Битката на боговетe

Датата е 1 ноември 1938 г. - хиподрума „Пимлико Рейскорс” в Балтимор. На този ден едно велико спортно съперничество достига своята кулминационна точка. След многократно отлагане и предоговаряне най-сетне идва моментът, който ще определи кой е най-бързият състезателен кон на Америка. Във формат "мач рейс" (един срещу друг), на дистанция 1900 метра, се изправят Сийбискит и невероятният Уорадмирал, спечелил т. нар. Тройна корона - еквивалентът на Големия шлем в този спорт.

Безспорният фаворит е Уорадмирал, великолепно животно от Източното крайбрежие, от аристократичен произход и с невероятни физически данни. Повечето обикновени хора обаче се надяват на победа за Сийбискит,  кон с не толкова внушителни външни черти, но с уникална бързина и инстинкт на победител. Всъщност неговият треньор Том Смит казвал, че има вид на кон, който тегли количка за зеленчуци, но когато излезе на пистата, се преобразява. Седмици преди срещата журналисти и специалисти правят безкрайни сравнения и анализи, като се обръща внимание и на най-малкия и на пръв поглед незначителен детайл.

В уречения ден 40 000 зрители били заели местата си по трибуните, а още толкова се тълпели отвън и се готвели да наблюдават гонката от най-невероятни места. В страната, разделена на два лагера, 50 милиона души били залепнали за радиоапаратите и следели предаването.

Всичко приключило за по-малко от 2 минути. След като се движели глава до глава със скорост около 60 км в час, малко преди финалната права Сийбискит, язден от Джордж Уулф, с прякор Ледения, дръпва силно напред и финишира с четири дължини аванс.

Историята на Сийбискит наистина е вълнуваща и завладяваща. Неговите успехи идват в един крайно болезнен за Америка период. Това са времена на икономическа разруха и безработица, които разклащат самите устои на обществото и ценностите, на които вярват хората. Мнозина откриват в Сийбискит, първоначално пренебрегвания кон със скромен произход, своя герой и надежда за това, че американската мечта не е мъртва.



Естествено, Холивуд отдавна е направил филм на тази тема, който в интерес на истината не е никак лош, но ако историята ви е интересна, препоръчвам документалния филм, базиращ се изцяло на автентични материали и разказан от хора, пряко свързани с тези събития.

Големите съперничества са тези, които привличат вниманието на запалянковците по цял свят. Позволих си да направя този продължителен увод, защото историята на Сийбискит и неговият дуел срещу Уорадмирал показват какво въздействие може да има спортът върху хората. Как една голяма звезда от терена, била тя и в лицето на един кон, може да завладее въображението на цяла нация.

През годините сме ставали свидетели на някои наистина вдъхновяващи  със своята динамика и непредсказуемост съперничества, които са се превърнали в запазена марка на съответния спорт. Боби Фишер срещу Борис Спаски, Мохамед Али срешу Джордж Форман, Ален Прост срещу Айртон Сена - това са само някои от великите противопоставяния които белязаха спортната история през ХХ век.

Може би вие бихте добавили и някое голямо футболно дерби като Барселона срещу Реал Мадрид например, или Селтик срещу Рейнджърс, но според мен наистина велико съперничество може да има само в индивидуалните спортове, тогава когато има пряка битка между двама души. Малко или повече в отборните надпревари нещата се размиват и отсъства пряката, персоналната отговорност за успеха или провала.

Както сигурно се досещате, днес ще се опитам да направя кратък преглед на съперничеството между Федерер и Надал и анализ на най важните мачове между тях през годините. Целта ми съвсем не е да се мъча да открия кой от двамата е по-велик, въпрос, който сам по себе си е не е съдържателен и ненужен, макар че ми е бил задаван многократно. Според мен истинският любител на тениса би трябвало еднакво да обича и да уважава тези изключителни спортисти , които направиха и продължават да правят толкова много за тениса.

Въпреки това Федерер и Надал имат многомилионна, интернационална армия от верни привърженици и всеки път, когато се стигне до мач между двамата, тенис аудиторията се разделя на два лагера, също както в онзи ден през 1938, когато се състои надпрепускването между двата най-бързи коня.

Двубоите между двамата започват през далечната 2004 на турнира от серията „Мастърс” в Маями. Имах удоволствието да коментирам този мач и разбира се останах приятно изненадан от напористата и изключително енергична игра на младия испански тенисист. Надал спечели с 6:3, 6:3 и естествено това беше окачествено като голяма изненада, все пак Федерер беше вече изграден играч, №1 в ранглистата и започнал да демонстрира своята гениалност.

Когато се стигна до втората среща между Федерер и Надал, по стечение на обстоятелствата отново на същия турнир година по-късно в битка за титлата, мнозина предричаха лесен успех за швейцареца. Федерер наистина взе този финал, но победата бе всичко останало, но не и лесна. Всъщност Надал беше само на две точки от това да спечели сензационно с 3-0 сета, но все пак по-големият опит, комбиниран с малко късмет, помогна на Федерер да направи пълен обрат. Този мач обаче показа, че се оформя един сериозен опонент за Федерер, разполагащ с необходимите технически, физически и чисто волеви качества, необходими за постигането на победи срещу може би най-комплексния и завършен играч в историята.

На първо място, ударите от дъното на корта на Надал са едновременно остри и силно въртеливи, особено от форхенд, който испанецът, играейки с лява ръка, лесно насочва към бекхенда на Федерер. В добавка невероятното му движение по корта и способността да остава в разиграването, дори и подложен на неустоим натиск, прави завършването на топката изключително трудно. Но най-важното: младият испанец показа, че изобщо не го е страх от именития му опонент и е готов да се бори дълго и упорито за победата, качества, които ще се окажат решаващи в следващите мачове между тях.

През същата тази 2005 г. видяхме и първия сблъсък между двамата на турнир от Големия шлем - това стана на полуфинал на „Ролан Гарос”. Този мач, спечелен с 3-1 сета от Надал, показа, че за Федерер ще бъде неимоверно трудно да преодолее испанеца на клей корт. Оформяше се нов крал на червените кортове и Надал спечели Откритото първенство на Франция още при дебютното си участие. Този мач сложи началото на една крайно болезнена за Федерер серия от пет поредни загуби, която бе прекъсната чак на финала на Уимбълдън 2006.

Преди да стигнем дотам обаче, няма как да подминем един от най-важните моменти в тяхното съперничество - финала в Рим по рано през същата година. Лично аз отдавам на този двубой не по-малко значение от прословутия финал на „Уимбълдън” 2008. Любопитно е да се отбележи че засега това е най-продължителната среща между двамата - 5 часа и 5 минути, заредени с невероятно напрежение изумителни разигравания и един куп обрати. Личеше си, че Федерер е пределно мотивиран да се реваншира за загубите си и показваше най-доброто от играта си.

Всъщност рядко можем да видим швейцареца да играе наистина на предела на възможностите си, обикновено той стига до победата доста аристократично с минимум усилия. Едва ли имаше по-подходяща сцена за този спектакъл от централния корт на „Форо Италико”, намиращ се в непосредствена близост да величествения Колизеум. В миналото гладиаторите, макар че са били представители на най-низшата прослойка, са били уважавани за това, че демонстрират най-ценното според римляните качество, а именно мъжество пред лицето на смъртта. Точно това трябваше да покаже и Надал в онзи априлски следобед, когато Федерер водеше с 4:1 в петия сет, а по-късно стигна и до две поредни шампионски точки.

Сигурен съм, че швейцарецът никога няма да забрави онзи сгрешен форхенд при втория мачпойнт. Понякога разликата между победата и поражението наистина се измерва с няколко сантиметра. Отдавам толкова голямо значение на този мач, защото ако той бе спечелен от Федерер, нямаше да се стигне до изумителния рекорд на Надал от 81 поредни победи на клей, а най-вероятно и чисто психологически цялото им съперничество би се развило по съвсем различен начин. Подобни загуби се преглъщат трудно и оставят негативен отпечатък в съзнанието. Същевременно тази среща силно затвърди репутацията на Надал и със сигурност му помогна да придобие увереност, че е почти непобедим на червено.

Следва продължение.

Николай Драгиев, "Евроспорт" - специално за Tennis24.bg