US Open придаде още блясък към постиженията на Пиронкова



16-09-2010 04:05 | Николай Драгиев

От позицията на времето винаги е по-лесно и меродавно да оценим постиженията на даден човек. Да видим български тенисист на полуфинал на Уимбълдън е грандиозно. Е, видяхме го в лицето на Цвети Пиронкова. Но само 2 месеца по-късно, повечето от нас махнаха с ръка с оглед на няколко поражения: "това е максимумът й, няма сили да повтори подвига".

 

На US Open 2010 Пиронкова имаше прекрасен шанс за "нещо повече". Добър жребий до трети кръг, а там двубой с Винъс Уилямс, която очевидно не се чувства добре срещу българката. След загубата на Цвети от анонимната Манди Минела във втори кръг, естествената и типично българска реакция бе да неглижираме постигнатото.

 

Ако обаче се вгледаме в случилото се на US Open, можем да намерим повече позитиви за Пиронкова, отколкото негативи. Отпадането срещу Минела, дали заради вирус или заради нещо от този род, далеч не е най-важното. Това говори главно за липса на опит в такива ситуации и малшанс, отколкото на криза в играта на първата ни ракета.

 

Истината е, че US Open само придаде още по-голяма стойност на страхотния триумф на Пиронкова в Лондон. Какво имам предвид? 

 

Причината Пиронкова да не е на финал на Уимбълдън се нарича Вера Звонарьова. Рускинята с представянето си в Ню Йорк показа, че в момента е сред трите най-добри тенисистки в света. Това че загуби и финалите на Уимбълдън от Серина Уилямс, и на US Open от Ким Клайстерс главно се дължи на липса на опит и недостатъчна увереност.

 

На полуфинала на US Open Вера разгроми надценената Каролине Вожняцки с 6:4, 6:3. Всички ние обаче добре си спомняме колко мъка видя Звонарьова срещу Пиронкова в Лондон в същата фаза. Не е тайна, че тогава Звонарьова изигра мача на сезона си срещу уморената и вече преситена от емоции българка.

 

Аргументите в полза на Пиронкова не свършват дотук. Победата над Винъс Уилямс в четвъртфиналите на Уимбълдън пък бе приета по-скоро като подарък на американката, която видите ли направила куп непредизвикани грешки. С представянето си на US Open Уилямс обаче показа, че също е сред най-добрите в света и като по чудо не отнесе бъдещата шампионка Ким Клайстерс.

 

Нека само отчетем още един факт - на US Open Винъс Уилямс е побеждавана само от тенисистки в топ 4. Подобна е ситуацията с нейните изяви и на останалите турнири от Големия Шлем (без "Ролан Гарос") с едно малко изключение. Това изключение се нарича Цветана Пиронкова, която побеждава великата Винъс на Australian Open 2006, а сега и на любимия Уимбълдън. И да се мъчим - не може да го отдадем на случайност. Просто успехът на Пиронкова е по-бляскав от колкото ние дори можем да си представим.

 

Можем да изтъкнем и други фактори като играта на също победената от Цвети Марион Бартоли след Уимбълдън. Французойката направи страхотно лято, гарнирано с четири четвъртфинала на най-силните турнири на хард. Вярно е, че тя отстъпи изненадващо във втори кръг на US Open, но поддържа своята 14-а позиция в ранглистата.

 

Как обаче да си обясним спада на Пиронкова след "Мисия Лондон"? И тук не е нужно да правим научни анализи, защото нещата както винаги са досадно прости. Да достигнеш до полуфинал на Уимбълдън за един тенисист е равносилно на това да преминеш в друго измерение. Постигнеш ли най-съкровените си мечта е трудно да запазиш фокус, трудно е да намериш нов смисъл.

 

Подобен данък са плащали дори и най-големите спорта, а какво остава за Цвети, която едва бе прекрачвала прага на топ 100. Примерите са хиляди, но нека си ги припомним само от сезон 2010, които са ни най-пресни. Томаш Бердих и Франческа Скиавоне дълго не могат да се отърсят от успехите си в Шлема, Робин Сьодерлинг е бледа сянка след финала на "Ролан Гарос" срещу Надал. Дори Анди Мъри бе пълен фигурант няколко месеца след финала си на Australian Open. 

 

Ако се върнем в годините назад ще намерим още по-точни примери от тези, но в основен смисъл ситуациите са съпоставими. Примери като Динара Сафина, Никол Вайдишова, Ана Иванович, Анна Чакветадзе и много други малко или много говорят за подобни проблеми. Също така женската психика е доста по-чувствителна - тук спадовете са много по-чести и в това няма нищо странно. 

 

Кое обаче е най-важното в случая? На 13 септември Цвети навърши едва 23 години. Това е прекрасна възраст с оглед, на която тя има сили да постигне още такива победи. И тук пак е много важен примерът с Вера Звонарьова. Рускинята е на 26 г. и чак сега успява да продуцира качествата си в такива постижения. Това говори, че когато имаш уменията (Пиронкова го доказа), то просто трябва да продължиш да работиш здраво, за да затвърдиш резултатите си. Опитът от постигнатото вече също трябва да започне да работи в полза на българката. Дори ситуацията на US Open, когато тя не бе в оптимално състояние, трябва да й помогне да избегне подобни кризи за в бъдеще.

 

Пиронкова се доказа срещу най-добрите в бранша с представянето си на Уимбълдън. Никак не е случайно, че й лепнаха прякор "убиец на гиганти". И след като веднъж е показала че може, то няма основателна причина да не успее пак. Всичко зависи от нея, от амбициите й, както и от желанието непрекъснато да подобрява играта си. Нещото, с което Рафаел Надал изуми света. Страхотният испанец не се умори да повтаря: "Не може да си перфектен, но винаги може да станеш по-добър". Толкова просто, а толкова трудно постижимо... за някои.

 

Искрен Минчев, Tennis24.bg



Коментари
Тенис резултати и статистика
Турнир: Miami Open
Категория: Мастърс
Място на провеждане: Маями, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд: $10,404,205

Official Website | Livescore
Други новини