шампионка на „Уимбълдън” . Мартинес е и единствената, която успява да разбие „двуполюсния модел” на Навратилова и Граф, които печелят всички трофеи между 1982 и 1996 година. А за Мартина това е 12-ият и последен финал на единично в „Ол Инглънд клъб”.

1995 Щефи Граф – Аранча Санчес-Викарио 4:6, 6:1, 7:5
Още един забележителен мач за титлата между две велики тенисистки. През онази година те шест пъти се сменят на върха на световната ранглиста. Финалът остава в историята и заради невероятно драматичния 11-и гейм на третия сет, който продължава… 20 минути. В него се разиграват 32 точки и се преминава през 13 равенства, като Граф има 6 геймпойнта, а Санчес – 8. В крайна сметка германката пробива и след това сервира успешно за да спечели шестата си титла от „Уимбълдън”.

2005 г. Винъс Уилямс – Линдзи Дейвънпорт 4:6, 7:6, 9:7
Изцяло американският финал продължава два часа и 45 минути, което го прави най-дългия в историята на турнира в Лондон. По това време Дейвънпорт е световната №1. В третия сет тя се откъсва с 4:2 гейма и 40:15, когато се подхлъзва на тревата. Тя получава лекарска помощ заради болки в гърба от падането. Линдзи се връща на корта и стига до мачбол при 5:4 и сервис на Винъс. Уилямс го спасява с бекхенд уинър и после печели третата си от общо пет титли на „Уимбълдън”.

Любомир Тодоров, Медиен директор на Турнира на шампионките на WTA

_____
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Други новини