Григор няма да блести на клей. И какво от това?



11-06-2018 19:36 | Николай Драганов

Датата е 14 юли, 2012 година, а мястото - централният корт на турнира на червени кортове от сериите ATP 250 в шведския град Бостад. Първата ракета на България - 21-годишният Григор Димитров, към онзи момент №69 в света - играе на полуфинал като равен с равен срещу поставения под №1 в схемата Давид Ферер.

 

Испанецът е №5 в света и печели първата част с 6:3, но във втората българинът се представя страхотно, лети по корта, агресивен е и притиска максимално съперника, като достига до точки за пробив в почти всеки сервис гейм на именития испанец. Зрителите са изненадани, тъй като Димитров е шампион при юношите на Уимбълдън, наричан е "Бейби Федерер" и към онзи момент се счита, че именно тревата е неговата настилка, което традиционно не вещае големи успехи на почти противоположния като условия клей. 


Гришо се бори мъжки и впечатлява зрителите в шведското курортно градче, а при 5:4 във втората част дори пропуска два сетбола срещу световния №5 и специалист на червени кортове. В крайна сметка опитът на Ферер си казва думата и испанецът се спасява, а малко след това побеждава след 7:5.

 

За Димитров и феновете му остава удоволствието, че е достигнал за втори път в кариерата си до полуфинал в турнир от ATP (малко преди това го е сторил на тревата в Куинс). Преди това на полуфиналите той е победил сънародника на Ферер, също силен играч на червени кортове - Алберт Рамос-Виньолас, при това в два сета. Само седмица по-късно, този път в Швейцария, Гришо ще измъкне победата и срещу №32 в света Жулиен Бенето на турнира на клей в Гщаад, а след това ще запише и още две победи, които ще го класират на нов полуфинал на клей, загубен този път след два драматични тайбрека от Томас Белучи. 


В онези дни наблюдаващите внимателно представянето на Григор Димитров започват да се чудят - наистина ли успехите при юношите на Димитров и сходството в стиловете с Роджър Федерер са достатъчно основание да се счита, че клеят няма да бъде предпочитана от негова настилка? Българинът се движи страхотно по корта в тези две седмици, успява да достига почти всички топки, овладял е приплъзването и изглежда му липсва единствено опит и физика. 

 


Година по-късно Гришо ще изиграе онзи забележителен мач срещу Рафаел Надал в Монте Карло, когато само физическата му подготовка му попречи да хвърли бомбата срещу Краля на клея на четвъртифиналите - първият случай, в който Димитров достига до такава фаза в "Мастърс" турнир изобщо. По пътя е победен №10 в света тогава Янко Типсаревич. През същата 2013-та година, отново на клей, Димитров постига може би най-голямата победа в кариерата си до онзи момент - във втори кръг в Мадрид в трисетова драма с два тайбрека е победен световният №1 Новак Джокович. Няколко месеца по-късно, на Откритото първенство на Франция, българинът за първи в кариерата си ще запише две победи в турнир от Големия шлем - това отново се случва именно на клей. 


Димитров все още е твърде млад, но човек няма как да не си зададе въпроса - дали бъдещето не крие големи успехи за Гришо именно на червените кортове? Половин десетилетие по-късно е време да си го кажем: отговорът е "не".


Споменатите случаи като цяло си остават почти всичко, с което Гришо може да се похвали на червената настилка и до днес. Първият финал идва на твърдите кортове в Бризбън, а първата титла - в залата в Стокхолм. Димитров действително печели една титла на клей на турнира в Букурещ през 2014-та година, но тя си остава единственото му отличие на тази настилка и досега, а най-сериозният му противник по пътя към нея е Гаел Монфис, който се отказва заради контузия на полуфиналите още в първия сет.


Григор така и не успява да развие онова, за което е загатнал в Монте Карло през 2013-та срещу Надал и малко след това срещу Джокович в Мадрид, нито да надгради особено над достигането си до трети кръг на "Ролан Гарос" същата година. След онзи първи успех, за какъвто безспорно могат да минат първите му две последователни победи в един турнир от Шлема, следват три поредни години, в които Гришо губи в първи кръг в Париж. 


При това Димитров вече не е младокът, който тепърва търси своето място под слънцето на ATP тура - напротив, Гришо вече има няколко титли, включително и такава от категория ATP 500. Нещо повече - при първите му две отпадания българинът е съответно №12 и №11 в света, като губи от играчи извън Топ 30. През 2016-та Димитров е поизгубил позиции и се намира под №36, когато губи от Виктор Троицки, а година по-късно най-после записва две победи отново, но в трети кръг като №13 в света губи от №21 Пабло Кареньо Буста. През този сезон световният №5 Димитров пък беше надигран от №35 Фернандо Вердаско, при това повече от категорично. 


Като изключим един полуфинал в Рим и тазгодишния полуфинал в Монте Карло, и в двата случай загубени от Рафаел Надал, липсват успехите на Димитров и в "Мастърс" турнирите на червени кортове. 

 

И какво от това?


Всичко това можеше да бъде и по-притеснително, ако Григор Димитров беше единственият отличен тенисист в историята на този спорт, който очевидно няма да има големи успехи на червените кортове. Достатъчно е да дадем пример с легендата Пийт Сампрас. Американецът има общо 64 титли от ATP, включително 14 от Големия шлем, но от тях на клей са спечелени скромните три трофея, а най-голямото му постижение на "Ролан Гарос" е достигането до полуфинал през 1996-та година. 


Какво да кажем за друг бивш №1 в света и шампион от Шлема - Лейтън Хюит, който има 30 титли в кариерата си и само една от тях е на клей, а на "Ролан Гарос" е достигал едва до четвъртфинал. Анди Родик - трикратен финалист от Уимбълдън, шампион от US Open и №1 в света има 5 титли на клей от общо 32, а на "Ролан Гарос" и достигал най-много до четвърти кръг, при това веднъж. Само с четвъртфинал в Париж може да се похвали и бившият №2 Горан Иванишевич - друг шампион от Уимбълдън, който има три трофея на клей от общо 22 във витрината си. 

 


Разбира се, успехите на Григор Димитров на останалите настилки не могат да се сравнят с тези на Пийт Сампрас далеч от червените кортове и най-вероятно никога няма да могат, а все още е рано за сравнения и с останалите споменати тенисисти. Тук не става въпрос за сравнения на качествата на Димитров и Сампрас, а единствено за показателен факт относно огромната разликата в настилките и възможността на различните играчи да играят и да успяват на тях. Ако една от най-големите легенди в този спорт и мнозина бивши №1 и носители на "Мейджър" трофеи не могат да играят особено добре на клей, то очевидно става дума за огромни разлики, направо друг свят. 


И ако в началото на кариерата му в ATP тура някои сигнали от играта на Григор ни караха да вярваме, че той ще владее и този различен и доста прашен свят - светът на червените кортове, то днес, когато Гришо е вече на 27 години, просто трябва да приемем - това най-вероятно няма да се случи. 


И в този факт няма никаква драма. Димитров вече има забележителни успехи, с които не могат да се похвалят хиляди тенисисти по целия свят и никой друг в историята на българския мъжки тенис. По-възрастните почитатели на тениса, които си спомнят добре времената на Сампрас, Хюит, Иванишевич и Родик знаят, че някога дори не можехме да мечтаем за българин в телевизионната фаза на големите турнири. А днес България има актуален носител на трофея от заключителния "Мастърс" на най-добрите 8 - отличие, с което не разполага например дори Рафаел Надал. Гришо достигна до №3 в света само преди няколоко месеца, носител е на "Мастърс" трофей, общо 8 титли от ATP, полуфиналист от Уимбълдън и Australian Open.


Всичко това вече не е никак малко, но със сигурност няма да бъде всичко, с което Димитров ще може да се похвали някой ден, когато сложи край на кариерата си. Просто едва ли трофеите и успехите му ще носят червени отпечатъци. Пред него все още има поне половин десетилетие активен тенис на най-високо ниво. И ако настроенията в момента са минорни заради малко по-лошия старт на сезона и новото разочарование в Париж, нека си спомним, че представянето на Димитров на клей не беше особено различно и в миналогодишния сезон по това време. Той отпадна в първия си мач в Маракеш, същото се случи и в Монте Карло - където този сезон игра полуфинал - а след това отпадна рано в Мадрид, Рим и Париж, записвайки едва една победа повече от този сезон. 


Но до края на миналия сезон българинът успя да триумфира с първата си "Мастърс" титла, да се класира за финалния турнир в Лондон и да го спечели, донасяйки незабравими емоции на цяла България. На Уимбълдън 2017 Димитров беше спрян от безапелационния Роджър Федерер, който спечели с такава лекота турнира, че едва ли поражението на нашето момче може да мине за разочарование, още по-малко за каквато и да било изненада. Като се има предвид, че участието на Рафаел Надал, Новак Джокович и Анди Мъри е под въпрос през този сезон, пред Димитров няма да липсват възможности за по-добро представяне, стига да има и малко късмет при жребия, а след това му предстои и американско лято и още куп турнири и възможности да трупа точки, победи, титли и позитивни емоции - за него и за всички нас.


Гришо е амбициозен състезател и със сигурност не му е приятно, че нещата не се получават на червените кортове. Сигурно е, че той ще продължи да работи, за да промени това - някой ден може би и с друг треньор, специалист на червените кортове. Но всеки успех, постигнат на тази специфична настилка, в този друг свят, ще бъде просто бонус. За възможните бонуси Димитров и феновете му ще мислят отново след година, но сега е време да изтупаме червената прах и да погледнем смело и уверено към втората половина от сезона - предстоят предизвикателствата, които много повече пасват на стила на Григор. И да му пожелаем дружно култовото: Мачкай, Гришо! 

 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Тенис резултати и статистика
Турнир: Miami Open
Категория: Мастърс
Място на провеждане: Маями, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд: $10,404,205

Official Website | Livescore
Други новини