Носкова преди третия сет: Погледнах към големия трофей. Казах си, че ще го спечеля на всяка цена

Дори самата Линда Носкова не беше сигурна как го е постигнала. Близо два часа и половина на изпълнен с драматични обрати финал; един сет и три четвърти от мача, в които играеше феноменално, пет пропуснати възможности за титлата, последвани от пет поредни загубени гейма и принудително преминаване към трети сет, докато накрая най-после реализира шестия си мачбол... не, тя нямаше представа как е оцеляла след всичко това. Съвсем естествено, това не беше ситуация, за която тя и екипът ѝ да са се подготвяли или която са си представяли.

Тя победи партньорката си на двойки от Олимпиадата, сънародничка и приятелка Каролина Мухова с 6:2, 5:7, 6:3, след което се свлече по гръб на корта, обляна в сълзи. Тя беше новата шампионка на Уимбълдън. Мачът бе предложил повече обрати от трилър, но тя бе излязла победител. Сега едва можеше да повярва на случилото се.

„Този ​​момент или тази ситуация – каза тя с усмивка – да имам четири или пет мачбола, а след това да се налага да започвам нов сет отначало... това не беше част от сценария, който бяхме обсъждали. Не мисля, че някой би могъл да ме подготви за подобно нещо.
На корта бях сама със себе си. Просто си повтарях: ако загубиш това, значи е твоя загуба. Ако го спечелиш – твоя победа.“

Да бъдеш на крачка от победата в мача и изведнъж да се върнеш в изходна позиция – това би прекършило много състезатели, но не и Носкова. На 21 години и дебютирайки във финал от Големия шлем, тя никога не се бе сблъсквала с подобен стрес и напрежение, но все пак имаше план: да излезе от корта и да събере мислите си.

След втория сет тя си взе кратка почивка и в сградата на клуба зърна двата трофея. Погледна към малкия поднос за финалистката и към емблематичния трофей „Винъс Розуотър Диш“.

„Бях в тоалетната; просто се напръсках със студена вода и реших да започна на чисто“, разказа тя. „Но това, което наистина ми помогна – още с първите крачки извън корта – беше гледката към трофеите. Казах си: „Няма да взема малкия, ще взема големия“. Бях толкова близо. Това вероятно щеше да бъде най-голямото разочарование в живота ми.
Гледах големия трофей. Казах си, че ще го спечеля на всяка цена. Дори това да означава да оставя душата си на корта в третия сет – каквото и да се случи. Просто си повтарях, че мачът започва отначало.

Започнах отново да се фокусирам върху себе си, което се оказа ключовият момент. Започнах на чисто. Бих казала, че може би най-важният момент в третия сет беше първият гейм, в който спечелих подаването си.

Във втория сет ми беше много трудно. В определени моменти ръката ми сякаш се сковаваше. Краката ми не бяха толкова бързи, колкото преди това.

При последния мачбол дори не осъзнавах, че имам възможност да спечеля мача. Просто продължих да играя. Именно това ми донесе победата – че не се фокусирах прекалено върху този факт.

Опитах се да пресъздам усещанията от предишните кръгове. Не изпитвах особено напрежение преди нито един от мачовете, затова се стараех да следвам обичайните си ритуали – всичко, което е работило и преди.

Но днес нещата бяха съвсем различни. Играла съм на няколко финала. Финалът си е финал. Каквото и да правиш, напрежението винаги присъства. Винаги искаш да запазиш самообладание, да си спокойна, да се държиш така, сякаш нищо особено не се случва. Но дълбоко в себе си знаеш колко е важно всичко това.

В продължение на близо 99 процента от мача играех точно така, както исках. Но в онези ключови моменти, когато се сковах, се стигна до трети сет. И все пак, както вече казах, това вероятно беше най-важният мач в живота ми, който успях да спечеля.“

След няколко дни, когато емоциите се уталожат, Линда Носкова – шампионката от Уимбълдън – ще бъде още по-добра тенисистка от онази, която вдигна трофея в съботния следобед.