Какво ново (и старо) ни показа Григор Димитров в Австралия



29-01-2015 11:19 | Александър Иванов

Григор Димитров отпадна в осминафиналите на Australian Open, а тазгодишното му участие приключи с разнопосочни мнения за това дали в играта му има прогрес, или не е успял да надгради през зимната пауза. От една страна Димитров не напредна по отношение на класирането. От друга обаче подобрение в играта му има и българинът определено е по-добър играч, отколкото беше преди година.

23-годишният Димитров отпадна от Анди Мъри в мач, който много наподобяваше на предишните му две солидни участия в Големия шлем - четвъртфинала с Рафаел Надал в Мелбърн и полуфинала с Новак Джокович на "Уимбълдън". И в трите срещи хасковлията допусна поражение в четири сета, пропускайки страхотни възможности поне да стигне до пети.

Срещу испанеца при сетбол в третия сет негов форхенд по правата излезе на милиметри в аут. Срещу сърбина имаше три поредни сетбола в четвъртия, включително един при свой сервис. Срещу шотландеца също имаше сетбол и солиден аванс от 5:2 в четвъртата част. Димитров не използва нито един от тези шансове, което логично повдига въпроса дали е способен да преодолее този синдром в мачовете срещу големите съперници.

През 2014 г. българинът спечели четири победи срещу играчи от топ 10, но последната му такава беше преди повече от половин година - срещу Мъри в четвъртфиналите на "Уимбълдън". Това остава и единствения му успех срещу тенисист от първата десетка във формат три от пет сета. А загубите в тези случаи са вече шест.

Две неща се открояваха като елементи, които Димитров е подобрил.

На първо място това е бекхендът.

През декември Димитров за кратко се подготвяше с американеца Пол Анакон, който е работил с двамата най-успешни играчи, практикуващи бекхенд с една ръка - Роджър Федерер и Пийт Сампрас.

И през миналата година, когато Димитров направи най-силния сезон в кариерата си, бекхендът му беше сериозна слабост. Българинът използваше слайс почти при всяка по-силна топка, насочена към тази страна. Той не рискуваше да натисне топката, което го оставяше в защитна позиция и не му даваше възможност да се задържи на основната линия, изтласквайки го по-назад и оставяйки инициативата в разиграванията на съперниците му.

Тази година в Мелбърн ситуацията беше по-различна. Това си пролича най-вече в мача с Мъри, който притежава изключително качествен бекхенд с две ръце. Димитров по-рядко използваше слайс и често връщаше плоско или лифтирано топката от бекхенд, взимайки я по-рано от обичайното за себе си. Така той прехвърляше по-бързо топката в полето на съперника и значително повече го затрудняваше. Да, в бекхендът му все още няма достатъчно сила, за да бъде по-дълбок и да издържи в продължителна размяна от основната линия, или пък да може да контраатакува. Но има повече отпреди, за да е по-агресивен от тази страна и в същото време да допуска по-малко грешки. Срещу Мъри Димитров направи шест непредизвикани грешки по-малко от бекхенд, отколкото от форхенд. При това липсваха изнервящите неточности от слайс и грешките бяха предимно при опити да бъде по-агресивен. Затова и българинът записа осем уинъра от по-слабата си страна срещу 12 на шотландеца.

Стабилизирането на бекхенда е изключително важно, защото досега съперниците му разчитаха да атакуват мощно от тази страна и да печелят лесни точки. Сега те трябва да рискуват много повече в търсенето на дълбочина и сила в ударите си и от двете страни, за да пробият подобряващата се с всеки изминал турнир защита на Димитров.

Другият безспорен напредък на 11-ия в световната ранглиста е по отношение на физическата му форма.

Без съмнение това е най-големият плюс от работата му с Роджър Рашийд. Тялото на Димитров изглежда още по-солидно спрямо миналия сезон, а освен това в нито един от мачовете му от началото на година той не даде признаци на умора.

Българинът изигра три сета срещу Дъстин Браун, четири срещу Лукаш Лацко, пет срещу Маркос Багдатис и четири срещу Мъри, като престоя на корта общо 11 часа. В края на всеки един от двубоите, включително срещу шотландеца, той изглеждаше по-свеж от опонентите си и показваше по-добро движение. Това прави още по-болезнен факта, че не успя да вкара мача с Мъри в пети сет.

Димитров отдавна е забравил моментите, когато повръщаше на корта и получаваше крампи още преди да е изминал втория час. Това му дава и много по-голямо спокойствие и търпение във важни моменти и увереност да влиза в дълги разигравания.

В целия турнир Димитров беше изправен пред 36 възможности за пробив и спаси 24 от тях, включително 12 срещу притежаващия един от двата най-добри ретура в света Мъри. В този мач българинът спечели и почти равен брой точки при средните (от 4 до 9 удара) и дългите разигравания (над 9 удара). Той се срина в края на четвъртия сет срещу шотландеца, но това не се дължеше на физически спад или неувереност, а на изблик на нерви след пропуснатия сетбол и грешката на лайнсмена, която го лиши от възможността за втори. Още от миналата година обаче българинът не допуска спадове след загуба на сет, което доказа и фактът, че той имаше най-много спечелени мачове след решителен трети или пети сет в целия тур.

Другото важно нещо, което трябва да се отбележи и което поне в Мелбърн си пролича като промяна, са по-честите изблици на емоция. Досега прекалено често в мачове, в които играта му не вървеше и резултатът не се развиваше в негова полза, той изглеждаше апатичен, обезверен и загубил желание за битка. Това се виждаше най-вече през втората половина на миналия сезон, когато натрупа повечето от пораженията си през 2014 г. Особено срещу по-предно класирани тенисисти. Сега изглежда, че Димитров много повече мрази да губи, отколкото езикът на тялото му показваше в предходните сезони. В него вече има много по-голяма спортна злоба за сметка на прекаленото джентълменство и усмивките на корта, които може да печелят много симпатии, но не и мачове. Показаха го реакциите му в оспорваните и изтощителни мачове с Багдатис и Мъри. Показа го и яростно потрошената ракета в край на двубоя с  шотландеца (действие, което Горан Иванишевич описа като изкуство).

"Бесен съм и няма да крия разочарованието си. Резултатът не е това, което исках и търсех. Сигурен съм, че бих могъл да направя някои неща доста по-добре. Дали трябва да променя нещо в играта си? Да, разбира се. След като съм загубил, значи трябвало е да направя някои неща доста по-добре", заяви критично Димитров след мача.

В Мелбърн обаче проличаха и две сериозни слабости в играта на българина, които той възможно най-бързо трябва да коригира. Странното е, че това са слабости, които не би трябвало да са характерни за играта му и които е показвал в по-малка степен в миналото - при сервиса и при волетата.

Началният удар е сред основните оръжия на Димитров. Той сервира средно с около 200 км/ч и достига максимална скорост от 230 км/ч. Освен това неговата техника му дава възможност да бъде вариативен. Още от миналия сезон обаче българинът не използва достатъчно потенциала на сервиса си.

В Мелбърн Димитров не вкарваше достатъчно първи сервиси и допускаше доста двойни грешки - общо 16 (три срещу Мъри и осем срещу Багдатис), които не компенсираше с асове. Българинът направи едва 36 директни точки от сервис в четирите си мача, като 25 дойдоха срещу Браун и Лацко. Срещу Мъри те бяха само четири, а спечелените точки след вкаран първи сервис - 67%. А и вторият сервис на българина беше крайно неефективен. Не случайно Мъри влизаше няколко метра навътре в корта, за да го посреща. И доста често правеше уинъри от ретур.

Притеснителното е, че Димитров прекалено често играе без първи сервис във възловите моменти.

Срещу Джокович в полуфиналите на "Уимбълдън" Димитров направи двойна грешка при сетбол за 2:2. Срещу Гаел Монфис в осминафиналите на US Open българинът направи двойна грешка при мачбол за съперника, след като в предишния сет беше пропуснал два сетбола и беше изостанал с 0:2. Срещу Мъри в неделя допусна два поредни пробива в края на петия сет.

Претендентите за големите трофеи разчитат изключително на началния си удар, за да се измъкват от тежките ситуации и да обръщат геймове, сетове и мачове. Изключение прави Рафаел Надал, който няма толкова силен сервис и предпочита да го прави с маратонски разигравания. Димитров обаче не разполага с характеристиките на испанеца, за да може да си позволи да играе на ниво, когато сервисът му не върви. Още повече, когато разполага с толкова мощен начален удар. "Моят сервис не беше на нивото, което очаквах. Според мен това направи най-голямата разлика", заяви Димитров след загубата от Мъри.

Другият притеснителен факт от този двубой бяха лошите волета на българина. През целия мач той беше по-агресивен, като направи повече уинъри и излезе на мрежата цели 57 пъти. Той обаче загуби при 20 от опитите си. Димитров сам се подложи на разстрел няколко пъти с лоши волета, при които топката нито беше достатъчно близо до мрежата, нито отскачаше малко след контакта с корта. Факт е, че бекхендът по късия диагонал на Мъри беше изключително ефикасен и шотландецът сваляше топката ниско в краката на съперника му. Имайки предвид обаче техническите си качества, българинът трябваше да се справи доста по-добре особено при стоп волетата. Срещу Мъри Димитров записа осем уинъра и седем грешки при волетата, а съперникът му завърши осем от минаващите си удари.

Автор: Александър Иванов, "Дневник"

_____
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Турнир: WTA Finals
Категория: Друг
Място на провеждане: Сингапур, Сингапур
Настилка: Зала
Награден фонд: $7,000,000

Official Website | Livescore
Турнир: Swiss Indoors
Категория: Друг
Място на провеждане: Базел, Швейцария
Настилка: Зала
Награден фонд: €2,442,740

Official Website | Livescore
Турнир: Erste Bank Open
Категория: Друг
Място на провеждане: Виена, Австрия
Настилка: Зала
Награден фонд: €2,788,570

Official Website | Livescore
Други новини