Топ 10 на най-великите мачове на „Уимбълдън”



18-06-2014 14:18 | Sport Magazine

В навечерието на Откритото първенство на Великобритания се правят всевъзможни класации. Английското списание Sport magazine направи свое подреждане за Топ 10 на най-големите мачове на „Уимбълдън”. Ето неговата класация.

№10
„Светът плака с нея”
Граф – Новотна, 1993 г.

Изминаха повече от 20 години от една от най-големите спортни драми. Чехкинята Яна Новотна преживя огромен емоционален възход и срив. Тя водеше с 4:1 гейма в заключителния сет на финала в Лондон срещу Щефи Граф. И тогава 24-годишната Новотна като че ли се скова, невярваща, че може да вземе първа титла от Големия шлем. Германката спечели 5 поредни гейма и взе титлата. Новотна спечели симпатиите на света, когато се разхлипа неудържимо на рамото на дукесата на Кент, която й връчваше трофея. Пет години по-късно Яна все пак спечели титлата на „Уимбълдън”.

№9
„Дайте ни тайбрек”
Гонсалес – Пасарел, 1969 г.

Годината е 1969-а. Панчо Гонсалес е вече на 41 години и изглежда като 61-годишен. Но трябва да играе повече от 5 часа. Мачът от втория кръг е спрян заради падналия мрак, след като са изиграни само два сета. Но в първия от тях има 46 гейма. Двубоят се решава в пет маратонски сета. Третият е от 30 гейма, а последният от „само” 20. Това води до приемането на решението да се въведе дълъг 13-и гейм – „тайбрек”, който властва и до днес и намали свръхдългите сетове. Но не винаги – виж №8.

№8
„Вечният сет”
Иснър – Маю, 2010 г.

 Джон Иснър и Никола Маю започват един обикновен мач от първия кръг на „Уимбълдън”, който обаче се превръща в един от най-епичните двубои изобщо. Игровото време е 11 часа и 5 минути, а срещата продължава три дена. Петият сет, в който няма тайбрек, е от 138 гейма и завършва 70:68 за американеца. След последната точка двамата едвам стоят на краката си.

№7
„Винъс се измъкна от клопката”
Уилямс – Дейвънпорт през 2005 г.

Най-дългият финал при жените в историята на „Уимбълдън” продължи 2 часа и 45 минути. През 2005 година Винъс Уилямс се наложи над Линдзи Дейвънпорт. Линдзи взе първия сет, а във втория стигна до шампионска точка. Винъс я отрази, после спечели тайбрека, а в третата част спечели с 9:7. Така Уилямс стана първата победителка в турнирите от Шлема, която е спасила мачпойнт на финала след Хелън Джейкъбс през 1935 година на US Open.

№6

„Смяна на караула”
Федерер – Сампрас, 2001 г.

Пийт Сампрас е седемкратен шампион в Лондон, когато в четвъртия кръг на турнира през 2001 година се изправя срещу един швейцарец, който връзва косата си на опашка. 3 часа и 41 минути по-късно на „Ол Инглънд клъб” той сдава титлата, победен от Роджър Федерер. Това е единствената среща между двамата титани на тениса в официален двубой. Този мач слага края на една ера и поставя началото на друга.

№5
„Два от три”
Едберг – Бекер, 1990 г.

 Ако се върнем във времето, когато тенисът на трева още беше доминиран от стила „сервис-воле”, не може да не отбележим едно знаменито съперничество. То е между елегантния швед Стефан Едберг и експлозивния германец Борис Бекер. Те играят три поредни финала на „Уимбълдън” от 1988 до 1990 година. В първия Едберг печели, 12 месеца по-късно Бекер взема реванш. И така мачът за титлата през 1990 година е нещо като решителен трети сет. В него скандинавецът поведе с 2-0 части, но Борис изравни. Стефан обаче не трепна и взе петия сет с 6:4, за да вдигне втората си титла тук.

№4
„Мартина вдигна летвата”
Навратилова – Евърт, 1978 г.

Били Джийн Кинг накара светът да започне да се гледа сериозно на дамския тенис през 60-те с мощната си игра. Но родената в Чехия Мартина Навратилова показа грамотевични удари, с които щеше да доминира десетилетия на „Уимбълдън”. Началото беше поставено през 1978-а на финала в Лондон срещу любимката на публиката Крис Евърт. Фината американка с нейните кадифени удари беше противопоставена на изстрелващата като с оръдие топката левичарка Мартина, която спечели титлата в първия си от общо 60 финала на тревата в Лондон (сингъл, двойки и смесени двойки). Навратилова и нейната сила на ударите се превърнаха във вдъхновение за тенисистки като Граф, Дейвънпорт и сестри Уилямс.

№3
„Уайлд кард”
Иванишевич – Рафтър, 2001 г.

Първият мъжки финал в „Ол Инглънд клъб”, който се игра в понеделник заради дъжда, остана в историята като Финала на народа. През 2001-а сервиращият мощно сърцат хърватин Горан Иванишевич спечели сензационно „Уимбълдън”. Левичарят беше загубил цели три финала и беше вече на годинки. Иванишевич получи „уайлд кард” от организаторите, като заслужил ветеран.  Но гигантът от Сплит започна знаменития си поход, който го доведе отново до финал. Там го чакаше друг обичан от хората играч – австралиецът Пат Рафтър. Горан спечели трофея и сърцата на публиката, след като изтръгна петия сет с 9:7 гейма и написа история.

№2
„Най-известният тайбрек”
Борг – Макенроу, 1980 г.

Малцина очакваха четирикратният шампион от „Уимбълдън” Бьорн Борг да има трудности при спечелването на петата титла през 1980 година. Почти никой не слагаше сред фаворитите и 21-годишния сприхав американец Джон Макенроу. Но той се изправи на финала срещу хладнокръвния швед. Темпераментният Макенроу взе първия сет с 6:1, но загуби следващите два. В четвъртия се стигна до първия финален тайбрек в Лондон, който се превърна и в най-знаменития в историята. Левичарят от Бруклин го измъкна с 18:16 точки. В петия сет Борг надделя с 8:6 гейма, но това беше последният му успех на свещената трева. Година по-късно в повторение на финала Джон спечели трофея.

№1
„Мачът на мачовете”
Надал – Федерер, 2008 г.

Тези, които си спомнят Род Лейвър и Кен Розуол, може би ще оспорят избора за мач №1 в класацията. Но повечето ще се съгласят с него. Живеем в най-великата тенис епоха. Въпреки че Новак Джокович се опитва успешно да притеснява Роджър Федерер и Рафаел Надал, тези двамата са поставили стандарти, които е трудно да бъдат достигнати. Затова примерът е финалната среща през 2008 година. Рафа беше загубил предишните си два мача за титлата на „Уимбълдън”, а Роджър излезе със самочувствието на шампион от последните пет издания. Но след 4 часа и 48 минути игра в мач, прекъсван заради дъжд, испанският левичар най-сетне триумфира след 6:4, 6:4, 6:7, 6:7, 9:7. Надал прегърна Федерер след последната точка в тази велика битка и чак после се отдаде на емоциите си.

 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Тенис резултати и статистика
Турнир: Miami Open
Категория: Мастърс
Място на провеждане: Маями, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд: $10,404,205

Official Website | Livescore
Други новини