Обетована земя: седем велики номер 1 без Кариерен Шлем



02-10-2016 00:34 | Tennis24.bg

Да си номер 1 във всеки един спорт е мечта за всеки. В тениса има известен брой невероятни играчи, които са били номер 1 в световната ранглиста и много от тях са постигали това благодарение на успехите си в четирите турнира от Големия шлем.

Днес, когато мнозина обсъждат спада на формата и едва ли не залеза на Новак Джокович след триумфа му на „Ролан Гарос“ и затварянето на кариерен Голям шлем, се сещаме, че има мнозина велики тенисисти, които макар че са били най-добри от своето поколение, не са успели да запишат кариерен Шлем.

Ето седем от тях, чиито имена са сред тези на най-великите по кортовете:

7. Матс Виландер

През 70-те и 80-те е Златната ера на тениса в Швеция. Цели трима представители на скандинавската страна стигат до върха и доминират в световния тенис – Бьорн Борг, Матс Виландер и Щефан Едберг. Виландер е един от най-фините играчи на своето поколение, който прекарва 20 седмици на върха на световната ранглиста. Той има 33 титли в кариерата си, включително седем от Големия шлем. Три от тях са от Откритото първенство на Австралия – 1983, 1984 и 1988, три – от „Ролан Гарос“ – 1982, 1985 и 1988 г., и една от US Open – през 1988 г.

Той бил най-младият четирикратен шампион от Шлема, като два от триумфите му в Австралия идват, когато турнирът се играе още на трева. Но така и не успява да спечели Уимбълдън, а най-доброто му класиране в Лондон е четвъртфинали през 1987, 1988 и 1989 г. През 1987 г. води на 22-годишния 11-ти в схемата Пат Кеш, но допуска загуба без да успее да вземе сет. В края на турнира Кеш печели изненадващо титлата след успех на финала срещу Иван Лендъл.

Година по-късно Виландер е фаворит да спечели титлата, особено след триумфа си в Австралия и Париж преди това. Но отпада на четвъртфинал от бъдещия шампион Мирослав Мечир с 3:6, 1:6, 3:6. През 1989 пък пада в четири сета от Джон Макенроу, като спечеленият в мача сет е единственият за него в тази фаза на надпреварата.

И така, въпреки че е смятан за един от най-надарените играчи на своето време, никога не успява да спечели Уимбълдън.

6. Стефан Едберг

Вероятно най-добрият шведски тенисист в историята след Бьорн Борг, Едберг безсъмнено е един от най-талантливите играчи на своето поколение. Той е на върха на ранглистата цели 72 седмици, като е всеизвестен с играта си сервис/воле и е най-добър на бързи настилки като трева. Едберг има шест титли от Големия шлем, от които 4 са на трева. Той е шампион в Австралия през 1985 и 1987 г. (трева), на Уимбълдън през 1988 и 1990, както и два пъти от US Open – през 1991 и 1992 г.

Единственият трофей който му липсва, е този от „Ролан Гарос“, макар че играе финал през 1989 г. Едберг е номер 3 в схемата през тази година и не се очаква да се представи много добре, особено след отпадането си на четвъртфиналите на Откритото първенство на Австралия и пропуска няколко други турнира заради контузии.
След труден старт, Едберг не губи и сет до полуфиналите. Във финала се изправя срещу поставения под номер 15 17-годишен Майкъл Ченг, който го побеждава в петсетова драма. След това не успява да премине четвъртфиналите на турнира. Стига в осмицата през 1991 и 1993 г.

5. Джон Нюкомб

Между 50-те и 70-те години Австралия доминира в световния тенис. Хегемони са фигури като Кен Розуел, Род Лейвър и Тони Роше. Последният Голям австралиец, доминиращ по кортовете, е Джон Нюкомб.
Известен е със сервиса и волето си. Той е смятан за един от най-завършените и разнообразни играчи за всички времена. Достига до номер 1 в ранглистите и на сингъл, и на двойки, като печели седем титли от Големия шлем по единично, и 17 при тандемите.

Той е едва 8 седмици на върха на сингъл, макар да му избягва единствено титлата от „Ролан Гарос“. Най-доброто му представяне във френската столица са четвъртфиналите през 1965 и 1969 г.

През 1965 г. той е 11-и в схемата, поднася изненадата, като побеждава финалиста от 1963 г. Пиер Драмон в четвърти кръг. След това губи драматично с 1:6, 5:7, 9:11 от сънародника си Фред Стол. Накрая Стол печели титлата, като бие на финала друг австралиец – Тони Роше.

След 4 години е поставен под номер 4, но макар да стига до четвъртфиналите заедно с още четирима свои сънародници, отпада от холандеца Том Оккер. Така „Ролан Гарос“ си остава блян за Нюкомб.

4. Борис Бекер

Един от най-великите играчи на всички времена, Борис Бекер остава в историята с великолепно пласирания си сервис. Макар, че е един от най-добрите през 80-те, той стига до върха на световната ранглиста чак през 1991 г., където остава общо 12 седмици.

Бекер има общо 49 титли, включително 6 от Големия шлем – две от Австралия (1986 и 1991), три от Уимбълдън (1985, 1986 и 1989 г.) и една от Откритото първенство на САЩ през 1989 г.
Германецът е изключителен играч на трева и изкуствена настилка, но често има проблеми на клей. „Ролан Гарос“ е единствената титла от Големия шлем, която му убягва. Най-доброто му представяне във френската столица са полуфиналите през 1987, 1989 и 1991 г.

През 1987 г. Бекер е втори поставен и стига за първи път до полуфинала след успех преди това над Джими Конърс. В мача преди финала се изправя срещу Матс Виландер, който го побеждава с 6:4, 6:1, 6:2. През 1988 Борис отпада в четвърти кръг, а през 1989 г. се връща отново като номер 2 в схемата. И схемата от преди две години се повтаря – пак швед, но този път Щефан Едберг. Двамата играят петсетов мач, който скандинавецът печели с 6:3, 6:4, 5:7, 3:6, 6:2.

През 1990 г. Бекер се представя трагично и отпада още на старта, но година по-късно отново е на полуфинал. В четвъртфиналите спира защитаващия титлата си Майкъл Ченг, но в полуфинала е спрян от Андре Агаси в четири сета.

При следващите си две участия в Париж Бекер отпада във втори кръг през 1993 г. и в трети – през 1995 г.

3. Джими Конърс

Смятан за един от най-великите тенисисти в историята, Джими Конърс е известен с мощни си бекхенд с две ръце и ретура си. Конърс е номер 1 в света за рекордните за времето си 160 поредни седмици и общо – за 268 седмици.

Той има 109 титли, от които 8 са от Големия шлем: от Австралия през 1974 г., две от Уимбълдън – през 1974 и 1982 г., и пет от US Open – през 1974, 1976, 1978, 1982 и 1983 г. Но никога не успява да вдигне трофея от „Ролан Гарос“. Той дори не стига до финала на надпреварата в Париж, като играе полуфинали през 1979, 1980, 1984 и 1985 г.

За първи път преминава втори кръг през 1979 г. и стига до полуфинал срещу непоставения парагваец Виктор Пеки, който го побеждава в четири сета. Година по-късно Конърс отново се бори за място на финала, но този път съперник му е шампионът от Откритото първенство на Австралия през 1977 г. Витас Герулайтис. Мачът се превръща в истинска битка, но американецът с литовски корени печели с 6:1, 3:6, 6:7, 6:2, 6:4.

В следващите три години Джими не успява да прескочи четвъртфиналите. През 1984 г. обаче отново е на полуфинал – срещу Джон Макенроу, който не му дава и сет.

За последно стига във финалната четворка през 1985 г. Тогава пада от защитаващия титлата си Иван Лендъл с 2:6, 3:6, 1:6. Така, макар че печели титлата от Откритото първенство на САЩ, когато турнирът се играе на клех, той така и не успява да вземе „Ролан Гарос“ и да запише кариерен шлем.

2. Иван Лендъл

Иван Лендъл е един от най-великите тенисисти без кариерен шлем. Чехът, който дължи много от успехите си с тежкия си топспин от основната линия, е номер 1 в света за 270 едмици и им 94 титли, включително и осем от Големия шлем. Той е печелил два пъти Откритото първенство на Австралия – през 1989 и 1990 г., три пъти „Ролан Гарос“ – през 1984, 1986 и 1987 г., и три поредни години US Open – между 1985 и 1987 г.
Но в историята Лендъл ще остане като най-великият тенисист, който никога не е спечелил Уимбълдън, макар че губи финалите през 1986 и 1987 г.

След блестящото си представяне на Откритото първенство на Франция, което печелил, Лендъл е номер 1 в схемата в Лондон и безспорно е смятан за най-големият фаворит. След два драматични мача в четвъртфиналите и полуфиналите, той се изправя срещу защитаващия титлата си 18-годишен Борис Бекер. Германецът определено е по-добрият тенисист на корта и печели без да даде сет.

Лендъл е фаворит и през 1987 г. Този път стига до последния мач и всички виждат изхода му далеч по-светло, след като Борис Бекер е отпаднал. Финалът противопоставя втория поставен – Лендъл срещу 11-ия – Пат Кеш. Но Иван отново не успява да вземе сет. След това никога не стига до финал.

1. Пийт Сампрас

И изненадващо. Макар че е трудно да се повярва, но е факт – Пийт Сампрас също няма кариерен Голям шлем. Той е на върха на световната ранглиста 286 седмици, има 64 титли, включително рекордните за времето си 14 от Големия шлем. Във витрината му има два трофея от Откритото първенство на Австралия – през 1994 и 1997 г., изравнен рекорд от седем трофея от Уимбълдън – 1993, 1994, 1995, 1997, 1998, 1999 и 2000 г., и пет – от US Open – през 1990, 1993, 1995, 1996 и 2002 г.

И както неколцина други Велики, като Джими Конърс, Борис Бекер и Щефан Едберг, той няма титла от „Ролан Гарос“. Даже повече – Пийт няма дори финал в Париж, а най-доброто му постижение е един единствен полуфинал – през 1996 г.
Просто клеят е най-слабата настилка за Сампрас. През 1996 г. той се представя разочароващо на в Австралия, но въпреки това е поставен под номер на „Ролан Гарос“. За първи път се представя повече от стабилно, като на четвъртфинала отстранява в пет сета не кой да е, а двукратният шампион тук – Джим Къриър.

Съперник на полуфинала му е Евгени Кафелников. Руснакът не му дава шанс – 7:6, 6:0, 6:2. След това Кафелников печели и титлата, като бие Михаел Щих на финала. Но за Сампрас това остава върха в Париж – той така и не преодолява повече трети кръг и никога не записва кариерен Голям шлем.

_____
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Australian Open 2017 1 2 3
Григор Димитров ПОБЕДИТЕЛ 7 6 6
Кристофър О′Конъл 6 3 3
Коментар
Australian Open 2017 1 2 3
Цветана Пиронкова 1 6 1
Агниешка Радванска ПОБЕДИТЕЛ 6 4 6
Коментар
Турнир: Australian Open
Категория: Голям Шлем
Място на провеждане: Мелбърн, Австралия
Настилка: Твърда
Награден фонд: A$22,624,000

Official Website | Livescore
Други новини