Ролан Гарос – след падането на завесата

Винаги съм гледал на финала на Ролан Гарос със смесени чувства. От една страна той е кулминацията на сезона на червено, но също така с него приключва и най-вълнуващата за мен част от годината. Мачът за титлата беше наистина достоен завършек на двуседмичния спектакъл и той дойде точно навреме. Защото предварително зареденият с много интрига, заради съотношението на силите между топиграчите шампионат, някак си не успя да произведе епичните сблъсъци, които са запазена марка на този турнир. Не, че липсваха хубави мачове, но там, където се очакваше да се получат класики, големият залог и напрежението се отразиха негативно на качеството.

Суперсблъсъкът между Надал и Джокович оправда очакванията само в първия сет, просто в този момент превъзходството на сърбина беше твърде голямо. Но финалът..... Финалът беше нещо различно. Този двубой ни напомни отново колко велика игра е тенисът. В него имаше всичко – изумителни изпълнения, тактическо надигравене, психологически дуел между двамата претенденти и какво ли още не. Въпреки, че не се стигна до пет сета този финал ще влезе в златния фонд на турнира и ще бъде помнен дълго от запалянковците и анализиран от специалистите.

Спечелвайки втората си титла от Големия шлем, при това на най-трудния турнир, срещу безпогрешния и непобедим Джокович, Вавринка показа, че не е чудо за три дни и с него ще трябва да се съобразяват още дълго време.


Надпреварата при дамите също имаше своите свежи моменти, но в крайна сметка приключи с поредната титла на Серина Уилямс. Завръщането на Иванович на голямата сцена, а също така и чудесната игра на Елина Свитолина са някои от нещата с които лично аз ще запомня дамския турнир. И разбира се, огромното израстване и развитие на Луцие Шафаржова, която направи серия от блестящи мачове и стигна без загубен сет до финала. Титлата беше завоювана от Серина, но едва ли с противоречивото си поведение на корта, американката си е спечелила нови привърженици. За всички бе ясно, че тя има някакъв проблем, но кому беше нужно цялото това театралничене и преиграване? Просто нейните съпернички не заслужаваха подобно нещо. Друг въпрос е, че нейната доминация е на път да елиминира в голяма степен интригата в женския тенис.

Но да погледнем от нашата камбанария. Получавайки подкрепление в лицето на Сесил Каратанчева, България беше представена на шампионата в Париж от трима участници. След дълги години лутане и митарстване по треторазрядните турнири, Сесил се завърна там, където и е мястото – в първата стотица на ранглистата. Чудесната серия на софиянката в квалификациите и победата и над бившата номер едно Янкович е страхотен резултат и обещание за нови успехи. Кой знае, с много труд и малко късмет може скоро да я видим и в топ петдесет на класацията, а най-важното е, че допингнаказанието и "казахтанският период" са отдавна забравени.

За кой ли път най-много радост ни донесе изпитаният боец Цвети Пиронкова. С двете си победи над силните чехкини Стрицова и Алертова, Цвети успя за пръв път да се класира за трети кръг на най-големия турнир на червено. В мача срещу Стивънс, макар и контузена, Пиронкова беше равностойна в първия сет, но се видя също така, че и липсват аргументи, за да надиграе мощната и агресивна американка. Въпреки страхотните разигравания, повечето точки, които нашето момиче печелеше идваха след грешки на съперничката. Когато Стивънс стабилизира играта си и ударите и започнаха да намират линиите, резултатът във втория сет бързо се разви в нейна полза.

Още след изтеглянето на жребия, запознатите бяха наясно, че Григор Димитров го чака тежък мач в първи кръг. За съжаление прогнозите се оправдаха и за втора поредна година Гришо трябваше рано-рано да се сбогува с Париж. Сигурен съм, че ако бе намерил начин да преодолее това първо препятствия, щеше да получи мощен импулс, който да го отведе поне до осминафиналите. Но турнирите от Големия шлем не представляват само мачове с Джокович, Надал и пр. на централния корт. Трябва да си готов понякога да свършиш и малко черна работа, когато срещу теб се изправи амбициозен и качествен играч, който обаче се намира по-назад в ранглистата. Мачът срещу Сок отново извади наяве някои сериозни недостатъци в играта на Гришо.

Вие, например, разбрахте ли най-сетне, какъв е стилът на нашето момче – агресивен или по-дефанзивен, защото аз все още не мога да си отговоря на този въпрос. Забелязаха се и някои технически слабости, като например ретурът на бекхенд, които ще трябва да бъдат внимателно анализирани от Рашийд и компания.  На теория Григор умее едва ли не всичко, но какво от това, при положение, че не е в състояние в ключовите моменти да вземе правилните решения и да се възползва от възможностите си. Естествено това поражение отново изостри въпроса -  има ли нужда от смяна на треньора. Дали обаче там се крие в действителност проблема.....Чисто технически, за Григор ранното отпадане нямаше драматични последствия за позицията му  в ранглистата, но не мислите ли все пак, че тези загуби в първи кръг на турнири от шлема станаха твърде много. Погледнете колко пъти са отпадали на старта играчите от "голямата четворка". Ето ви пример - едва през 2013 Надал си позволи да загуби в първи кръг на Уимбълдън.

И ако поражението в Париж все още може да бъде причислено в графата "приемливи", то евентуален провал на турнирите на трева ще доведе до болезнен срив в ранглистата.

Григор би трябвало да е наясно и с още нещо. Ако в скоро време не бъдат спечелени няколко големи титли, вниманието на което се радва в момента от страна на спонсори и рекламодатели може лесно да бъде пренасочено към следващата "реколта" талантливи младоци. А такива не липсват. Кириос, Чорич, Тийм с бързи крачки се изкачват нагоре.

Повечето специалисти се надпреварват да хвалят и да чертаят бляскаво бъдеще именно за Кириос. Изглежда, че неговият агресивен стил и експресивно поведение на корта се нравят на болшинството от аудиторията и очаквам в следващите година или две да бъде масово лансиран и налаган от всемогъщите компании, които дърпат конците в професионалния спорт. Онова, което може да обърка плановете на австралиеца е твърде нестандартната техника при изпълнение на форхенд, което може да доведе до чести контузии. Нека обаче да ви припомня какво сподели нашият гост коментатор по време на Ролан Гарос, Юлиан Стаматов. На моя въпрос, кой от младите играчи му е направил най-голямо впечатление, той отговори еднозначно – Джак Сок. И действително, това момче притежава поразяващи оръжия и знае как да ги използва. Комбинацията от самочувствие и "трезвата" му глава го правят много опасен съперник.

И така, с какво ще запомним тазгодишния Ролан Гарос, освен с абсурдният екип на Федерер и множеството съдийски грешки? Може би с детронацията на Рафаел Надал, или пък с двайстата титла от шлема на Серина. Аз ще го запомня със завладяващата усмивка на Цонга и трогателното му послание към публиката на централния корт. С безстрашната игра на Стан и знаменитият обрат, който сътвори на финала. А също така и със сълзите в очите на Джокович след финала, и достойнството, с което и той и Надал приеха поражението.

Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg.