Първата титла на Федерер по пътя към величието

Преди точно 9 години, на 4 февруари 2001 г., Роджър Федерер най-накрая спечели своята първа титла. Швейцарецът по това време има сериозни проблеми да се справи с огромните очаквания, които има към него, бидейки само на 19 години. Увереността му се възвръща, когато побеждава французина Жулиен Буте с 6:4, 6:7, 6:4 във финала на турнир в Милано.

"Какво облекчение", въздъхва Роджър след мача.

"Наистина съм щастлив да спечеля първата си титла точно в Милано. Като дете мечтаех за този момент, в който ще вдигна подобно отличие", допълва бъдещият номер 1 за всички времена.

Всички знаем какво следва оттук нататък - още 61 титли от АТР, включително 16 от Големия Шлем.

Предлагаме ви откъс от биографичната книга на швейцарския журналист Рене Щауфер "The Roger Federer story: Quest for perfection". В нея авторът разказва как се дава началото на великите успехи на Федерер.

Лундгрен очакваше много от Федерер през 2001 г. Това бе първата година, в която двамата работиха пълен сезон заедно. Шведът беше убеден: "ако той играе както го направи на турнирите в Сидни, Виена или Базел, то ще се озове в топ 15." Лундгрен дори стига по-далеч - убеден е, че Федерер е близо до спечелване на първата си титла.

В началото на годината Федерер и Мартина Хингис спечелиха "Хопмън Къп" в Пърт. Това не бе особено показателно, но в крайна сметка даваше отправна точка, на къде може да се развие сезонът за Роджър.

Той стигна до трети кръг на Australian Open, победи Ди Паскуале, който го надигра на Олимпиадата, но след това загуби от Арно Клеман. Февруари обаче се превърна в най-добрия му месец до момента в кариерата. На турнира в Милано в зала, той за първи път в кариерата си победи Евгени Кафелников в полуфиналите, за да достигне третия си финал на турнир от АТР. Там той се справи с 53-ия в света Жулиен Буте от Франция с 6-4, 6-7 (7), 6-4.

Лундгрен бе прав. Целта бе постигната. "Облекчението бе нечовешко. Трябваше да чакам този момент толкова дълго.  Надявам се оттук нататък да бъде по-лесно", споделя Федерер. За бащата на Федерер обаче екскурзията до Милано хич не приключи щастливо. В радостта си, той заключи без да иска ключовете на колата си вътре в нея. След това се наложи да счупи стъклото, за да влязат отново в нея...

Седмица по-късно беше постигната нова мечтана цел. 19-годишното момче се прибра в родния Базел за Купа "Дейвис", където го чакаше сблъсък със САЩ. Нямаше какво да го спре. Той победи Тод Мартин и Ян-Майкъл Гембил с невероятна игра на сингъл, а при двойките заедно с Лоренцо Манта надиграха Гембил и Джъстин Гимелстоб. Швейцария взе двубоя с 3:2 победи и отстрани САЩ.

Така Федерер се присъедини към Раул Рамирез, Нийл Фрейзър, Никола Пиатранджели, Франк Седжмън, Анри Коше и Лари Дохърти като седмият най-млад играч, спечелил три мача за Купа "Дейвис" срещу САЩ. "Това е сбъдната мечта", обясни Федерер, който избухна неудържимо в сълзи след победата над Гембил.

От своя страна американците бяха потресени. "Трябва да си сляп, за да не видиш невероятното бъдеще, което го очаква", проницателно загатна Гембил. Капитанът на САЩ Патрик МакЕнроу не потърси вината за загубата в това, че най-добрите американци - Андре Агаси и Пийт Сампрас не взеха участие. "Знаехме, че Федерер ще бъде труден съперник, но това бе шокиращо. Щом получеше по-лесна топка и я завършваше", констатира МакЕнроу.

Февруари донесе още позитиви на Роджър. В седмицата след блестящия успех за Купа "Дейвис", той достигна полуфинал в Марсилия, но серията му от 10 поредни победи, бе прекъсната от Евгени Кафелников.

През следващата седмица в Ротердам, той стигна до четвъртия си финал на турнир от АТР, губейки от Никола Ескюде от Франция след тайбрек в третия сет. От АТР пък го определиха като "играч на месеца", а материалът за него бе озаглавен "Федерер Експрес пристигна". В него се признаваше, че "той е надарен с толкова талант, че чак е нечестно за опонентите му."


Rogerfedererbook.com