За личността в тениса



02-12-2015 10:31 | Tennis24.bg

Какво определя тенисиста? Разбира се, че успехите и постиженията на корта са от първостепенна значимост. Един тенисист не би бил в полезрението на медията и тълпата ако не е постигнал резултати, които да представляват интерес. И въпреки това има спортисти, които печелят турнири, престижни титли и величия и като че ли по някакъв начин остават недооценени. Иначе казано, на класически български език – недолюбени. Това разбира се буди много въпроси. Какво би могло да не достига на един реализирал се атлет, за да получи одобрението на хората? В спорта винаги се говори за положени усилия и труд – защо те остават понякога на по-заден план? В спорта винаги се говори и за резултати, цифри, статистика и исторически рекорди – изравняваш, подобряваш, но нещо все още е възможно да липсва, за да бъдеш тотален любимец.

Напоследък все по-често се отбелязва, че настоящият световен номер едно тенисист е подценяван от медията, подценяван и от тълпата. Освиркван на голям брой турнири, успехите на Новак Джокович като че ли никога не са достатъчни, за да бъде той номер едно не само в ранглистата, но и в сърцата на феновете. Естествено, че той има своята агитка, своите почитатели. Но масовите му успехи, не носят еквивалентната обществена любов, която имат Роджър или пък Надал, които към момента не са с по-блестящи резултати на корта. Какво не достига на Джокович, за да бъде любимец в сърцата на зрителите?

Чисто технически – вероятно нищо. Новак е завършен играч, развил тениса си до видимо най-високото ниво спрямо останалите претенденти към момента. Разликата е осезаема. Доминантност, стратегия, стремеж към съвършенство, които са в резултат от къртовски труд и усилия.

Воля за победа. Непоколебима. Почти 70% спасени брейкпойнта за сезон 2015, в редките случаи, в които допусне спад в играта си, демонстрира невероятни умения да се завърне още по-силово.

Поведение пред медиите. Джокович е забавен, приветлив, шегаджия. Обикновено при коментар след мач показва респект и уважение към съперника. И все пак са налице изявления, които понякога будят противоречиви реакции. Последният такъв пример е от финалния Мастърс, когато твърдеше, че е подарил мача на Федерер. Добре е човек да има критичност към това, че не е дал най-доброто от себе си, но не би следвало това да омаловажава стратегията и усилията, които са положени от отсрещната страна.

Поведение на корта. По стар балкански обичай Новак е доста експресивен, емоционален и често демонстрира фрустрацията си. Нерядко поведението му граничи с арогантност. В миналото повече, към настоящето – значително по-малко. Често е осъждан и коментиран когато даде изява на буйния с нрав, крещейки предимно на себе си, но отчасти и на околните.

Отношение към съперника. То най-вече личи в края на мача и в частност при празнуването на победата. Разкъсан спортен екип, сочене с пръст в небето, езикът на тялото му излишно демонстрира доминантност. Разбира се, че сред основните похвати в тениса е да сломиш психически съперника, но при завършен мач, а и турнир – кому е нужно? В автобиографията си Андре Агаси, известен също с противоречивите чувства, които буди у публиката, описва раздразнението си от своя съперник, Ченг: „Победи ли някого, той сочи към небето. Благодари на Бог за успеха си, приписва му победата си, което ме обижда. Нелепо и налудничаво ми се струва твърдението, че Бог взима страната в тенис мачове, че играе срещу мен, че трябва да седи в ложата на Ченг.”

Все пак що се отнася до медийния образ и отношението към съперника е важно да се отбележи и треньорът на Джокович като потенциален фактор. Борис Бекер, гениален тенисист, е известен в миналото с нападателното си, пренебрежително отношение към съперника. Подобна враждебност е вероятно източник на мотивация и хъс за победа. Приемането на битката като личен двубой със сигурност те тласка да вложиш максимума от себе си, но това просто не изглежда красиво, спортсменско. Като че ли модата на лошите момчета в тениса не е вече особено актуална.

Отношение към публиката. По всяка вероятност самият Джокович е наясно, че това експресивно поведение буди негативно отношение от страна на зрителите. Наскоро публично се извини, тъй като на турнира в Маями беше обвинен, че крещи в лицето на момчето, което му подава хавлия. Всеки има нужда да бъде приет и харесван и от явно, по-явно е раздразнението и срива, които Новак преживява, когато тълпата го освирква и подкрепя съперника му. Някои критици сочат този факт като една от малкото слабости, които тенисистът не съумява да отработи и изчисти.

По всяка вероятност личната история на Джокович е предпоставка за предизвикателния му модел на поведение. Като че ли през живота си се е борил напук на дефицитите, цялостното му израстване се е случило на доста драматичен фон. Предизвиквал е себе си, възможностите си. В по-ранния етап на кариерата си е предизвиквал, при това успешно, двамата най-велики за своята ера – Федерер и Надал, докато накрая постига надмощие и над тях. Безспорно дълго време на корта се бореше предимно със себе си. Може би тази нотка на „спортна злоба” и настървение на всяка цена са разковничето, заради което някои го обичат, а други остават с горчив привкус от неговите победи, въпреки високото ниво на тенис. В зависимост доколко зрителят открива себе си в този образ.

Добрите качества и постижения не са несъвместими с конкурентността. Но конкурентността трябва да протича на ниво, което да отговаря на средата. За добро или лошо стандартите в професионалния тенис са безмилостни – свръхинтензивна натовареност, стрес, необходимост от непрестанна бойна готовност. Емоционалната издръжливост е въпрос на вътрешна борба. Да, много е нечестно – сякаш играчите нямат вече достатъчно други битки, които да водят.

Не крия симпатиите си към Федерер и смятам, че покер-изражението и спортсменското му поведение на корта не биха били опровергани искрено от фен на кой да е тенисист. В биографията му от Рене Щауфер, се разказва за буйния темперамент, който му е пречил през периода на детството и юношеството – множество агресивни и гневни прояви на тренировки и турнири, последвани от лишения, чистене на тоалетните на тенис-школата и други санкции. Как е овладял „демоните” в себе си – вероятно това е тайна, която знае само той. И психотерапевтът му.

Гореизложеното мнение не е призив за неприязън към Джокович. Напротив – той е страхотен и изглежда сякаш му предстоят още много триумфи. Това е подтик към феновете на тениса да отдадат заслуженото на Новак, да разграничат невроятната му игра от привързаността, която таят към друг любим тенисист. Постигнатите резултати и симпатията не вървят ръка за ръка и не са задължително взаимосвързани. Могат да съществуват своевременно, но и по отделно. И единият, и другият аспект заслужават уважение, респект. Малък процент от хората съумяват да съчетаят и двете. Това не е някакъв талант, вродено качество. Това е усърдна и интензивна работа на двата фронта – върху уменията и върху личността.

Автор: Весела Костова
(Коментарът е част от конкурса на Free Media Group, част от която е и Tennis24.bg. Подробности за конкурса може да намерите ТУК).

_____
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Други новини