Защо Григор трябва да играе в София?



30-12-2018 17:25 | Николай Драганов

Ако ви интересуват аргументите, които най-общо можем да обобщим като "патриотични", по въпроса защо Григор Димитров трябва да участва на турнира в София, най-вероятно в последните 3 години сте чули достатъчно от тях. 


Той е най-голямата звезда на българския спорт, а феновете от страната, които не са емигрирали някъде далеч по света, заслужават да се докоснат до него на живо, да пеят "Гришо, Гришо", докато развяват трибагреника. Той е българин, ние се гордеем с него, ставаме да го гледаме всяка нощ и да му стискаме палци, той също трябва да е горд и да дава всичко за родината, да пише посланията си на български, и така нататък. 


Нека отбележа още в началото, че макар да уважавам всички тези емоционални аргументи, от години не съм привърженик на обяснението на света през патриотична призма. Не се солидаризирам задължително с всеки един българин, само защото и аз съм такъв - далеч по-близки чувствам хората с моите болки, интереси и проблеми, където и по света да се намират, отколкото например съм готов да ръкопляскам на някой олигарх, който обаче е българин. Не мисля с умиление и захлас за "светостта на трибагреника" и "героите от миналото", ако под парчето плат днешните наследници на тези герои живеят в мизерия и несправедливост. Гордостта от миналото за мен има смисъл само тогава, когато си научил своите уроци от историята, познаваш истинските завети на онези, с които се киприш, и живееш тук сега като добър човек с поглед напред. Накратко - не минавам за патриот и националист. Такива няма да бъдат и следващите редове. 


Въпреки това съм категоричен, че Григор Димитров и екипът му трябва спешно да ревизират решението си и той да участва на турнира в София. Твърдя убедено, че затова има редица стратегически, спортно-технически и психологически аргументи, които далеч надхвърлят широко популярните "патриотични" такива, които освен това имат свойството да запращат спора в абстрактна посока, в която да си мерим "българщината", вместо да говорим по същество.


Приносът към българския тенис 


Вероятно има резон, както твърди Григор, че за развитието на младите таланти на българския тенис са необходими повече турнири от по-нисък ранг, за да могат нашите играчи да имат реален шанс за участие и трупане на опит, победи и точки. Пътуванията надалеч не са евтини, а прохождането е трудно, когато прогресът ти зависи от тях. 


Със сигурност не само българската федерация по тенис, но най-вече българската държава като цяло, трябва коренно да ревизира политиката си по отношение на масовия спорт. Това важи в особена степен там, където по една или друга причина разполагаме с голяма звезда, която да притегля към своя спорт децата. Нуждаем се от далеч по-достъпни условия за практикуване на тенис на съвсем аматьорско ниво, с повече инвестиции в свободни кортове, центрове, академии, треньори, а след това и в турнири от различни нива. Всичко това, ако надградим и обобщим по този начин критиките на Димитров в онова злополучно интервю за bTV, е безспорен факт. 


Абсурдно е обаче да се подценява съвсем конкретното и директно влияние върху интереса на децата у нас към тениса, което би могъл да има Григор. Повече ангажираност от негова страна с тази кауза, при това изцяло и плътно според възможностите му на действащ професионален състезател от най-високо ниво, може да свърши огромна работа за раждането на онези, които да го наследят някой ден. Децата имат нужда от своите примери, за да ги следват и това не е просто кух патриотизъм. 


Някога бях толкова запален от успешния български национален отбор по футбол, че когато не играех навън с приятели, ритах топката сам в стената и се хвърлях да я хващам по мраморния под, за да приличам на Боби Михайлов. Фактът, че 42-годишният вратар Георги Петков днес е фаворит за "футболист на годината", говори достатъчно за състоянието на българския футбол и възможността му да привлича интереса на децата. Някога бих убил, за да отида да гледам на живо любимите си футболисти, но не и днес.

 

 

Днес децата гледат Григор Димитров. И имат нужда да го видят на живо, да го докоснат или ако имат късмет - дори да се снимат. Нещо, което ще ги вдъхнови и мотивира за месеци напред. Поставете се в главата на едно дете, на което е казано, че ще има шанс да удари няколко топки с Григор Димитров по време на съпътстващо турнира в София мероприятие - ако аз бях това дете, вероятно щях да тренирам като луд месеци преди това, само за да се покажа в най-добрата си светлина пред него, а едно "браво, много си добър!" сигурно би ме надъхало както нищо друго на света. Все едно някога да знаех, че вместо по мраморния под, ще имам шанса да се хвърля, за да уловя дузпа на Стоичков на стадиона.  


Трудно е да изискваме на този етап от кариерата му Гришо да се разхожда до България, за да дава интервюта, да подписва картички, да организира благотворителни инициативи и да играе с деца от тенис клубовете в страната. Разбира се, че той има далеч по-важна работа. Дълго време практически нямаше възможност и големи основания, дори да му се иска, той изобщо да се прибира у нас, освен за да види семейството си в редките празнични дни, за които календарът му е свободен.


Ето защо организирането на турнир от категория ATP 250 до голяма степен беше изначално замислено с идеята Григор Димитров да има повод и възможност да пристигне в България. Да остане тук поне една седмица, при това изцяло като част от стриктната си тенис програма. За съжаление, по една или друга причина, от четири досегашни издания на Sofia Open, Григор изглежда ще вземе участие само веднъж. Разбира се, пропуснатите възможности за българския тенис от това са неизмерими. 


Бихме могли буквално за миг да зачеркнем всички тези аргументи за необходимостта Григор да дойде в София догодина с един прост контрааргумент, а именно: той просто не е длъжен да прави всичко това. Развитието на българския тенис не попада в неговите приоритети, а в момента са важни единствено собствените му прогрес и развитие. Звучи тъжно, но трябва да признаем, че това е легитимно от негова гледна точка мнение. Ето защо обаче бързам да обясня защо смятам, че участието на Григор в София може и конкретно за самия него.


Приносът към самия него

 
Да обобщим. Турнирът в София се проведе през 2016, 2017 и 2018-та година. Григор Димитров не участва през 2016-та и 2018-та, а през 2017-та взе участие и го спечели. През 2016-та той завърши 17-ти в света в края на годината, през 2018-та - 19-ти, а през 2017-та, когато игра в София, приключи като №3 в световната ранглиста. Естествено, подобен намек би бил твърде несериозен, но не бързайте да се смеете. 


Убедено твърдя, че онова което липсваше на Григор Димитров през 2018-та година беше най-вече игрови ритъм, увереност и запазване на концентрация - не просто в течение на един двубой, а в течение най-малкото на една състезателна седмица или повече. Димитров изглеждаше като шахматист, който е станал за кратко от масата, а през това време някой е разбъркал тотално фигурите му. Това е разбило тотално идеята му за играта, концентрацията и увереността, че държи нещата в свои ръце. 


В рамките на сезона той така и не успя да подреди така играта си, че да се задържи в дадена надпревара повече от 3-4 дни. Изигра едва един финал в Ротердам, след като година по-рано излезе пет пъти в пряк сблъсък за трофей. В рамките на цялата година след турнира в Ротердам, Димитров буквално е спечелил повече от два мача в един турнир само веднъж - в Монте Карло. От месец април до края на сезона той не е успял да постигне повече от две победи в нито един от следващите 12 турнира на четири различни настилки в три континента. 


Помислете отвъд очевидното. Това означава, че тъкмо си пристигнал някъде, изиграл си един или два мача, тренирал си няколко пъти, но е време отново да хващаш самолета. Да се настройваш на друга настилка и нейните специфики, климат и атмосферни условия, часова зона и какво ли още не. Който се е занимавал професионално със спорт знае колко голямо е значението на влизането в една определена фаза, при която ежедневието и подготовката ти изглеждат толкова еднообразни, че чак са скучни. Но именно тогава идват успехите - върху основата на натрупаната рутина. 


Спецификите на професионалния тенис така или иначе изискват бърза пренастройка към различни условия и влизането в ритъм просто няма как да се случи, ако не се задържиш повече от три дни на дадено място. Онова, което виждаме през екраните, е само финалният акорд на участието на един тенисист в даден турнир - преди онези 100-тина минути на корта всеки тенисист извършва поредица от действия на всяко различно място, които да му позволят да завърши процеса успешно в най-важния момент. Настройването на организма, храненето, почивката, тренировката, официалният мач, рехабилитацията, сънят - всичко това трябва да се случва в стриктен ред, по стриктни правила. За да се нареди този пъзел е необходимо известно време, така че когато излезеш на корта в решителния миг, да стъпиш върху спокойствието и рутината си. 


Навлизането в правилен ритъм по време на един турнир и произхождащите от това позитиви в играта ти на самия корт пък неминуемо се отразяват на увереността и спокойството ти в следващите седмици. Отново ти се налага да правиш същото и това е много по-лесно, когато виждаш резултат. Ако непрекъснато се луташ в търсене на този ритъм и тъкмо се опитваш да навлезеш в него, когато трябва да смениш обстановката, няма как покажеш съсредоточена и правилна игра във важните моменти. Точно както се случи и с Григор, в дадени моменти той може да демонстрира уникалните възможности, с които разполага, но дори в рамките на един мач, а какво остава за един турнир, играта му изглеждаше разпиляна и объркана. В нея просто липсваше онази системност и рутина, която му донесе големите успехи един сезон по-рано. 


Каква връзка има всичко това със София? Смея да твърдя, че през 2017-та година турнирът даде възможност на Григор да надгради именно по отношение на своя цялостен ритъм. Възможността да се задържи повече дни на едно място, да запише повече победи, се отрази позитивно на играта му в следващите месеци, а оттам и на цялата година. Разбира се, не твърдя че турнирът в София е предопределил представянето му през 2017-та година. Но със сигурност твърдя, че имаше сериозно положително влияние. И всичко това без дори да споменаваме, че в крайна сметка той вдигна и титлата. Един краен успех, независимо колко малък е турнирът, винаги дава нещо различно на един играч. Да си тръгнеш непобеден, с поне четири победи, трофей за статистиката и витрината, няма как да не те накара да вярваш, че си на прав път. Да ти даде спокойствие и увереност, че си свършил работата добре, трудът ти е възнаграден. Че усилията си струват и се движиш в правилна посока. 


Преди години, след като проби почти с гръм и трясък при професионалистите, за известно време Григор беше изпаднал в дупка. Тогава екипът му взе решение да се върне към началото и Григор дори игра в няколко турнира от сериите "Чалънджър", за да измине по-постепенно пътя отново към големия тенис и да натрупа ритъм и увереност. В момента Григор се намира в подобна дупка, но разбира се ситуацията е съвсем различна и изисква своя специфичен подход. Участието в повече по-малки турнири, които да му дадат възможност да натрупа победи, а защо не и някоя друга титла, е едно възможно решение. А какъв по-добър избор от турнира в собствената ти родина, където както знаем и стените помагат? Тук подкрепата на публиката и "стените" могат да те измъкнат и избутат нагоре в моменти, в които иначе би стъпил накриво. Впрочем, по време на похода към титлата през 2017-та година, такива моменти не липсваха. 

 


Григор се нуждае от възможност да остане повече време на едно място, но не просто за тренировки във фитнеса или със спаринг партньори, а в напълно състезателен ритъм. Да повтаря онези така необходими рутинни действия, които винаги са в основата на успеха. Да се задържи в подобен цикъл по-дълго време, да спечели повече поредни мачове, защо не и титлата, за да си възвърне увереността и да подреди отново фигурите си, които бяха разпиляни през миналия сезон. 


Турнирът в София му предоставя отлична възможност за това и ще е жалко, ако поради странични причини, най-вероятно нямащи нищо общо с тениса (все още не се е чул разумен и сериозен аргумент защо е толкова сложно турнирът да бъде включен в календара му или какъвто и да било друг сериозен спортно-технически аргумент), този шанс бъде пропилян отново с лека ръка. Нов отказ на Григор Димитров от участие на българския ATP турнир ще бъде грешка. Не защото ще ни заболи патриотичната душа. Дори не само заради българския тенис като цяло. А заради самия него. Все още не е късно тази грешка да бъде избегната. 

_____
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Турнир: US Open
Категория: Голям Шлем
Място на провеждане: Ню Йорк, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд:

Official Website | Livescore
Турнир: Winston-Salem Open
Категория: ATP 250
Място на провеждане: Уинстън Салем, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд: $807,210

Official Website | Livescore
Други новини