Преди 20 години на US Open – последната победа в кариерата на Агаси

US Open 2006. Андре Агаси знаеше, че краят наближава. На 36-годишна възраст американецът участваше едва в осмия си турнир за сезона и заемаше 39-о място в ранглистата на ATP, след като само година по-рано бе част от топ 10. Контузиите – и по-специално проблемите с гърба, които го съпътстваха в последния етап от кариерата му – бяха ограничили графика му, а US Open се очертаваше като неговия последен турнир.

Агаси вече бе преживял почти всичко, което тенисът може да предложи. Той бе печелил US Open през 1994 и 1999 г., бе постигнал „Кариерен Голям шлем“, бе достигал до номер 1 в света и бе триумфирал на Nitto ATP Finals. Година по-рано, на 35-годишна възраст, той отново бе стигнал до финала в Ню Йорк, където загуби от Роджър Федерер. Сега, участвайки едва във втория си турнир от Големия шлем за сезона след достигането до третия кръг на Уимбълдън, Агаси започваше своето сбогуване на „Флашинг Медоус“ с несигурност относно това какво би могъл да постигне, припоня ATPTour.com.

Първият съперник беше Андрей Павел; Агаси демонстрира уверена игра и продължи напред след четири сета. Във втория кръг го очакваше Маркос Багдатис – 21-годишният кипърец, утвърдил се като една от изгряващите звезди в тениса, след като по-рано същия сезон бе достигнал до финала на Australian Open и полуфинала на Уимбълдън. Агаси се намираше в съвсем различен етап от кариерата си, но онази вечер на стадион „Артър Аш“ ветеранът направи последното си велико представяне.

Агаси спечели първите два сета с 6:4, 6:4 и изглеждаше, че контролира мача, но заемащият тогава осмо място в световната ранглиста Багдатис отвърна, като вдигна нивото на играта си и взе третия сет с 6:3. Агаси поведе с 4:0 в четвъртия сет, но физическите му проблеми започнаха да се проявяват. Този път не гърбът беше източникът на неразположението му.„Знаех, че трябва да играя добре тази вечер; поведох с два сета на нула, но той вдигна нивото си“, каза Агаси след мача. „Водех с 4:0 в четвъртия сет, когато проблемът не беше в схващането на гърба ми, а в гърлото и дишането.“

Багдатис спечели шест от следващите седем гейма, за да вземе четвъртия сет със 7:5 и да доведе мача до решителна част. И двамата тенисисти започнаха да усещат умората от двубоя – Багдатис също изпитваше физически затруднения – но Агаси намираше сили да остане в играта. След като навакса изоставане с пробив в началото на решителния сет, американецът дочака своя шанс при 5:5, проби подаването на Багдатис и след това сервира за победата.

Последната точка бе разиграна малко преди 1:00 ч. след полунощ на стадион „Артър Аш“. Багдатис прати топката в аут при удар от бекхенд и Агаси ликуваше с победата: 6:4, 6:4, 3:6, 5:7, 7:5 след три часа и 48 минути игра. За Агаси това беше последната му победа в турнир от Големия шлем и последният спечелен мач в кариерата му изобщо.

„Просто се борих здраво“, каза Агаси. „Да видиш как някой изпитва физически трудности в края не е най-добрият начин да приключиш мач на такова високо ниво, но днес се чувствах толкова добре – и то в такъв важен момент. Това означава всичко за мен.“Два дни по-късно Агаси се завърна на стадион „Артър Аш“ за мача си от третия кръг срещу Бенямин Бекер. Дотогава вече си личеше физическото изтощение от двубоя с Багдатис. Бекер, 25-годишен германец, спечели в четири сета и така сложи край на 21-годишната кариера на Агаси.

Резултатът не беше този, на който се надяваше публиката, но атмосферата на стадион „Аш“ ясно показа какво е означавала кариерата на Агаси за американския тенис и за феновете в Ню Йорк, които са го подкрепяли повече от две десетилетия. След мача Агаси, със сълзи на очи, се обърна към препълнените трибуни.

„Таблото показва, че днес загубих, но не казва какво всъщност открих“, каза Агаси. „През последните 21 години открих лоялност: подкрепяхте ме както на корта, така и в живота. Открих вдъхновение: давахте ми сили да успея, понякога дори в най-трудните ми моменти. И открих щедрост: предложихте ми раменете си, за да стъпя върху тях и да посегна към мечтите си – мечти, които никога не бих могъл да постигна без вас.“

Ето защо, двадесет години по-късно, мачът срещу Багдатис остава толкова важна част от сбогуването на Агаси. Загубата от Бекер сложи край на кариерата му, но победата над Багдатис я олицетвори по-добре.