По следите на една (сбъдната) мечта



20-11-2014 00:29 | Елена Николова

Опитвам се да си припомня първия ми жив спомен от тениса. Не мога. Беше отдавна, но не от времето на Сампрас или Агаси. Отначало Родик беше моят фаворит. Неговата личност ми допадна. Беше наистина жалко да гледам, как Федерер не му позволи да грабне повече големи титли... После някак естествено Рафа ме спечели.

 

Отначало, докато гледах големите битки пред екрана и за секунда не съм си представяла, че мога да гледам на живо такъв мач, от подобен калибър. Вълнувах се на макс, но пред телевизора.

 

Бях като че ли още малка да (си) повярвам, че човек може да мечтае толкова смело. Постепенно започнах по-съзнателно да следя световния тенис - хвърлях някой поглед към историята, към постигнатите резултати, към надминатите рекорди. Прочетох няколко книги, някоя друга биография, запознах се с други запалени хора. Вече намирах вдъхновение в тениса и станах голям фен на Надал. Започнах да си представям, какво би било да го гледам на живо. Но всичко беше един далечен мираж, труден за осъществяване. Нямах финансовата възможност, нямах времето, нямах компанията - общо взето нищо нямах. Поне така си мислех тогава.

 

Постепенно Гришо напредна в ранглистата, а тенисът се превърна в любим спорт на много хора в нашата страна. Започнах да пътувам по-често, а пътешествията по света откриват нови хоризонти и най-вече вътрешно започнах да се убеждавам, че "I'm the master of my fate".

 

С напредването на годините се убедих, че животът е твърде кратък, за да действаш в несигурно бъдеще време. Усещах, че живеем в уникално за тенис ерата време, това време няма да продължи дълго и няма време за губене. Което важи за времето във всичките му измерения.

 

Лондон първо ме посрещна с Wimbledon.Направихме тур обиколка - успяхме да разгледаме кортовете, press room, музея с трофеите. Да бъдеш там по време на турнира е истинско предизвикателство - участваш в лотария, спиш в палатка или купуваш дял от Клуба. Този турнир е един от най-интересните и противоречиви от всички - традиции, пари, аристократизъм. С една дума - история. Велики играчи, титанични битки, счупени рекорди, известни фенове. Дали ще се вредя и аз да гледам на живо, кой знае?! Но това, което предстои да напиша ме кара да вярвам, че "It always seems impossible until it's done" и "Impossible is nothing".

 

Още когато си купих билет за Лондон, веднага взех билети за ATP World Tour Finals - най-горе и най в края. Изрично пишеше, че тези места не се препоръчват за хора, които имат страх от височини. Веднага ми стана ясно, че от мачовете ще гледам само подвижни точици, но бях щастлива!

 

Разбрах, че няма да гледам Рафа, защото се оперира. Гришо не успя да се класира и се почувствах голям карък. Когато наближихме The O2 арена всичко това вече нямаше значение. Oтидохме да попитаме дали може да сменим местата, за да сме заедно с Миленка. За наша голяма изненада момичето просто ни подаде 2 билета и каза "ето това са вашите места, може операторът да създава малко неудобство". Ние веднага си помислихме, че сме прецакани. Но после като намерихме местата си - 4 ред!!! Никога не съм се радвала толкова на две шарени хартийки (дори и на парите).

 

Всичко беше перфектно: виждах истински хора, които играят пред мен - първо един мач на двойки, братята Брайън (които паднаха в 1 си мач, но после завършиха с титлата), и Джокович-Чилич. Просълзих се, защото емоцията от цялото вълнение, от чакането, от организацията, от късмета надделя в мен. Атмосферата в залата беше страхотна - музиката, моментът в който излизат тенисистите, подвикванията в залата и възклицанията "ааа, ооо", ръкоплясканията.

 

Сега си мисля, че именно тенисът ме научи, че мечтите се сбъдват. За пореден път се убедих, колко изкуствена среда създава телевизията, социалните мрежи, предразсъдъците и най-вече границите на собственото ни съзнание. За пореден път се убедих, че парите са средство, а не самоцел, за да изживееш подобни безценни емоции. Обстоятелствата са подробности: важен си ти и твоите мечти. За пореден път се убедих, че късметът е на страната на смелия и че постоянството е най-ценното качество по пътя към сбъдването на каквото и да било.

 

Въпросът не е в тениса, не е в спортиста, не е в турнира, играта е важна. И аз предпочитам да съм вътре в играта и да играя моята игра.

ОЩЕ ОТ БЛОГА НА ЕЛЕНА!

_____
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Турнир: Купа Дейвис - Световна група
Категория: Друг
Място на провеждане: -
Настилка: Твърда
Награден фонд: -

Official Website | Livescore
Други новини