София Оупън на живо



12-02-2016 14:34 | Tennis24.bg

След много години чакане българската публика най-накрая вече може да гледа на живо мъжки тенис на световно ниво и то не заради домакинство на купа „Дейвис”, а на турнир от календара на ATP, който ще се провежда ежегодно (или поне така се надяваме) в столичната зала „Арена Армеец”. Зала, чийто избор подлежи на коментар, тъй като така и не успя да се напълни, а и в последно време е подложена на прекомерна експлоатация. Ползва се за какво ли не - от преброяване на изборни бюлетини до концерти на световноизвестни групи като „Айрън Мейдън”. А истината е, че тази зала е най-подходяща за волейбол. И на второ място след него – за тенис. Така че изборът в крайна сметка не е лош, дори и залата да е по-голяма от необходимото.

Но нека се върнем на самия турнир. Макар и провеждащ се веднага след първия турнир от Големия Шлем, както и на място с напълно различни атмосферни условия, някои много добри тенисисти избраха да участват в „София Оупън”. За добро или за лошо Григор Димитров не беше сред тях, но това не попречи на зрителите, които решиха да отидат в залата, да станат свидетели на интересни мачове, предоставящи тенис от най-висока класа.

В следващите редове ще споделя моите лични впечатления от присъствието ми в 3 от дните на домашния ни ATP турнир. Успях да посетя „Арена Армеец” в четвъртък, петък и събота, съответно гледах мачове от втори кръг, 1/4-финалите и 1/2-финалите на надпреварата. Във всеки от дните бях в различна компания със семеен или приятелски състав. Дори случайно видях познати хора в залата. Оказа се, че хората, които се интересуваме от тенис, се въртим в такава мрежа от социални контакти, че човек все ще може намери някоя позната физиономия на подобно събитие. Както вече споменах, залата е твърде голяма за такъв турнир и това дава илюзията, че почти няма публика, докато в действителност по трибуните имаше поне 1500 човека за всеки един от мачовете. Най-голяма посещаемост забелязах, логично, в почивния съботен ден, когато на мача на Виктор Троицки и Мартин Клижан може би имаше близо 5000 зрители по трибуните. А това число никак не е лошо за българските стандарти за гледане на тенис на живо.

Именно този мач, Виктор Троицки – Мартин Клижан, се превърна в мача на турнира. Имаше класни отигравания и от двамата, имаше напрежение, както и неизвестност около името на победителя до самия край. Сърбинът заслужено се добра до финал след близо 2 часа и половина противодействие срещу бомбите на Клижан. Преди него преодоля без особени проблеми Брандс и Колшрайбер, демонстрирайки, че се намира в отлична форма. По мое мнение няма да е изненада, ако до края на сезона успее да доближи или подобри най-доброто си класиране (номер 12). Изглежда, че българската публика симпатизира на Троицки, въпреки дързостта му да победи Григор на финала в Сидни преди месец. Похвално! Човек трябва да умее да прощава. Аз дори успях да се снимам с него след мача му от втори кръг и вече ще мога да се хваля, че имам снимка с шампион от ATP тура.



Другият финалист, Роберто Баутиста Агут, ми направи впечатление със способността си да играе добре от всяка точка на корта. Той не разчита на много силни удари, а се стреми да изгражда точката. Придвижването му по корта е страхотно, техниката също. Нещо ново, което видях у него и ми хареса, е склонността му към атрактивни изпълнения. Не очаквах точно той да направи удар между краката. Това е нещо, което обикновено виждаме от Монфис, Григор, Федерер или Цонга. Но Баутиста Агут на два пъти опита т.нар. „хотдог”. Е, и двата пъти загуби точката, но публиката остана доволна от разиграванията. Друго, с което испанецът остави добро впечатление, е времето, което отдели на чакащите за автограф след мачовете му.

Загубилите полуфиналисти също заслужават няколко думи – двама левичари със силни сервиси и форхенд. Жил Мюлер често гледаше да измъчи опонентите си със сечен сервис към бекхенда, след което при добра възможност да връхлети мрежата, докато Клижан разчиташе на мощни форхенди от основната линия, с които сварваше опонентите си неподготвени. В мача с Троицки направи и множество къси топки, с които не съм сигурен колко си помогна, но поне успя да развесели публиката.



Колшрайбер, за съжаление, не успя да покаже най-доброто, на което е способен, а Рикардас Беранкис и Гийермо Гарсия-Лопес не намериха решение срещу Мюлер, въпреки, че и двамата успяха да го притиснат доста сериозно. На литовецът просто не му стигнаха силите да се надстрелва с него, макар да се държеше равностойно през почти целия мач, а Лопес успя да направи уникален „чоук”, пропилявайки цели два пробива аванс в първия сет.

За трите дни видях и два мача на двойки. От по-известните имена участваха Робин Хаасе в двойка с Тимо Де Бакер и Лукаш Росол в двойка с поляка Мариус Фирстенберг. Оказа се, че по-добрите на сингъл не е задължително да са по-добри и на двойки. Победители в карето станаха тенисисти, чиито имена никога не бях чувал. Направи ми впечатление двойката от силно контрастиращите си на външен вид Освалд и Шамасдин. Първият е гигант с ръст от 205 см и бекхенд с една ръка, а вторият изглежда като анорексична версия на Маркос Багдатис. Двамата добре се бяха разбрали кой къде да действа и се допълваха с мощни начални удари от гиганта и джедайски рефлекси на мрежата от двойника на Багдатис.

Като цяло преживяване турнирът в София си заслужаваше. Да, някои биха могли да кажат, че публиката не се е държала съвсем според образеца за идеално поведение на тенис мач или да протестират заради липсата на „Ястребово око”, но нека се радваме на това, с което разполагаме, защото е повече от това, което сме имали досега. Усъвършенстването се постига с опит, а пропускът със системата за видео повторение на спорни топки би трябвало да е нещо, което да бъде поправено още на следващото издание на турнира. Все пак преди няколко години на същото място се провеждаше Турнирът на шампионките, а на него „Ястребово око” имаше, а също така има и една поговорка - „Където е текло, пак ще тече”. Затова следва да сме оптимисти за решаването на този проблем. Публиката, а и всички останали подлежащи на забележки аспекти от турнира, също могат да се променят към по-добро. Просто е нужно известно време.

Автор: Илиян Василев
(Коментарът е част от конкурса на ЕС МЕДИА, част от която е и Tennis24.bg. Подробности за конкурса може да намерите ТУК)

_____
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Турнир: Moselle Open
Категория: ATP 250
Място на провеждане: Мец, Франция
Настилка: Зала
Награден фонд: €586,140

Official Website | Livescore
Турнир: St. Petersburg Open
Категория: ATP 250
Място на провеждане: Санкт Петербург
Настилка: Твърда
Награден фонд: $1,248,665

Official Website | Livescore
Други новини