Повече отговори, отколкото въпроси пред Родик

2008 година бе ужасна за Родик. Американецът отпадна още в 3-ия кръг на Australian Open, гледайки как неговият съперник му забива повече от 100 уинъра. След това Анди пропусна "Ролан Гарос" заради контузия в рамото, а на Уимбълдън стигна едва до II кръг. Тогава настъпи и моментът за промени и съвместната работа с Джими Конърс приключи.

Но Родик обърна всичко с главата надолу през 2009 година. Американецът започна работа под зоркия поглед на друг доказан специалист - Лари Стефанки, и резултатите не закъсняха. Още в началото на годината Родик бе в перфектно физическо състояние (Анди свали 7 кг от теглото си) и започна да играе така, както никога до сега. Родик почти бе спечелил Уимбълдън, но в крайна сметка отстъпи с 14-16 гейма в петия сет на финалния мач с Федерер. Битката ка корта разби много сърца, но и гледката по трибуните също. Причина за това бе съпругата на Родик - моделът Броклин Декер, която режисьорът не изпускаше повод да ни покаже.

Каква бе за Родик 2009? Какви са амбициите и мечтите на сърцатоя тенисист? На тези и още други интересни въпроси отговаря самия Родик...

- Анди, от какво си доволен от 2009 година?

- Има няколко много добри аспекти от изминалата година. Чувствах се много по-подвижен и динамичен на корта. Освен това играта ми стана по-постоянна. До турнира в Синсинати нямах загуба от противник извън Топ 15 или Топ 20 (всъщност, Родик има една подобна загуба, От Радек Щепанек, номер 21 тогава, в Сан Хосе през февруари). Всяка година от мен се иска да спечеля турнир от Големия шлем и сега бях близо. Надявам се, че догодина ще направя още една крачка напред.

- Миналата година мислеше да се откажеш от тениса. Сега по-доволен ли си от играта си и как се промени мнениет?

- Не знам, дали наистина щях да се откажа, но определено се питах дали не съм оставил най-доброто зад себе си. Чудех се, дали мога да подобря играта си или съм стигнал предела на възможностите си. Миналата година пред мен имаше много повече въпроси, отколкото отговори. Сега мисля, че въпросите са по-малко и не искам да гледам назад.

- Агаси споделя в автобиографията си, че супругата му и децата му са му помагали по-лесно да преживява загубите. Ти все още не си родител, но имаш жена. Помагали ти бракът в това отношение?

- Не знам. Според мен една победа или загуба винаги е имала достойнства на самия корт. Загубите болят, но моят най-лош ден е страхотен за много хора по света, които са подкрепяли съперника ми. Определено мога да кажа, че извън корта съм изключително щастлив. Не знам как, но това също ми помага в мачовете.

- По време на финала на Уимбълдън, в тайбрека на втория сет водеше с 6-2 на Федерер. Тогава не си ли каза "Най-накрая ще спечеля турнира"?

- Не, защото когато си спечелил 2 сета срещу Роджър това не е краят. Има още дълъг път да извървиш, за да го победиш. Ако трябва да съм честен не искам да се връщам назад към този тайбрек. Имаше един ключов момент, който реши сета. Една точка, която в крайна сметка той спечели. Вкарах първи сервис, след това пласирах добре втория си удар, но топката не попадна в целта.

- През последните 3 или 4 мача изглеждаше така, сякаш изпитваш сериозни болки в бедрото. Колко сериозен е проблемът?

- Не, болката не бе чак толкова сериозна. Просто в тези мачове (полуфиналите за Купа Дейвис), адреналинът може да те побърка на моменти. Бях наясно, че на следващия ден ще се чувствам по-добре и затова исках да завърша двубоите.

- Подготовката за миналия сезон бе фантастична. Как ще се подготвиш сега?

- Да, миналата година изготвихме много добра програма. Отлично бяхме разпределили времето, което да прекарам на корта и това във фитнес залата. Надявам се тази година да се подготвя още по-добре.

- Какво очакваш от 2010 година?

- Сега гледам далеч по-оптимистично. Преди година не бях уверен в силите си, надявах се на добър сезон, но нямах представа какво мога да постигна. Сега е различно. Много повече вярвам в себе си, отколкото преди 12 месеца.

- Знаем, че сте страстен любител на кафето. По колко напитки си позволявате да изпивате на ден?

- Различно е. Има дни, в които трябва да стана в 5 или 6 сутринта и да бъда буден през целия ден. Тогава си позволявам повече.