Ники Пилич и неговата Работилница за шампиони



05-03-2011 15:10 | Николай Драгиев

Шампион се става трудно, много трудно. Само желание не стига, нито пък само талант. Трябва и работа, много при това. Казват, че страданието и трудностите раждат успехите. Добрият треньор също. Когато си на 12 или 13 е важно някой да ти посочи пътя, да ти каже как се стига до спортния Олимп.

 

Един хърватин, роден в бивша Югославия, добре знае как се коват шампиони. След Борис Бекер, Михаел Щих и Горан Иванишевич още един от работилница за таланти на Никола Пилич влезе в големия тенис. Сърбинът Новак Джокович е изцяло негов продукт, изваян от ръцете му в академията край Мюнхен.

Бекер отива при Пилич току-що спечелил първия си „Уимбълдън”, Иванишевич – е на 15, Новак – малко преди да навърши 13...

 

Ники Пилич не е случайно име в тениса. Той е първият голям шампион на Югославия. През 1970 г, заедно с французина Пиер Бартез, печели титлата на двойки на US Open. Тогава цялата страна, в която сърби и хървати все още живят щастливо, му се радва. Сред милионите доволони и горди хора е и Сърджан Джокович, тогава още дете. Години по-късно неговият син Новак ще покори Австралия. Ноле триумфира на „Род Лейвър Арина” през 2008 и 2011 г. В комплекса, кръстен на онзи Род Лейвър, който през 1970 г. губи от Пилич и Бартез.

 

Новият любимец на вече самостоятелна Сърбия Новак Джокович се ражда на 22 май 1987 г. В същата тази година бъдещият шампион от „Уимбълдън” Горан Иванишевич отива при Пилич в Мюнхен. Там се учи да бъде голям.

- И двамата са родени са шампиони, но са много различни – разказва пред белградския вестник „Политика” Пилич. – При Горан всичко зависи от сервиса, при Новак – почти нищо не зависи от сервиса, а от играта на корта и от здравата психика. Иванишевич беше голям играч и ако можеше да контролила нервите си, щеше да спечели не само „Уимбълдън”.

 

Сърбинът Джокович и хърватинът Иванишевич са само двама от учениците на Пилич. Но преди тях има и други. 

 

В края на 80-те и началото на 90-те години Германия не спи, за да гледа големите си шампиони. Извайва ги Мистър Купа Дейвис. През 1988 г., когато едногодишният Новак се учи да ходи, Пилич прави от немския отбор шампион. Упражнението се повтаря и година по-късно, а след това и през 1993 г. Условието, което поставил на ръководителите на немския тенис, било едно – никой да не се бърка в рботата му и в избора на играчите. Германците уж са дисциплинирани, но отборът се оказал пълен хаос. Пилич ги научил на ред. Той бил дисциплиниран, искал и от тях да са дисциплинирани. 

-  Хранехме се всички заедно, разхождахме се заедно, тренирахме заедно, пътувахме заедно, всички излизахме от хотела в един и същи час – спомня си Пилич. – Същите правила важат и в академията. Спортът е начин на живот, без този до теб не можеш да успееш. Който иска да постигне нещо, трябва да следва тези правила. За него Михаeл Щих казва, че има харизма. Дори чепатият Бекер му се подчинява безпрекословно и го гледа в очите.

 

Пилич споделя, че най-трудната задача на треньора е да създаде и поддържа положителна енергия в отбора. И успява. Прави от Бекер и Щих печеливш тандем, който триумфира със златото на олимпиадата в Барселона през 1992 г. А обществена тайна е, че двамата не се понасят, дори не си говорят. 

- Бях като парламентьор, сновях от стаята на единия до стаята на другия. Често ми се налагаше да лъжа какво казват един за друг. Меко казано е, че не бяха приятели, но станаха шампиони заедно – спомня си Ники Пилич.

- Малко хора биха издържали на неговия ритъм. Той е отдаден на възпитаниците си 365 дни в годината, 24 часа в денонощието – признава Щих и допълва: - Аз не мога да правя това.

 

В същата тази 1992 г., в която Бекер и Щих стават олимпийски шампиони, малкият Новак Джокович прави първите си стъпки в тениса. Това е и годината, в която Югославия започва да се разпада, Хърватия на Никола Пилич се отцепва от федерацията, светът налага ембарго, а югославният национален отбор по футбол е изваден от европейското първенство. През пролетта на тази 1992 г. един възрастен човек на име Владимир всеки ден води 4-годишния си внук в парка „Калемегдан”, на кортовете на Партизан. Там малкият Ноле неуморно прехвърля топката през мрежата.

Още тогава било ясно, че в това дете има хляб. Година по-късно – през лятото на 1993, когато Германия помита всико след себе си за третата Купа „Дейвис”, 6-годишният Ноле е при майка си и баща си в планинския курорт Капаоник. Там семейството държи ресторант, наблизо се провежда лагер за млади тенисисти.

 

Води го Йелена Генчич.

 

Като състезател тя не постига нищо – през 1973 г. играе за Югославия във „Фед къп”, но не печели нито един мач. Затова пък като треньор е страшна работа. Генчич открива за играта Моника Селеш, Горан Иванишевич, а след тях и Новак Джокович. Тази жена има усет за таланта и качествата на Ноле не остават скрити. Та през това лято на 1993 г. Ноле цял ден седи край корта и гледа как по-големите тренират. Йелена го вижда и подканя да се присъедини. На следващия ден момчето са явява пред нея и завинаги остава в сърцето й.

- Носеше сак, беше приготвен по правилата, досущ като в професионалния тенис. В него имаше ракета, хавлиена кърпа, шише вода, банан, суха тениска, ластик за ръката и шапка. Попитах го: „Хей, момче, майка ти ли опакова багажа”. Оказа се, че сам го е направил, гледал по телевизията как го правят големите, защото искал и той да стане голям – спомня си Йелена. – Само след няколко тренировки стана ясно – след Селеш не бях виждала такъв талант.

 

Генчич подхваща Ноле. 

 

Той тренира и става все по-добър, след това идва 1999 г. и бомбите на НАТО. Белград живее в страх. Учениците са разпуснати, класните стаи остават празни. Уроци няма, но затова пък има много време за тенис. Когато не е в скривалището с родителите си, Ноле е на улицата и играе тенис. 

- Понякога, докато той играеше, чувахме самолетите в далечината. Тенисът ни направи по-силни. Ако не бяха тренировките на сина ни, щяхме да мислим само за страха и да гледаме към небето в очакване на следващата бомба – разказва Дияна, майката на сегашния №3 в световния тенис.

Самият Джокович също признава, че тези мрачни дни са му дали важен урок. Научили го да оцелява, да бъде силен и да мисли за човека до себе си. - Когато си преживял бомбите, нищо друго не може да те уплаши. В нашата измъчена държава човек нямаше големи шансове. Спортът ни даваше надежди, той беше нашият билет за добро бъдеще.

 

Бомбите също помагат на Новак да вземе най-важното решение в живота си. А именно – да стане наистина в добър в това, което може най-добре. Няколко месеца след ужаса в Белград, още ненавършил 13 години, той тръгва за Мюнхен. 

 

Там има един човек, който добре знае как да го направи победител. Вече го бе сторил с Борис Бекер, правеше го с Горан Иванишевич, ред бе на следващия. Към Никола Пилич го насочва Йелена Генчич. Един ден тя просто се обадила в Мюнхен и казала: - Ники, момчето е голям талант, но аз няма на какво повече да го науча. Сега е твой ред.

 

Пилич го приема и веднага надушва таланта. Но по никакъв начин не показва, че това момче е по-различно от всички останали в академията. Той е професионалист, при него всички са равни, независимо откъде идват и какви качества имат.  - Знаете ли какво се получава, ако покажеш симпатия към някого. Повече никога няма да спечелиш доверието на тези деца. Това не е падагогика.

 

Пилич няма право на фаворити, но съпругата му – сръбкинята от Нови Сад Мия, има право на чувства. Новак бързо я спечелва, тя прави така, че дългите дни на момчето в Мюнхен да не са толкова самотни. Не му е майка, но бившата актриса предлага дома и сърцето си.

 

Една случка затвърждава мнението на Никола Пилич, че под неговия покрив расте бъдещ шампион. И до днес той си спомня този момент все едно се е случил вчера, а не преди 10 години.

- Със съпругата ми бяхме в академията, седяхме и пиехме кафе преди поредната тренировка. Новак се появи на корта 20 минути по-рано, с изрядна екипировка – все едно излизаше за официален мач. „Новаче, къде отиваш”, попита то Мия. „Да загрявам”, отговори той. Тя реши да го провокира и изстреля втори въпрос: „Нима е толкова важно за теб?”. Ноле, напълно сериозен, заяви: „Не искам да рискувам кариерата си”. Говореше точно като мен. Още от малък си бе такъв – дисциплиниран и целеустремен. На това учех и останалите деца в академията.

 

Да, Ноле имал талант, но имал и много да учи. Опитното око на Пилич веднага вижда най-голямата слабост на момчето – има слаба китка и сервисът му куца. В началото е дървен, треньорът дори му измисля прякор – Гипса.

- Не се обиждаше. Напротив, това го амбицираше. Затова и нарочно го наричах така, за да го накарам да работи върху сервиса си. Добрият треньор е и добър педагог, той трябва да усеща тези неща – разказва Пилич. - Беше сам, но нито един път не го видях да плаче. Още тогава показваше силен характер, имаше харизма, която разви през годините. 

 

Мисията на Пилич е изпълнена – Новак Джокович е в топ 3 на световния тенис и е достоен конкурент на Рафаел Надал и Роджър Федерер. Сърбинът спечели два пъти Australian Open, следващата му цел е още по-висока – да бъде №1. Другите двама ученици на Пилич - Бекер и Иванишевич, също като Ноле, са печелили турнири от Големия шлем. Немецът има 6 титли – от „Уимбълдън” (3), Australian Open (2) и US Open, а хърватинът – една от „Уимбълдън”. Остава само триумф на „Ролан Гарос”. За Джокович още има време, само на 23 е и пътят към големите победи е отворен.

 

Където и да стигне, той вече е в историята. Направи много и никога не забрави кой го вкара в професионалния тенис. Големите са големи и заради това – те помнят. Освен че помни, Новак знае, че Пилич не е загубил форма. Щом играе по 4 часа на ден, значи може още да даде на тениса.


През 2007 г. точно Джокови бе човекът, който покани бившия си треньор за съветник на сръбския национален отбор за Купа „Дейвис”. Упреци имаше и от двете страни – в Сърбия не искаха хърватин в отбора, а на хората в Хърватия никак не им хареса, че техен човек ще помага на „врага”.

 

- Аз съм спортист, не политик. За мен граници няма. Така е в спорта. 20 години играх с герба на Югославия и слушах югославския химн. През 1988 г., когато спечелих първата си Купа „Дейвис” с Германия, на полуфинала отстранихме Югославия. Тогава в Дортмунд отново звучеше моя химн, но не за мен.

 

Резултатът от решението на Джокович и Пилич не закъсня и през декември 2010 г. сърбите, начело с Новак, смаяха света и вдигнаха Салатиерата. В ложата сърцето на Пилич подскачаше. Когато Джокович играеше и решаваше дали ще има още един мач, хърватинът гълташе успокоителни. Оказа се, че няма защо. Ученикът му си свърши добре работата и доведе нещата до пети, решителен мач. Тук пък Пилич се бе казал думата и на корта излезе ракета №2 на Сърбия – Виктор Троицки. Излезе и победи. А Пилич триумфира с пета „Купа Дейвис”, спечелил я бе с трета страна.

 

Във визитната си картичка вече имаше 3 с Германия и една с Хърватия (2005 г). Как тогава да не го наричат мистър Купа Дейвис. Нали той най-добре знае как се прави шампион от разбит отбор. Направи го първо с немците, а след това и с родната си страна. Когато пое Хърватия, тимът бе в трета група на Евро-африканската зона, но бързо излезе от нея за да влезе в Световната група и да стане най-добрият.

 

- Един треньор печели уважението на играчите с важни решение в критични моменти – казва Пилич. Това Пилич го умее, умее и да се оттегли, когато е на върха. Направи го с Хърватия, направи го и със Сърбия. - Изпълних мисията си, сега е време да обърна повече внимание на академията. В нея все още има таланти. Запомнете Йелена Стоянович – каза Пилич пред медиите в Белград преди да напусне сръбския отбор, оставяйки го на първо място.

 

Дали път Стоянович, не е следващият диамант на Пилич. Тя е от сръбско потекло, но е родена в Пърт (Австралия). Сега е на 13 години, също като Джокович при първата му поява при мистър Купа Дейвис в Мюнхен.

 

Академията на Никола Пилич се намира в тиха местност край Мюнхен, далеч от хорските очи. Построена е край езерото, на което през 1972 г. се провеждат олимпийските състезания по гребане. Тук възпитаниците на Пилич имат възможност да практикуват и различни видове водни спортове. Академията има осем закрити и открити кортове – по четири с твърда настилка и да с клей. При Пилич обикновено се подготвят около 40 млади тенисисти. Стаите са с по 2 и 4 легла. В пансиона има кухня, сауна, зала за масажи и дори бар.

- Идеята е децата да се чувстват като у дома си. Искам нищо да не им липсва, тук имат всякакви удобства и единствето, за което трябва да мислят, са тренировките – признава Пилич. Неслучайно неговото кредо е: „Работа и дисциплина”. Точно те родиха големите шампиони Борис Бекер, Горан Иванишевич и Новак Джокович.

 

Viasport.bg




Коментари
Тенис резултати и статистика
Турнир: Miami Open
Категория: Мастърс
Място на провеждане: Маями, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд: $10,404,205

Official Website | Livescore
Други новини