Годината на чудесата



29-11-2016 21:59 | Tennis24.bg

Когато Хуан Мартин Дел Потро бе в дълбините на отчаянието от тригодишните мъки с контузии и обмисляше отказване, той знаеше. Моменти като този в Загреб са причината да продължи. Моменти, в които се връщаш от 0:2 сета в последния ден от финала за Купа „Дейвис“, а след това Аржентина печели титлата след четири загубени финала, два от тях дори с негово участие.

Или пък моменти като онзи, когато последователно побеждаваш Новак Джокович и Рафаел Надал по пътя си към среброто на Олимпийските игри в Рио. Или пък онзи, в който нанасяш първата загуба у дома на Анди Мъри в мач от турнира за Купа „Дейвис“.

Неделният триумф в  пет сета над Марин Чилич пред очите на превъзбудения Диего Марадона сложи точката на най-забележителното завръщане през годината за аржентинеца с тежък като парен чук форхенд. След това той плака като малко дете, изцеждайки и последните сили и емоции от себе си.

Заедно с титлата на „Лестър“ в английската Висша лига и триумфа на Чикаго Кюбс в Националната бейзболна лига в САЩ, сезон 2016 на Дел Порто е сред топ събитията в света на спорта.

Бекграундът

През 2009 г. 20-годишният Хуан Мартин дел Потро учуди света, след като победи в пет сета Роджър Федерер и спечели титлата на US Open. Аржентинецът със силен форхенд и чаровна усмивка даде заявка да превърне Голямата четворка в Голяма петица. Феновете на тениса мигновено се влюбиха в него. Неговият приятен чар, силната му игра, изблиците му на сълзи, дори разваленият му английски, го направиха симпатичен на привържениците на играта, особено след драмата срещу Федерер на „Флашинг Медоус“.

Но тогава се появиха контузиите. Започна се с китката – може би най-фаталната травма за тенисистите.
През 2010 г. той мина под ножа за пръв път. Оказа се, че трябва да претърпи цели четири интервенции на китката, три от които на лявата, която бе от особена важност за бекхенда му.

През 2014 и 2015 г. той успя да играе в едва 14 мача и се срина до номер 1042 в световната ранглиста. Призна, че агонията, в която изпаднал в онези мрачни дни, го карала да мисли за отказване. Той дори не можеше да гледа любимия си спорт.

Завръщането

В началото на 2016 г. се появиха слухове, че Дел Потро ще се върне в Тура. Той не успя да се възстанови навреме за Откритото първенство на Австралия, но завръщането му тръгна от АТР 250 турнира в Делрей Бийч, Флорида.

И впечатли. Още в първия си турнир от 11 месеца насам стигна до полуфинал. Но е ясно, че това не е старият Дел Потро. Всеки бекхенд предизвикваше сгърчване от болка в очите му. Операциите на лявата китка бяха отслабили до толкова бекхенда му, че от страховито оръжие някога, той се бе превърнал в крехък слайс.  
Следващите няколко месеца бяха трудни за аржентинеца. Заради ниския си ранкинг, той бе принуден да разчита на уайлд-карти за големите турнири. Хуан Мартин се мъчеше да преодолее слабостите в играта си и да надскочи ада, който бе преживял в последните няколко години.

Разочарованието

На Уимбълдън започна истинският му Ренесанс. Без стабилен бекхенд Делпо успя да срази няколкократния шампион от Големия шлем Стан Вавринка във втория кръг благодарение на въртеливия си нисък слайс и записа най-големия си успех в голям турнир от три години насам.

Въпреки загубата си, Вавринка призна след мача, че се радва, че Делпо се е върнал. „Страхотно е да го видя пак. Той е страхотен човек, много добър играч и голям шампион. Просто нямаше късмет с тези контузии от толкова години. Дано остане здрав и заиграе отново хубав тенис“, каза тогава швейцарецът.

Аржентинецът бе спрян още в следващия кръг от Люка Пуй. „Много ми липсваше тенисът. Сега просто се радвам, че мога отново да играя. Разбира се, когато биеш някои от тези момчета, нещата се променят. Не знам дали ще успея да стигна до топ позициите отново. Но дори да не стане, съм щастлив, че поне съм добре и мога да играя с най-добрите“, каза той след това.

Олимпиецът

Уимбълдън е едно, но нажежената атмосфера в Рио бе сцената, на която пред хиляди аржентински фенове, Дел Потро обяви завръщането си. Джокович и Надал преклониха глава пред вълнуващия стил на аржентинеца и само сизифовите усилия на Мъри в четиричасовия финал лиши Делпо от златния медал.

И имаше сълзи и мечешки прегръдки в Бразилия. А тенисът се сдоби отново с една от най-големите си личности и шоумен.

Сълзите

Централният корт в Рио бе пропит със сълзите на Делпо. Месец по-късно, на US Open, аржентинецът отново срещна трудности да сдържи емоциите си. Докато бе на крайната линия, подготвяйки се за финалния гейм на четвъртфинала си (загубен от бъдещия шампион Вавринка), цялата трибуна скандираше „Делпо, Делпо“. Дел Потро пое дълбоко дъх и попи сълзите от очите си.

И в този миг всички на „Флашинг Медоус“ го заобичаха още повече.

Дел Потро бе почти толкова емоционален, след като спечели титлата в Стокхолм през октомври – първият му трофей от почти три години.

Национален герой

След загубата на олимпийския финал и отпадането от Вавринка на US Open, Дел Потро знаеше, че не иска годината му на завръщането да се запомни само със зрелищни загуби.

Последният му шанс за нещо запомнящо се оказа турнирът за Купа „Дейвис“ – състезание, в което Аржентина бе стигала четири финала, но никога не бе успяла да спечели. И Хуан Мартин бе играл губеща роля в два от тези финали. И се оказа, че има още един шанс, за да изведе страната си до върха. И както винаги при него – всичко стана по трудния начин.

Дел Потро ликува

Но преди да стигне до финала, Дел Потро трябваше да направи нещо, което до сега никой друг тенисист не бе успявал – да победи Мъри на сингъл във Великобритания. Мъри, който защитаваше титла. И Дел Потро го направи. След 5 часа и 7 минути незабравим тенис. Това беше най-дългият мач, който британската първа ракета някога беше играл.

След това, във финала, Аржентина падаше с 1:2 срещу Хърватска в Загреб. А Делпо губеше с 0:2 сета срещу световния номер 6 Марин Чилич в зала, пълна с френетични фенове на домакините. Хуан Мартин трябваше за пръв път в кариерата си да обърне мач от 0:2, за да запази шансовете на тима си живи.

Събирайки от незнайни извори мотивация, Делпо го направи. И спечели за почти пет часа игра. А след това победата на Федерико Делбонис над Иво Карлович сбъдна мечтата на Аржентина. А Дел Потро скромно, с половина уста обобщи: „А бях много близо до това никога повече да не играя…Вижте къде съм сега.“
От страха, че никога повече няма да играе, през сребърния медал от Олимпийските игри до титлата в световното отборно първенство. 2016 г. бе наистина Година на чудесата за Делпо. И доказателство, че добрите момчета не винаги са аутсайдери.

_____
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Турнир: WTA Finals
Категория: Друг
Място на провеждане: Сингапур, Сингапур
Настилка: Зала
Награден фонд: $7,000,000

Official Website | Livescore
Други новини