Рафаел Надал и олимпийският дух



20-08-2016 14:38

Казвам се Яна Якимова и съм от София, юрист по образование, фен на спорта, по специално на тениса, който следя от над 10 години, но следя отблизо също и лека атлетика, F1, фигурно пързаляне, плуване, футбол. Занимавам се с писане, като наскоро бе издаден първият ми фентъзи роман „Орденът на Прокудените".

Олимпиадата заема особено място в тениса. Не е престижна като турнирите от Големия шлем, но не е и обикновено състезание от тура. Въпреки че се провежда веднъж на четири години и може би поради това изглежда незначителна за света на тениса, олимпийският медал е бил цел за много именити състезатели, сред които са Щефи Граф, Андре Агаси, Стефан Едберг, Дженифър Каприати, Жустин Енен, Аранча Санчес, сестрите Уилямс, братята Браян и др. Олимпиадата, заедно с Купа Дейвис и Фед Къп са единствените надпревари, в които тенисистите представят не толкова себе си, колкото държавите си. Тази година ITF отнесоха много критики заради подредбата на календара – Мастърсът в Торонто се проведе само седмица преди старта на Олимпийските игри, а веднага след тях започна турнирът в Синсинати. Освен това тази година Олимпиадата не носи точки за световната ранглиста.

Като прибавим и опасността от вируса Зика, а също и някои контузии, не е чудно, че една част от играчите отказаха турнира. По различни причини в Рио не участваха Роджър Федерер, Томаш Бердих, Симона Халеп, Милош Раонич и др. Отсъствието на някои от популярните имена обаче не навреди на шоуто. Олимпийският турнир по тенис предложи завързани мачове, изненадващи отпадания и възходи, силни емоции и демонстрация на борбеност и дух, каквито рядко може да се видят в други спортове. Основателят на съвременните Олимпийски игри барон дьо Кубертен е изразил философията си в едно изречение: „Важното в живота е не триумфът, а борбата, основното е не да си победил, а да си се борил добре”. Ако има някой, чието участие на Олимпиадата в Рио да въплъщава този принцип, това определено е Рафаел Надал.

Бившият водач в ранглистата не започна добре сезон 2016. Загуби финала в Доха от Новак Джокович и отпадна в първия кръг на Australian Open от сънародника си Фернандо Вердаско. С наближаването на сезона на клей Рафа започна да напомня за най-добрите си дни – спечели за рекорден девети път Мастърса в Монте Карло и турнира от сериите 500 в Барселона, изравнявайки се с Гилермо Вилас, като в момента двамата държат рекорда за най-много титли на клей. На Мастърсите в Мадрид и Рим Надал достигна съответно полуфинал и четвъртфинал. Той започна Ролан Гарос като четвърти поставен в схемата и игра добре в първите два кръга, постигайки чисти победи. И точно, когато феновете му започваха да гледат с надежда към рекордната десета титла в Париж, късметът отново изостави Рафа и той бе принуден да се откаже от турнира заради контузия в китката. Травмата се оказа по-сериозна от очакваното, попречи му да участва на Уимбълдън и сериозно затрудни подготовката му за Олимпийските игри и американския сезон на хард.

Надал пропусна Мастърса в Торонто и до последно не се знаеше дали състоянието му ще му позволи въобще да се състезава на Олимпиадата. Въпреки това за всички, които следят кариерата на испанеца и познават борбения му дух, бе ясно, че Рафа ще направи и невъзможното, за да играе за страната си, още повече след като отново контузия не му позволи да участва на игрите в Лондон през 2012 г., а тази година бе избран и за знаменосец на испанската делегация. Така и стана. Надал пристигна в Рио с все още неизлекувана напълно контузия, без никаква игрова практика и със съвсем малко тренировки. И въпреки това заяви участие и в трите надпревари – на сингъл, на двойки и на смесени двойки. Очакванията на феновете не бяха големи, особено като се има предвид, че Надал бе разпределен в една половина на схемата с водача в световната ранглиста Новак Джокович. Дори и изненадващата загуба на сърбина от бившия шампион на US Open Хуан Мартин Дел Потро не даде особени надежди на почитателите на испанеца – пътят до финала бе дълъг, програмата на мачовете твърде наситена, а китката продължаваше да създава проблеми. Въпреки това Надал постигна сравнително лесни победи в първите си два мача, елиминирайки Федерико Делбонис (Аржентина) и Андреас Сепи (Италия).

По-трудно му бе срещу Жил Симон (Франция) в третия кръг и срещу представителя на домакините Томас Белучи в четвъртфинала, където му се наложи да се връща от сет пасив. Рафа показа колебания във всичките си мачове, но също и невъзможни отигравания като от златните времена на кариерата си, и най-вече – много хъс и желание за игра, много вдъхновение и същия онзи непримирим дух, който почитателите на тениса ценят най-много у него. Наред с мачовете на сингъл, Надал трябваше да преодолява препятствията и в тези на двойки, където участва със своя добър приятел Марк Лопес. Както обикновено се случва, дъждът обърка плановете на организатори, състезатели и запалянковци и в един момент Рафа бе изправен пред необходимостта да изиграе три мача в един ден – във всеки един от форматите на олимпийския тенис турнир. По съвет на лекаря си той се отказа от надпреварата на смесени двойки, където трябваше да си партнира с тазгодишната шампионка от Ролан Гарос Гарбине Мугуруса. Оказа се, че решението е правилно, защото на полуфиналите на двойки Надал и Лопес отстраниха силния канадски тандем Вашек Поспишил и Даниел Нестор и така си гарантираха минимум сребърен медал.

Междувременно Рафа достигна и полуфинал на сингъл, където съперник щеше да му бъде Хуан Мартин Дел Потро. Победите хвърлиха феновете в екстаз. Важни бяха не толкова спечелените мачове, колкото факта, че отново виждаха любимеца си в игра и в това, в което е най-добър – да се изправя срещу невъзможното, воден преди всичко от несломимия си дух. Оставаше обаче и тревогата от неизлекуваната травма и натрупаната умора – Надал бе хвърлил много повече усилия и бе прекарал на корта много повече часове от своите опоненти, които отпаднаха рано в турнира на двойки и се съсредоточиха върху този на сингъл. И все пак, ясно е, че за отстъпление не можеше да става дума, щом Рафа играе за страната си. Само часове след спечеления четвъртфинал на сингъл Надал го очакваше ново тежко изпитание – заедно с Лопес да играе във финала на двойки срещу специалистите в тази дисциплина Мерджа и Текау от Румъния. Испанците взеха лесно първия сет с 6:2, но допуснаха спад във втория и го загубиха с 6:3. В решителния трети сет двамата изоставаха с пробив, но успяха да наваксат и в крайна сметка го спечелиха с 6:4, с което донесоха и исторически златен медал за Испания, а Рафа се превърна в едва втория тенисист, печелил олимпийско злато на сингъл (в Пекин през 2008 г.) и на двойки. С това доказа, че с основание е избран да носи флага на родината си на церемонията по откриването на Олимпиадата, след като вече бе донесъл два медала за Испания.

Време за почивка и за празненства обаче нямаше. Още на следващия ден Надал трябваше да играе срещу Дел Потро в полуфинала на сингъл. Мачът се оказа изключително заплетен и на много високо ниво, превръщайки се в един от най-запомнящите се сблъсъци на Олимпийски игри до момента. Рафа спечели първия сет със 7:5, след като се бе върнал от пробив пасив, но във втория сет натрупаната умора започна да взема своето и испанецът го загуби с 6:3. В третия решителен сет Дел Потро проби за 5:4, но когато трябваше да сервира за победата на свой ред бе пробит. В следващия гейм Рафа спаси три поредни брейкбола и с общо пет поредни точки стигна до 6:5. Аржентинецът обаче успя да вкара мача в тайбрек, в който благодарение на сервиса си бързо се откъсна с 5:2. Рафа спечели следващите две точки, но Дел Потро си извоюва два мачбола, правейки резултата 6:4 в своя полза. Надал за пореден път демонстрира железните си нерви и отрази първия мачбол. При втория обаче форхендът му го предаде, макар испанецът да доминираше в разиграването. Топката излезе в аут и така на Рафа му остана да се бори за бронза. Феновете нямаха основания за оптимизъм.

В рамките на 24 часа Надал бе изиграл девет сета. Ясно бе, че изтощението ще бъде фактор в мача за третото място, но както винаги Рафа обеща, че ще даде всичко от себе си и че ще се постарае да бъде готов. Малка надежда даваше лесното отпадане на другия претендент за бронзовия медал – Кей Нишикори, от Анди Мъри в другия полуфинал, в който японецът не показа нищо впечатляващо сякаш беше уморен. В малкия финал обаче Нишикори беше като прероден и без проблеми спечели първия сет с 6:2. Вторият сет също вървеше безметежно за азиатеца и той поведе с два пробива до 5:2, когато трябваше да сервира за мача. И точно тук отново се прояви непримиримият дух на Рафа. Сякаш извън възможностите на тялото си, крепен само от волята, той успя да изравни до 5:5 и в крайна сметка да вкара сета в тайбрек, който спечели със 7:1. Преди началото на третия сет обаче Нишикори изчезна в съблекалнята, където се забави над десет минути! Нека всеки сам прецени доколко бе спортсменско поведението му, но тази почивка изигра ролята си в полза на японеца и в ущърб на Рафа. Моментът беше отминал, изтощението най-сетне надделя и Надал загуби третия сет с 6:3. Така, за Рафа Олимпиадата в Рио завърши с един златен медал на двойки и два паметни мача в полуфинала и в сблъсъка за бронза на сингъл, в които испанецът бе въплъщение на философията на Кубертен, за която стана дума преди малко.

Макар и да загуби, Рафа продължи да се бори отвъд физическите си възможности към момента, много, след като други биха се отказали, не искаше да се предаде, дори след като му бяха останали само волята да продължи напред и несломимия дух, показвайки на феновете си още малко от онази магия, заради която са се влюбили в него. Затова, според мен Олимпийският тенис турнир през 2016 г. ще остане в историята не само със защитата на титлата на Анди Мъри, а също и с това, което ни показа Надал. Рафа доказа защо е велик шампион и разкри какви качества са го направили човека, който е. Испанецът се доказа като истински тенис герой, направи Олимпиадата интересна с присъствието си, привлече публика и катализира емоциите у феновете, и за пореден път ни доказа защо е най-ярката звезда на тенис небосклона. Хора като Рафаел Надал, Майкъл Фелпс и Юсеин Болт наистина носят в себе си духа на Олимпийските игри, който именно е най- важното в това състезание. Защото в спорта се помнят освен победите, и личностите.

Яна Якимова

_____
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Турнир: Mallorca Open
Категория: Друг
Място на провеждане: Майорка, Испания
Настилка: Тревна
Награден фонд: $250,000

Official Website | Livescore
Турнир: Nature Valley Classic
Категория: Друг
Място на провеждане: Бирмингам, Великобритания
Настилка: Тревна
Награден фонд: $936,128

Official Website | Livescore
Турнир: Gerry Weber Open
Категория: ATP 500
Място на провеждане: Хале, Германия
Настилка: Тревна
Награден фонд: €2,116,915

Official Website | Livescore
Турнир: Fever-Tree Championships
Категория: ATP 500
Място на провеждане: Куинс Клъб, Лондон, Великобритания
Настилка: Тревна
Награден фонд: €2,116,915

Official Website | Livescore
Други новини