Вавринка: Знам, че дадох всичко от себе си за този спорт

Стан Вавринка – швейцарският тенисист, завоювал три титли от Големия шлем в хода на своята забележителна 24-годишна кариера – бе от онези редки професионални тенисисти, чиято игра се градеше върху перфектен баланс между чиста красота и груба сила. И той използваше и двете с опустошителен ефект.

Ето няколко неща, с които ще бъде запомнен:

Бекхендът с една ръка

Едрият швейцарец ще остане в историята с нещо, което съвременният тенис сякаш вече забравя: бекхенд с една ръка. Обратният удар на Вавринка е еталон за този удар – красив, елегантен, изпълнен по учебник. Същевременно той е и най-мощният и тежък удар в целия професионален тур.

Бекхендът на Вавринка беше толкова уникален, че през 2014 г. списанието на „Ню Йорк Таймс“ публикува цял графичен материал, в който той е анализиран в най-дребни подробности, като същевременно се поставя въпросът дали швейцарецът не би могъл да се окаже спасителят на този бързо изчезващ удар.

Джон Макенроу определи бекхенда на Вавринка с една ръка като „най-добрия в тениса“. Днес едва шестима от първите 100 тенисисти в световната ранглиста използват удар, който според много ценители на тениса е най-артистичният в този спорт. През годините имаше и други красиви бекхенди с една ръка – като тези на Густаво Куертен, Роджър Федерер, Ришар Гаске, Доминик Тийм, Григор Димитров. Но никой от тях няма онази унищожителна мощ, на която е способен ударът на Вавринка.

Играч за големите мачове и арени

 
Отвъд мощта и майсторството, това, което наистина определя кариерата на Вавринка, е способността му да блести в най-важните двубои. Макар и значително по-непостоянен в хода на кариерата си в сравнение с Джокович, Надал и Федерер, Вавринка показва най-доброто от себе си в решителните моменти на най-големите тенис арени.

И за съвсем кратък период – в рамките на най-невероятната ера в мъжкия тенис – швейцарецът дори даде повод за разговори за евентуална „Голяма петорка“.

Или, както отбеляза един потребител в Reddit след третата титла на Вавринка от Големия шлем – US Open през 2016 г.: „Stanimal“ се пуска на свобода само веднъж годишно, но щом излезе – по-добре бягайте и се крийте!“

Вавринка притежава още едно значимо постижение: рекорд в Откритата ера за най-много мачове в пет сета в турнирите от Големия шлем – 49 (с положителен баланс от 26 победи и 23 загуби). Това е с един двубой повече, отколкото имат Джокович и Федерер. Ако се вземат предвид всички турнири, Вавринка дели първото място по брой изиграни петсетови мачове – общо 58.

Късно разцъфтяване

 
Повечето тенисисти, печелили няколко титли от Големия шлем, изгряват на сцената и разкриват потенциала си още в началото – в рамките на първите няколко години в Тура – ​​и бележат стремглав възход в ранглистата. При Вавринка случаят не е такъв. Той достигна до полуфинал в Големия шлем едва при 35-ото си участие в такъв турнир. Спечели първата си титла от Шлема, когато му оставаха само два месеца до навършването на 29 години.

Федерер наричаше сънародника си „Дизел“ заради способността му да набира сила с напредването на мача. Този прякор обаче би могъл да опише и колко време му, докато „загрее“ и набере скорост в кариерата си.

Той не беше дете чудо. Младият Станислас започва да играе тенис едва на осемгодишна възраст, като до единадесетата си година тренира само веднъж седмично. След това Вавринка започва да тренира по три пъти седмично (горе-долу по времето, когато треньор променя бекхенда му от двурък на еднорък), но се посвещава на състезателния тенис едва на 12-13 години.

Вавринка преминава при професионалистите през 2002 г., когато е на 17 години, но му отнема три години, за да пробие в топ 100 на световната ранглиста.

В крайна сметка Вавринка спечели 16 титли на сингъл, включително три от Големия шлем. Швейцарският тенисист завърши професионалния си път с 590 победи на ниво ATP и трайно наследство, изградено с борбен дух и скромност. Ето и още малко детайли, за които той разказа.

Годината 2013 се оказва истинският повратен момент, който трансформира Стан Вавринка от солиден играч от Топ 20 в тенисист, способен да печели титли от Големия шлем. Епичният мач срещу Новак Джокович на Australian Open 2013: В четвъртия кръг в Мелбърн Вавринка изиграва един от най-великите мачове в историята на турнира. Въпреки че губи в пет сета след брутална битка (1:6, 7:5, 6:4, 6:7, 12-10), този двубой променя всичко. Стан осъзнава, че има играта и физическата подготовка да притисне до стената действащия №1 в света.

Преди този мач Вавринка имаше 10 поредни загуби от Джокович и беше възприеман като аутсайдер срещу „Голямата тройка“. Това зрелище му дава фундаменталното самочувствие, че принадлежи към най-високото ниво в тениса.
Именно около този период на лявата му ръка се появява татуировка с емблематичния цитат на Самюъл Бекет: „Ever tried. Ever failed. No matter. Try Again. Fail again. Fail better.“ („Опитвал си. Провалил си се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.“). Това се превърна в негово верую.

Увереността от 2013 г. бързо дава резултати. Само няколко месеца по-късно, през май същата година, той влиза в Топ 10 за първи път, а в началото на 2014 г. се завръща в Мелбърн и печели първата си титла от Шлема, побеждавайки Джокович по пътя към трофея.

В скорошно интервю Вавринка споделя детайли за няколко ключови момента и принципа от своята кариера:

Финалът на US Open през 2016 г.: Вавринка разкрива, че е бил изключително нервен и подложен на огромен стрес преди мача, тъй като е осъзнавал, че това може да е последният му реалистичен шанс за нова титла от Големия шлем.Ролята на

Магнус Норман: Преди въпросния финал в Ню Йорк, Стан провежда много важен разговор със своя дългогодишен треньор. Магнус му помага да се концентрира изцяло върху настоящия момент и да спре да мисли за крайния изход от двубоя, което в крайна сметка му носи победата над Новак Джокович.

Философията за „кариера без съжаление“: За Вавринка най-важното през тези 20 години е било да дава 100% от себе си във всеки един мач. Той подчертава, че това е единственият начин един спортист да се оттегли в мир — знаейки, че е проявил пълно уважение към себе си, опонентите, турнирите и феновете.

Подкрепата към следващото поколение: Стан говори за важността на това да споделя опита си. Млади състезатели като Матео Беретини (на когото Вавринка вдъхва увереност по време на криза през 2026 г., споделяйки че най-добрата му година е била на 30) и Хенри Бернет подчертават неговата щедрост и менторство извън корта. 

Сбогуването на Стан

Обявяването на оттеглянето на Вавринка в началото на 2026 г. беше нестандартно – под формата на акростих, публикуван в социалните мрежи. Стихотворението изписваше думите „Страст“ (Passion) и „Мечта“ (Dream), които описват пътя му в професионалния тенис. 

Малко след това, на Откритото първенство на Австралия, Вавринка сподели: „На 41 години съм. Наистина достигам лимита на възможностите си. Мечтата ми беше да спра, докато все още играя добре“. В последния си мач в Мелбърн Вавринка принуди поставения под номер 9 американец Тейлър Фриц да играе тайбрек в първия сет, а след това възвърна част от някогашната си мощ и магия, печелейки убедително втория сет с 6:2.

Швейцарецът обаче нямаше физическите сили за пети сет в последния си двубой. След края на срещата, докато австралийската публика го аплодираше бурно, Вавринка отиде до хладилната чанта край корта, взе две бири и ги сподели с директора на турнира Крейг Тайли.

А след последния си мач на „Ролан Гарос“ – мястото на може би най-големия му триумф – Вавринка се обърна към публиката с думите: „Никога не ти се иска да кажеш „сбогом“, когато все още изпитваш толкова силна страст“. Същевременно той изрази и чувство за пълноценност: „Знам, че в крайна сметка дадох всичко от себе си за този спорт“.