Скритият герой на Аржентина

За Хуан Мартин дел Потро и приказното му завръщане в големия тенис бе изписано много. И справедливо – героят се прероди тази година и вече е номер 38 в света след епично избухване, особено когато представяше родната си Аржентина – на Олимпийските игри в Рио и в мачовете за Купа „Дейвис“. „След всичко, което Хуан Мартин направи, аз просто не можех да загубя“. С тези скромни думи Федерико Делбонис обясни собствения си принос за историческата първа титла на Аржентина в турнира за Купа „Дейвис“. Исторически, не на последно място, защото за първи път купата бе спечелена от тим, в който няма играч от Топ 20.

Покрай всичко, казано на Делпо, Делбонис остана малко в сянка, но официалният сайт на „Ролан Гарос“ обърна прожекторите върху него и представи пет малко популярни факта за героя, записал победа в петия, решителен мач във финала за „Дейвис“.

Делбонис мечтаел да стане футболист

Както повечето момчета в Южна Америка, младият Федерико мечтаел да тръгне по стъпките на легендарния Диего Марадона и да стане известен футболист. Силен фактор в оформянето на тази му мечта бил баща му – Хорацио, който бил футболен герой в родния му град Асул, където играел като вратар. Делбонис старши направил прилична кариера в няколко местни клуба и било напълно нормално и синът му да го последва. Фактът, че е левичар, само променил предпочитанията му като позиция на терена – от вратата – вляво на защитата.

На 7-годишна възраст обаче малкият открил тениса: „Баща ми бе играл двойки като малък“. От този момент нататък младежът се разкъсвал между двата спорта, докато не дошъл моментът, в който да трябва да направи избор и да се фокусира върху един от тях, за да има поне някакви шансове за успех. Избрал тениса заради таланта, който показал, но и благодарение на намесата на треньора си Густаво Таверини. Последният е в екипа му и до днес. И макар да е спрял да играе футбол Делбо, известен още и като Ел Гордо, остава вечен фен на „Бока Хуниорс“. „Няма по-голяма радост от тази, да спечелиш за отбора си. Това е нещо, което усещаш с цялото си същество. Усещането е неописуемо.“

Идол му е Гастон Гаудио

В началото на XXI век има шанса да гледа необикновено поколение от аржентински играчи, които печелят по-малко трофеи, от колкото предполага огромният им талант. Но има едно голямо състезание, което никога няма да забрави – „Ролан Гарос“ 2004 г., когато в четирите четвъртфинала има аржентинци – Хуан Игнасио Чела, Давид Налбандиан, Гийермо Кориа и Гастон Гаудио. Трима от тях стигат до полуфиналите – Налбандиан, Кориа и Гаудио. Последните двама играха в незабравимия аржентински финал, а Гаудио спаси няколко мачпойнта, за да вземе трофея.

Ел Гато („Котаракът“) и неговата ювелирна игра на клей правят огромно впечатление на 13-годишния по това време Делбонис. Федерико дори си спомня с по-силни чувства не първата си титла от Челънджъра в Манербио през 2009 г., а това, че Гаудио дошъл да го гледа: „Моят герой дойде да ме види как играя. Беше като сбъдната детска мечта“. Година по-късно той ще победи идола си на друг Челънджър. „Но това вече не беше великият Гаудио. Щях да съм щастлив да го бях срещнал в най-добрите му години. Но въпреки всичко, дали в добра форма, или не, той си беше Гастон“, спомня си Федерико.

Побеждавал е Федерер, Мъри и Вавринка

Делбонис е побеждавал половината от Голямата четворка. Първата му жертва е Роджър Федерер – през лятото 2013 г. в Хамбург. Аржентинецът тогава е 114-ти в световната ранглиста и печели след два тайбрека. „Тичах като луд да върна всяка негова топка. Накрая спечелих. Знам, че това не беше най-силният му период в кариерата, но когато Федерер ти каже, че си играл по-добре от него, има с какво да се гордееш. Това значи нещо повече от победата в мача. Още по-важно беше, че се случи пред очите на баща ми, който за пръв път дойде в Европа, за да ме гледа“, спомня си Делбо.

Другата му победа срещу играч от Голямата четворка – настоящият номер 1 Анди Мъри, е по-скорошна – тази година в Индиан Уелс. Преди това, в Женева през 2015 г. бе победил и Стан Вавринка.

Той е врял и кипял в турнира за Купа „Дейвис“

Макар че е само на 26, той има дълъг стаж в отбора на Аржентина за Купа „Дейвис“. За първи път е повикан в състава през 2010 г. като пети играч. В тима е, но не играе и през 2011 г. за финала срещу Испания, но отборът му пада пред класата на Рафаел Надал, Фернандо Вердаско и Фелисиано Лопес.
Дебютът му на корта е през 2014 г. и вече има пет победи – все на сингъл, и четири загуби в турнира. Сред най-важните му победи са тези срещу Томас Белучи и Виктор Троицки в предишни издания на надпреварата. Тази година допринесе за триумфа с победи над Андреас Сепи, Фабио Фонини и най-голямата – тази срещу Иво Карлович в Загреб в петия мач на финала.

Силата му е играта на клей

До момента има само две титли в АТР, като и двете са на клей – през 2014 г. в Сао Пауло и тази година – в Маракеш. Записал е в кариерата си 97 победи, като 67 от тях са на червено. Но няма нито един успех на трева. Все още обаче не е направил нищо забележително на „Ролан Гарос“. При дебюта си в основната схема през 2013 г. стига втори кръг, но след това отпада на старта в следващите три години.