Тъжната история на семейство Томич

В тениса е пълно с амбициозни и искащи да контролират децата си родители, а настоящата история е за един подобен случай. Този на австралиеца Бърнард Томич и баща му Джон, известен с постоянните скандали около себе си и вече с наложена забрана да посещава АТР турнири. Каква е причината ли?

Онзи прословут случай, в който преби от бой Томас Дрюе - спаринг партньора на сина му, за което беше осъден на осем месеца. Дрюе вече не работи с Томич, но разкри шокиращи подробности за отношенията във фамилията, какъв човек е бащата Джон и през какво е трябвало да премине във времето, в които е бил спаринг партньор на Бърнард. В. "Хералд Сън" публикува извадки от личния дневник на Томас Дрюе.

Ноември 2012 г.
Пристигам след 27-часово пътуване и се чувствам наистина изморен. Още с появяването си на корта ставам свидетел на първия изблик на нерви от страна на Джон, защото Бърнард играе на "Плейстейшън". Намираме се в Голд Коуст (Авл). Къщата на Томич е красива и разделена на две части - едната за Бърнард, а другата за Джон. Има басейн, отпред е паркирано BMW X6M, всичко изглежда наистина много хубаво.

В първите две седмици тренираме минимум по 3-4 часа на ден. Джон на няколко пъти прави скандали, а двамата с Бърнард през цялото време си крещят. Аз от своя страна бях прекалено зает да играя тенис, да подготвям напитките и да помагам за изграждането на мускулна маса, но тогава от Барселона пристигна

Салвадор Соса - доста известен и уважаван в АТР тура. Ставаме добър екип. Почти веднага Джон обиди Соса, защото си позволил да се облегне на стената. Накара го да гони топките. Салва е над 60-годишен, но прави каквото му се нареди.

Коледно намаление на заплатите
Семейството ми липсва, но се чувствам щастлив да съм част от тура. Точно на Коледа Джон ми каза, че ще има промяна в заплащането. Намалява заплатата ми от 1200 на 1000 евро на седмица. Освен това се бяхме разбрали храната да ми се плаща, но се оказа, че трябва сам да си я купувам.

"Плащам ти прекалено много. Ако не ти харесва, можеш да се прибираш", ми заяви Джон. Напуснах работата си като мениджър на "Монте Карло Кънтри Клуб" и не мога да се върна. Не знам защо се случва това, но Джон има още новини. Казва ми, че няма да ми плати за Коледа, тъй като през този ден не сме тренирали. Той знаеше, че няма къде да отида, но имам бивша жена и дете, както и ипотека на къщата. Продължавам напред. Все още сме в началото, нещата ще станат по-добри.

Хопман Къп
Демонстративен турнир в Пърт и сме само с Бърнард. Той спечели и трите си мача. Джон не е тук и атмосферата е добра, работата върви. Бърнард победи Новак Джокович с 6:4, 6:4. Фантастично! Ставаше въпрос само за тенис и липсваха останалите неща, на които ставах свидетел.

Режимът на Бърнард е много стриктен, когато става въпрос за храна и напитки. Трябва да подготвя два литра специфична течност, 45 минути преди мач да му дам две хапчета, други три бели хапчета 15 минути преди срещата, още едни по време на загрявката, в началото на двубоя една синя торбичка с прахообразно вещество и още една оранжева по време на самата среща.

Ако дозата не е точна, и, ако напитките не са поети в точния час, ми се прави страхотен скандал. Преди мач трябва да поставя ракетите на Бърнард в стая със студен въздух и да ги извадя в последната минута. Ако на Джон дадена ракета не му харесва, той просто я чупи.

Сидни
Бърнард спечели първата си АТР титла. Всички празнувахме. Томич беше брилянтен. Чувството беше великолепно. Все още сме в тенис центъра, когато вечерта Джон пристигна и ни показа чека от наградния фонд. В началото си помислихме, че ще празнуваме. Но не! "Виждате ли колко данъци плащам? Давам ви прекалено много пари, вече ще ви плащам по-малко". Веднага настроението ни спадна. Невероятно... 

Мелбърн
Australian Open е и приятелката ми Софи пристига, за да се видим. Трябваше да напускам хотелската си стая в 11 ч вечерта, за да се срещаме в нейния хотел и на другата сутрин в 6 ч да давам на Бърнард сока му от портокал. Чукам на вратата и той ми отговаря да се разкарам, но аз съм длъжен да му кажа: "Може ли да си изпиеш сока и енергийните медикаменти, моля те, Бърнард".

Напрежението е все така голямо. Имам чувството, че Джон ревнува от нещо. Трябва да се промъквам като шпионин, когато посещавам Софи и да се оглеждам да не би Джон да ме види. Странно. Напрежение, напрежение, винаги напрежение. Всеки ден е като нова сцена от филм на ужасите.

Зомби
Семейство Томич пристигат в Монако и трябва да ги посрещна на летището в Ница. Разходите са за моя сметка. Междувременно Бърнард е купонясвал като луд след сезона в Австралия и, когато се видяхме, беше загубил 2-3 килограма мускулна маса. Двамата със Салва не можехме да го познаем. Тренира само пет дни, което не бе достатъчно.

Вече минаха четири месеца, откакто работим заедно, а съм изключително стресиран. Нямаш представа какво ще се случи на следващия ден, как Джон ще реагира в дадена ситуация - може би ще бъде мил, може би отново ще прави скандали. Винаги стрес, всеки ден стрес.

Ротердам
Студено е. Вали сняг и Бърнард загуби в първи кръг от Григор Димитров. Игра на 50% от възможностите си, защото е уморен и не е правил нищо след Australian Open. Същата тази вечер със Салва бяхме в стаята на Джон и той започна да плаче. Сълзите бяха истински. "Бърнард вече не ме иска. Свършено е с него, може би ще трябва да се прибирам у дома."

Двамата със Салва го утешавахме, но вътре в нас искахме да се прибере и Бърнард да остане с нас. Всеки ден се надявахме, че днес е денят, в който Бърнард ще го изгони. Знаехме, че проблемът е в Джон, но Салва ми каза, че най-голямата ми грешка би била да се опитам да ги разделя. "Застанеш ли между тях, и си мъртъв. Остави Бърнард да реши за себе си", ми каза той. 

Марсилия
Джон се ядоса, защото не му носих куфара и ме заплаши да ме изгони от екипа и да ме върне в Монако. Бърнард се появи и се провикна: "Всички да млъкнат!". Попита какво точно се случва и защо съм извън екипа, а след това не можеше да повярва, че причината е защото не съм носил багажа на Джон.

Но изведнъж изглежда забрави за всичко. Каза на Салва, че който пристигне последен в Марсилия ще плати вечерята на всички. Салва го прие като шега с цел да се разведри обстановката, но Джон влезе в колата си и започна да кара като луд. Не знам, може би със 160 км/ч. Наистина много, много бързо.

Настанихме се в стаите си и Джон ни каза да се появим на вечеря след 20 минути. Джон си взе две уискита и десерт, а след това поиска сметката, която беше 150 евро. Даде я на Салва и му каза, че ще трябва да я плати, щом е загубил баса. Всички знаехме, че той няма пари. Стана ми жал за него и му дадох 20 евро за моята част от вечерята. Бърнард също му даде 20 евро и също като мен не се почувства никак добре при създалата се ситуация.

Брадентън
От супермаркета Джон си купи BB Gun (вид въздушен пистолет) и каза, че иска да ходи на лов. Изсмях му се и му отговорих да го взима. По-късно, след тренировка, отидохме за риба и си почивахме, а след това постреляхме към земята.

Върнахме се и Бърнард каза: "Кой е най-големият мъж, ще се стреляме един друг", а след това добави, че се шегува. Джон обаче отговори, че ще го направи. "Направи го или не си истински мъж", предизвика го Бърнард, а Джон извади пистолета и се простреля в крака, който започна леко да кърви.

След това стреляха по Салва и после казаха, че е мой ред, но аз отидох до моята стая, сложих си 4-5 чифта панталони и чак тогава ги оставих да ме прострелят, но реално не усетих нищо. Всичко това снимахме на видео и по това време ни изглеждаше много забавно. Лудост, но забавна.

Томас Дрюе, превод "Стандарт"