Дългото чакане

Не зная за вас, но на мен тази зима ми се стори твърде дълга. Някои може и да обичат този сезон, но на мен леденостудените дни, комбинирани с огромно количество сняг ми действат откровено потискащо. Дано поне любителите на ските да се възползват максимално от подходящите условия, макар че и те трябва да преодоляват цял куп неволи, най-често от финансов характер.

Сигурен съм, че и вие също вече чакате с нетърпение живителния полъх на пролетта, сезонът, който носи възраждането в природата и новата надежда. Не това обаче е темата на настоящия скромен материал, който най-вероятно дори няма да намери отговора на поставения въпрос.

Почти всички са единодушни, че сегашната надпревара между водещите тенисисти може да бъде наречена "Златна ера" в историята на този спорт. Изострената конкуренция поражда изключително драматични мачове и качествен тенис, като това важи и за мъжете, и за жените. През последните няколко години станахме свидетели на цял куп исторически постижения и резултати и чупене на рекорди.

Федерер и Надал попълниха колекцията си от титли в Големия Шлем, сърбин стана №1 в ранглистата, а китайка спечели „Ролан Гарос” - факт, който сам по себе си може да окаже фундаментален ефект върху тениса, като се имат предвид възможностите и амбициите на Китай. 

Струва ми се, че един от най-интригуващите въпроси, които стоят на дневен ред, е ще бъде ли сложен краят на един от най-дългите периоди на очакване в спорта. Разбира се, става въпрос за възможността да видим представител на Великобритания да спечели турнир от Големия Шлем. Подобно събитие действително може да бъде наречено историческо.

При жените последният триумф датира от 1977 г. Вирджиния Уейд стига до титлата на „Уимбълдън”, но при мъжете положението е стряскащо - последният британски шампион, легендарният Фред Пери е спечелил за последно на Ол Инглънд Клъб през 1937.

И ето го въпросът за "един милион долара" - как е възможно държава с ограничени ресурси и относително малко население, като Сърбия например, да създаде трима тенисисти стигнали до номер едно в света (Иванович, Янкович и Джокович), а Великобритания да не е в състояние толкова дълго време да произведе шампион от Големия Шлем. Та нали тя е една от най-богатите и напреднали страни, нали точно там се е зародил този спорт, нали  пак там е пълно с модерни и добре поддържани кортове и хората имат отлична възможност да играят тенис до припадък.

Изглежда че отговорът на този въпрос не е никак лесен или еднозначен и в него се преплитат сложни икономически, социални и културни фактори. 

Тенисът се заражда  в края на 19 век в Англия, като модерно занимание за аристокрацията през свободното време. Заради динамиката, завладяващото съревнование между играчите и нуждата да се влага интелект, този спорт бързо се развива и придобива популярност, а “Уимбълдън” става първото ежегодно състезание и едно от най-старите спортни събития изобщо.

Съвсем естествено през първите десетилетия на 20 век британските тенисисти имат огромно превъзходство, а Обединеното кралство е в апогея на могъществото си, контролирайки почти половината от земното кълбо. В онези години години спортът е изцяло подчинен на аматъоризма и все още онези, които го практикуват са представители на по-заможната класа.

Самият Фред Пери постига най-големите си успехи като аматъор, след което се насочва към професионална кариера. Може би едно от обясненията на поставения въпрос е свързано с настройката на британските спортисти. Дълго след като спортът в световен мащаб се професионализира, на Острова продължава да се налага идеала за спортиста аматъор, който се състезава в духа на джентълменството.

През втората половина на XX век обаче нещата коренно се променят и тенисът се професионализира тясно, а някогашната велика сила започва все по-видимо да изостава. В края на 80-те години все по-често на сцената започват да се появяват състезатели от страни, които преди изобщо не са били представени на картата.

Струва си обаче да поразсъждаваме и върху чисто икономическия аспект на нещата. Както знаете Великобритания е една от страните с най- висок жизнен стандарт, тоест цените на всичко са високи, хората, или поне онези които имат работа получават големи заплати и колелото се върти. Един от големите проблеми обаче, които стоят пред добре уредените западни държави е силно застаряващото население. Повечето семейства имат по едно дете или изобщо нямат такова. Дали това се дължи на чиста проба егоизъм или е резултат от установения икономически модел ми е трудно да преценя.  Естествено нашата страна, като водеща в повечето негативни класации е на челна позиция и в това отношение, а крайно отрицателният ефект на този процес вече се усеща съвсем ясно.

Това означава че за да се запазва статуквото работещите се облагат с изключително високи данъци, за държави като Великобритания и Германия около 40-50% от доходите на хората. Разбира се при това положение главната цел за младежите е получаването на добро образование и впоследствие сигурна и добре платена работа, която да позволи да издържиш на високото темпо. Матрицата работи с пълна сила и онези, които изпаднат от системата не ги чака нищо добро.

Оказва се, че възможността за реализация в професионалният спорт, където конкуренцията е убийствена, изобщо не е примамлива перспектива и може да се говори за отлив в интереса към някои спортове. Ето ви най простия пример свързан с "цар футбол". Прегледайте съставите на националните отбори на Франция и Германия и вижте колко натурализирани чужденци, или такива които са първо поколение французи и германци ще откриете. Още си спомням състава на световните шампиони от Италия 1990 г., единственият "чужденец" беше Пиер Литбарски, играч от френско-германски произход.

Не е тайна, че тенисът е един от скъпите за практикуване спортове и това важи особено силно за онези които са се насочили към състезателна кариера. Подобни разходи могат да дойдат в повече дори и за много от семействата от средната класа в западноевропейските страни. Още повече вероятността вложените средства да се възвърнат в даден момент, е минимална. Малцина са онези които успяват да пробият до нивото, където се раздават сериозните пари и да изплуват сред морето от руснаци, украинци, испанци, аржентинци и така нататък и така нататък.

Не са много родителите, които в тези несигурни времена биха насърчили децата си да тренират по 4-5 часа на ден вместо да се грижат за образованието си - въпрос на приоритети. Разбира се, тенис се играе, и то много, но повечето хора го правят за удоволствие в свободното време. Струва си да отбележим примера на Тим Хенмън, великолепен тенисист и истински джентълмен.

Произхождащ от заможно аристократично семейство, човек за когото всички врати в живота са широко отворени. Вместо това той избра спортната кариера и постигна забележителни резултати, които му спечелиха уважението на неговите сънародници и любителите на тениса по света.

Не могат да бъдат отречени опитите на LTA, Британската тенис асоциация, която в последните години положи сериозни усилия за възвръщането на блясъка и успехите на английските тенисисти. Бяха привлечени редица водещи специалисти и лансирани програми за развитие на  младите таланти. Въпреки осигурените превъзходни условия и похарчените милиони паундове резултатите са незначителни, а с изключение на Анди Мъри, останалите британски играчи правят впечатление най-вече с това че не правят никакво впечатление.

Нещо повече, породи се остро недоволство от невероятно раздутия бюджет на LTA и изразходваните средства с минимален ефект. Може би, ако се направи една съпоставка, при която се вземе под внимане разликата в броя на населението и вложените средства, ще се окаже че България има по добри постижения в този спорт.

Едно е сигурно - в лицето на Анди Мъри британците имат първокласен играч с реален потенциал за номер едно в света. В неговия случай са се комбинирали всички необходими фактори, за да се получи един истински шампион.

Произхождащ от подходящата среда, с майка тренъор по тенис, неговият път към върха изглежда предначертан. Смятам че би било невероятно, нелогично и незаслужено Мъри да не спечели поне няколко титли от Големия Шлем. Всъщност е изненадващо, че още не го е сторил. Разбира се, най-красивият начин тази голяма цел да бъде постигната, е с титла на „Уимбълдън”. Сигурен съм, че подобен триумф ще бъде посрещнат с почти същия завладяващ ентусиазъм, който видяхме миналата година по време на кралската сватба.

Нищо чудно голямото чакане съвсем скоро да приключи и да станем свидетели на поредния исторически момент.

Николай Драгиев, Евроспорт - специално за Tennis24.bg