Тенис приключения в Ротердам и Антверп



20-02-2015 18:10 | Любомир Тодоров

Журналистическият шанс ми позволи да отразя като пратеник на Tennis24.bg първото участие в Европа на българските тенис звезди Григор Димитров и Цветана Пиронкова за 2015 година. Но какво представляват турнирите в Ротердам и Антверп като организация и атмосфера, как се чувстват зрителите в „Ахой“ и „Спортпалейс“, как работят медиите… Тези и други  подобни въпроси получих след връщането ми в България. Затова реших накратко да разкажа какво е да гледаш тенис в Холандия и Белгия.

В Ротердам турнирът отбеляза 42-ото си издание. Въпреки не много удобните дати, директорът Рихард Крайчек отново успя да доведе четирима от Топ 10 – Анди Мъри, Милош Раонич, Томаш Бердих и Стан Вавринка. Към тях трябва да добавим атрактивните за публиката имена на Димитров, Гулбис, Симон и Поспишил. Както се вижда компанията е добра.

Но интересът на зрителите не беше особено висок. В дневните сесии от първите дни на турнира рядко се събираха повече от 3-4000 човека в залата, която е с капацитет от 10 000 места. Във вечерните, за които се продават отделно билети, имаше сериозен наплив за първия двубой с начален час 19:30, който беше гвоздеят на деня. В понеделник, 9 февруари, такъв беше мачът на Григор срещу Матийо и на него се събраха над 7000 зрители. Но дори и на финала между Вавринка и Бердих имаше празни места не само на второто ниво на залата.

За сравнение при предишното ми посещение на турнира в Ротердам през 2012 година за първия мач на Роджър Федерер в „ Ахой“ нямаше празна седалка, а имаше и стотици правостоящи.

Иначе за холандците най-важните ритуали по време на гледане на тенис двубой са обилното похапване и общуване в социалните медии чрез смартфон. Нормално явление  на трибуните бяха чатещи момичета и момчета, които могат в продължение на час да не откъснат очи от дисплея на своето „умно“ устройство, дори за да видят изключително изпълнение на корта.

Затова в залата можеше да се купи храна от десетки места. Отделно имаше няколко големи ресторанта. Почти всички големи производители на спортна и тенис екипировка имаха щандове в „Ахой“. Но пък предлагането на фен артикули с логото на турнира на АТР не беше на ниво. Единствено официалният партньор Adidas продаваше официалните хавлии на състезанието (на цена от 20 евро) и някой се беше сетил да залепи емблемата на един техен модел фланелки.

Иначе – нищо! Нито талисман, нито химикалка, шапка, чаша, ключодържател или значка с логото. Явно приходите от турнира са толкова добри, че главният спонсор банка ABN AMRO и организаторите не се кахъряха за слабия мърчандайзинг.

Като си помисля колко настоявах на Турнира на шампионките в София да предлагаме поне фланелки с логото на състезанието и как съжалявах, че никой не прие идеята сериозно. Май се оказва, че е тенденция да не се опиташ да продадеш на феновете освен билетите и нещо за спомен от проявата.

Пресцентърът в Ротердам беше малък, но отлично организиран. Хората от екипа на АТР бяха лесни за откриване. Журналистическите места в залата бяха точно един етаж над пресцентъра, а залата за пресконференции – етаж под него. Още в ранния следобяд се знаеше кои тенисисти ще дават пресконференции този ден и на кои могат да бъдат задавани въпроси в микс зоната.

В Антверп турнирът се възраждаше след пауза от 7 години. Директорът Ким Клайстерс се прояви като новатор, но успя само в събитията извън корта. Зала „Спортпалейс“ не се напълни за нито един двубой, въпреки че всеки стотен зрител, закупил билет получаваше истински диамант.

Цвети Пиронкова откри програмата в сряда в 12 часа срещу Инди де Фрооме пред около 200 зрители. Добре че организаторите доведоха деца към средата на срещата, за да се понапълнят поне първите редове.

Лицето на турнира беше Южени Бушар, която трябваше да привлече публика. Но отпадането на канадката още след първия й мач беше автогол за домакините. За капак финалът не се състоя заради травма на Карла Суарес Наваро, та се наложи шампионката Андреа Петкович да играе демонстративен мач с Клайстерс, за да имат какво да гледат хората, купили скъпи билети за неделя.

Иначе водещите тенисистки бяха в ролята на манекенки, кулинарки и какво ли още не. За първи път на партито на състезателките присъстваха  и обикновени зрители, които се снимаха и говориха със звездите.

И в Белгия нямаше откъде да се вземе абсолютно никакъв сувенир, макар че умалено копие на трофея във вид на инкрустирана с диаманти златна ракета би било отличен спомен.


Пресцентърът беше решен отлично в едно голямо посещение в чийто край беше мястото за пресконференции. Но интернетът беше много слаб, когато го имаше. В един ден на три пъти сменяха доставчиците, но пак имаше проблеми. Местата за медиите в залата бяха в тон със затъмнената зала. Над всяко място имаше лампа, която позволяваше работа на компютър.

Организаторите бяха много отзивчиви. Впечатли ме един човек пред залата, чиято задача беше да упътва хората. Попитах го с коя линия на метрото мога да стигна до гарата в Антверп, защото бях дощъл с трамвай. Господинът заряза всичко и слезе с мен в метрото, показа ми как да си взема билет, изчака да дойде мотрисата, увери се, че съм се настанил в нея и чак тогава си тръгна.

Посещението на тенис турнири в Холандия и Белгия се оказа интересно приключение. Имаше какво да се види и научи, както и да се съпостави с нашата действителност.

Любомир Тодоров
София-Ротердам-Антверп-София

 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Тенис резултати и статистика
Турнир: Miami Open
Категория: Мастърс
Място на провеждане: Маями, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд: $10,404,205

Official Website | Livescore
Други новини