Тимея Бабош: Ако не изкарвах шестици, баща ми не ми даваше да тренирам

Дванайсет месеца са като цял век в тениса. По това време миналата година Тимея Бабош се считаше просто за поредната млада и талантлива състезателка. Нищо повече. Търсеше своя пробив. И 365 дни, 57 победи и една WTA титла по-късно, можем спокойно да кажем, че го постигна.

През февруари 18-годишната Бабош триумфира в Монтерей (Мексико) с 6:4, 6:4 над румънката Александра Каданцу. А преди да вдигне трофея, имаше само една победа в основна схема. Но титлата я изкачи до № 67 в света и я вкара сред възможните участнички в Турнира на шампионките в София.

На старта на надпреварата в Копенхаген Бабош направи смразяващ обрат срещу 41-годишната ветеранка Кимико Дате-Крум. Загуби първия сет с катастрофалното 1:6, но след 2 часа и 17 минути битка вдигна триумфално ръце – 7:6 (4) и 7:5. И въпреки умората намери сили да даде интервю за сайта на WTA. Ето какво сподели младата звезда на тениса.

- Как започна кариерата си?
- Не съм хващала ракета, преди да навърша 8 години. Станах републиканска шампионка на Унгария по плуване, но подготовката за състезанията ми се струваше тежка и скучна. Започнах да ходя на тренировките на сестра ми по тенис. Отначало само като забавление, но после баща ми забеляза таланта ми и постепенно смених басейна с тенис корта.

- Как ще опишеш стила си? Кои са силните и слабите ти страни?
- Агресивна съм, защото съм висока и атлетична, често пробвам да излизам на мрежата и да завършвам разиграванията с мощни удари. Най-голямата ми сила е сервисът, който ми помага на по-бързи кортове, като трева или твърда настилка. Работя върху психиката си, напоследък имам сеанси с терапевт в тази посока.

- Кой беше идолът ти?
- Елена Дементиева. Въпреки че никога не спечели титла от Големия шлем, тя винаги беше на върха или близо до него, а и триумфира на олимпийските игри в Пекин. Никога не беше арогантна и се държеше добре с младите състезателки по турнирите от Шлема. Въпреки успехите запази добротата в себе си.

- Кой е най-добрият ти спомен на корта?
- Труден въпрос! Но ще посоча победата в Монтерей. Не заради самия успех, а заради атмосферата, на която наистина се наслаждавах. Беше страхотна седмица!

- Най-коравата ти съперничка?
- Още един труден въпрос! Всяка седмица, на всеки турнир има някоя такава. Сара Ерани беше толкова бърза и издръжлива, но мисля че ще избера Кимико Дате-Крум. Победи ме през януари, а тази седмица имахме още един изтощителен двубой. Всеки има неудобни съпернички и баща ми каза, че Кимико ще е моята.

- Какви са целите ти?
- В по-близко бъдеще – да вляза в топ 50, за да мога да играя на олимпиадата. Това е голяма моя мечта. А за кариерата ми си пожелавам да вляза в топ 20 и да играя на финал от Големия шлем. Може би на “Уимбълдън”.

- Как се справяше в училище?
- Баща ми много държеше на образованието. Ако не изкарвах само петици и шестици, не ми позволяваше да тренирам. Веднъж реших да го изпробвам и изкарах няколко четворки. Не ми позволи да играя цял месец!

- Опиши се с една дума!
- Усмихната!

- Ако можеше да се срещнеш с един човек, кого би избрала?
- Искам да се запозная с някой световноизвестен дизайнер, който да работи върху екипите ми. Може би Гучи или Прада.

- Кажи ни нещо любопитно за себе си...
- Голям колекционер съм! Имам ужасно много обувки! Много повече, отколкото едно момиче на моята възраст би трябвало да притежава. Бях събрала и около 2000 DVD-та, но после разбрах, че мога ги запиша на компютъра си. И да освободя място в стаята... за обувките!