Кой ще спре Новак Джокович?



22-09-2015 11:47 | Tennis24.bg

В края на един дъждовен нюйоркски септемврийски ден, екзалтираната публика на най-големия тенис стадион в света, подкрепяща бурно Роджър Федерер на 27-мия му финал от Големия шлем, бе принудена да преглътне разочарованието да стане свидетел на десетата, вместо на осемнадесетата. Десетата титла от Шлема (и общо трета за годината) бе добавена във витрината на настоящия номер 1 – сърбина със спартански дух – Новак Джокович.

Освен с трупането на титли от Шлема, Ноле може да се похвали и с рекорд за най-много точки в световната ранглиста (тъй като двете неща вървят ръка за ръка), който му гарантира първото място в края на годината, независимо от представянето на който и да е друг тенисист. Всичко това е вследствие на изключително силния сезон, който Джокович направи тази година и който дори не е приключил, защото предстоят традиционно силните за него турнири в Азия и финалният Мастърс, на който има 4 титли. Но тъй като някои от нас, феновете на тениса, не се задоволяваме с консумирането на една и съща манджа всеки ден, се чудим кой и кога ще смени готвача и ще разнообрази менюто, в което към днешна дата се предлага предимно сръбска плескавица, гарнирана от време на време с гевреци за по-непослушните, осмелили се да окажат съпротива и да вземат сет или два на безспорния настоящ лидер в класацията на професионалните тенисисти.

Кой да бъде? Маестрото Роджър Федерер? Или временно абдикиралият Крал на клея Рафаел Надал? Може би един от малкото, които имат победа над Новак тази година – Стан Вавринка? Или човек от новата вълна тенисисти? Кой, кога и как ще спре Джокович? И въобще нужно ли е? От гледна точка на феновете му не е нужно, защото те искат да виждат любимеца си да покори нови върхове в спорта – да добави липсващите му титли от Ролан Гарос и Синсинати, да спечели Олимпийско злато, да подобри рекордите на Федерер и т.н. Но от гледна точка на интригата и разнообразието – да, нужно е. Затова ще разгледаме варианти, при които гарантираното му засега първо място и почти гарантираното му на всеки турнир място във финала, могат да бъдат оспорени.

Освен Джокович, този сезон още един тенисист се откроява много от останалите и това е считаният от мнозина за най-велик играч в тази игра – Роджър Федерер. На „пенсионната” за тенис възраст от 34 години, той не само, че не мисли за пенсия, а даже мисли за неща като осемнадесета титла от Шлема и златен Олимпийски медал. И тези неща са постижими. Не изглежда, че Маестрото скоро ще спре да играе на високо ниво и няма да е изненада, ако догодина в Рио спечели упорито изплъзващия му се златен медал. Формата, в която се намира швейцарецът и непрекъснатото освежаване на играта му, допринесоха за един стабилен сезон с два финала от Шлема и дори цели две победи над действащия номер 1. Но въпреки, че е способен да победи Новак в 2 от 3 сета, то на турнир от Шлема задачата на Роджър засега изглежда непосилна. Изтощителните битки на корта са специалитет на сърбина, в резултат на което Федерер няма победа в 3 от 5 сета срещу Джокович от 2012 г. Последният им мач в този формат не дава индикации, че скоро ще спре тази негативна серия.

Затова отиваме към друг претендент – Рафаел Надал. Той има положителен баланс срещу сърбина засега. Но последният мач помежду им беше катастрофа за най-добрия тенисист на клей, и то на любимата му настилка. Не бива да се изключва възможността Рафа да си спомни как се играе на най-високо ниво и как се печелят титли от Шлема срещу останалите титани на тениса, но тази възможност изглежда доста далечна към днешна дата.

Какво биха могли да предложат другите тенисисти – тези, които нямат една дузина титли от Шлема или пък хора, които не знаят какво е усещането дори да излязат на финал на такъв турнир? Стан Вавринка знае какво е това усещане, но неговата игра е като вулкан. През по-голямата част от времето е в застой, не се знае кога ще изригне, но изригне ли, най-добре човек да не бъде наоколо, т.е. да не застава от другата страна на мрежата. Дори треньорът му Магнус Норман е наясно, че разполага с тенисист, който не може да бъде на върха и не преследва тази цел.

Тогава какво остава за другите? Тенисът е игра, в която ранкингът не имунизира срещу загуби и не гарантира победата над хора, които са с по-лошо класиране, но в няколко оспорвани мача на Джокович тази година изглежда неговата репутация му спечели битките, а не реално показаната в съответните срещи игра. Тенисисти като Ернест Гулбис, Александър Долгополов и Давид Гофен се приближиха на броени точки от победа над сърбина, но не успяха да довършат започнатото. В книгата „Изкуството на войната” се казва: „Тоталното превъзходство не означава да се бориш и да победиш във всяка една битка. Тоталното превъзходство означава да пречупиш съпротивата на врага без да влизаш в сражение.” Вероятно Новак Джокович е чел Сун Дзъ, може би дори в оригинал, като се има предвид, че е полиглот и китайският език не му е съвсем чужд. Но ако погледнем сериозно тези победи, те наистина бяха извоювани чрез пречупване на волята на противника. Пречупване не чрез игра, а чрез внушение в съзнанието на тенисистите, че не могат да победят. Внушение, за което те сами са си виновни, но което не е напълно безпочвено, защото от другата страна на мрежата стои човек, постигнал далеч повече от тях, и само мисълта за това превъзходство е достатъчна, за да направи малката разлика, необходима за обръщането на мача.

Нека хвърлим поглед и върху предполагаемите нови звезди, или по-точно, върху тенисистите, родени през 90-те години. Докато Ноле непрекъснато развива и усъвършенства и без това страхотната си игра, младите надежди не са тръгнали да бележат скокообразен напредък. Даже напротив – забелязва се или бавен прогрес, с прединдустриални темпове, или никакъв, или даже регрес. При Джокович, обаче, „индустриалната революция” е настъпила отдавна и той се е запътил към „последната граница” и изглежда, сякаш е дошъл от някоя друга реалност, където нещата се случват по съвсем различен начин. Прецизността в играта и неуморният устрем, с които Новак преследва победата, го правят да изглежда като хуманоиден робот, изваден от романите на Айзък Азимов – с възможности далеч над тези на обикновените хора, но на външен вид и на допир досущ като тях. И тъй като няма как да бъде отворен гръдният му кош, за да видим как в него бие механично сърце, заобиколено от жици и механизми, ще приемем, че Ноле е биологична форма на живот и ще приемем, че гъвкавата му и лека структура, съчетана с правилните тренировки, за които несъмнено се грижи огромният му екип, ще го опазят от контузии. Което означава, че Ноле има един-единствен естествен враг, който може да го спре - времето.

Автор: Илиян Василев
(Коментарът е част от конкурса на Free Media Group, част от която е и Tennis24.bg. Подробности за конкурса може да намерите ТУК).

_____
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Други новини