Формула Дрон

Почивните дни в парка Каудрей Истейт в Западен Съсекс са натоварени. Полята около сградата в стил Тюдор обикновено се използват за стрелба по глинени панички, риболов и игри на голф и поло. Но малката тълпа от хора, събрана в ъгъла на една от поляните през тази събота, е тук по друга причина.

Във въздуха отеква пушечен изстрел, но междувременно някои от хората си играят с радио и видео оборудване, а други полагат конуси и врати. С всичките кабели, генератори и инструменти, пръснати наоколо, ще ви е простено, ако погрешка решите, че това са работници, подготвящи сцена за концерт. Всъщност това са боксовете, а конусите и вратите очертават състезателно трасе. А хората са тук, за да се състезават с дронове.

Различна гледна точка
Състезателният дрон (или казано по-точно - квадрокоптер) е като всеки друг, с изключение на два важни разлики - как е построен и как се управлява. Построен е с идеята да е по-лек, по-бърз и по-маневрен от обикновената машина, която можете да си купите в магазина. С други думи премахнато е всичко, с изключение на най-важните елементи - шаси от въглеродни нишки, батерия, мотори, пропелери, радио оборудване и бордова камера. Последната е изключително важна, защото управляването на дрон с висока скорост (на състезания често се достигат 100 км/ч) не може да се осъществи от традиционната перспектива (докъдето виждаме). Възможно е единствено с перспектива от първо лице, която се осигурява от камерата.

Монтирана в предната част на дрона, тя „вижда“ какво има отпред - чисто небе, дронът на друг състезател, маркер за завой или препятствие по трасето. Сигналът се предава до два малки екрана в очила, които пилотът носи. Така, вместо да се опитва от разстояние да види накъде лети машината му, той вижда състезанието от първо лице.

„Гледането от първо лице е много важно“, обяснява организаторът на състезанието, Найъл Шефийлд. „Без него е наистина трудно да се ориентирате. Ако дронът се отдалечава от вас, дясното си е дясно, а лявото - ляво. но когато завиете всичко се променя. Перспективата е другия проблем. Ако се опитате да прекарате дрона през врата, трябва да видите колко далеч сте от нея, за да прецените подхода си, иначе или ще се ударите в нея, или ще я пропуснете“.

Страхотно усещане
„Като извънтелесно преживяване е“, казва Найъл, докато описва какво е усещането на пилотите, които управляват от първо лице. „Когато играете компютърна игра, не се чувствате свързани с аватара ви, защото виждате обектите между вас и екрана. Но когато сложите очилата, всичко това изчезва и дори можете да забравите, че сте на земята. Все едно наистина летите“.
Разберете цялата история в новия брой на ВВС ЗНАНИЕ - списанието за любознателния ум. Намерете ни и във Фейсбук: fb.com/bbcznanie