Двама тенис шампиони на "Титаник"

На 15 април светът отбелязва 100 години от гибелта на "Титаник" - най-големият за времето си и със сигурност един от най-прочутите презокеански лайнери, строени някога. До ден днешен неговата история продължава да бъде една от най-често дискутираните и изследваните.

Въпреки че потъването на "Титаник" далеч не е най-сериозната морска катастрофа (по брой на жертвите се намира на трето място при инцидентите, случили се в мирно време ), тя една от най-добре документираните и проучени. Заслугата за това е на двама забелележителни и изключително способни мъже - Робърт Балард и Джеймс Камерън.

Първият става известен с това, че през 1985 открива останките на легендарния кораб, намерил своя вечен пристан на дълбочина 3700 метра в северния Атлантик. Благодарение на техните задълбочени изследвания и безброй спускания до лобното място на "Титаник" днес познаваме в детайли техническите и чисто човешките аспекти на тази трагедия.

Трудно е да си представим какво въздействие върху хората е имал ,,Титаник”, , когато е бил пуснат на вода на 31 май 1911г. С дължина от 270 метра и тегло 52 000 тона това е бил най-големият подвижен обект, построен от човешка ръка. Неговите двигатели са генерирали мощност от 55 000 конски сили, позволявайки му да се движи със скорост от около 40 км/ч. Със сигурност днешните кораби са далеч по-съвършени и по-бързи, но представете си какво приключение е било да плаваш на това чисто механично произведение на инженерното изкуство, без компютри, без електроника и джи пи ес. За съжаление този прекрасно проектиран и майсторски построен кораб става жертва на злощастна поредица от събития, които водят до неговата гибел.

Във фаталната нощ на 14 срещу 15 април на борда на ,,Титаник” е имало 2224 души пътници и екипаж. 1514 намират смъртта си в ледените води, включително 38 българи. Шансовете за оцеляване на онези, които не са били ,,първа класа”, или не са попадали в категорията ,,жени и деца”, са били нищожни.

Въпреки това съществуват множество примери за саможертва и геройство в онази нощ, както на членове на екипажа така и на никому неизвестни пасажери. Смея да твърдя, че по онова време нивото на морала и личната отговорност са били на доста по-високо ниво. Представете си как би изглеждала тази трагедия, ако се бе случила днес. Като човек, интересуващ се от техника и още повече от история, за мен темата ,,Титаник” винаги е била крайно интригуваща.

Когато обаче научих, че на борда на лайнера са били двама известни за времето си тенисисти, реших да науча повече за тях. Това е историята на двама от 710-те спасени от кораба ,,Карпатия”. Трябва да се отбележи, че някои от онези, които успяват да се качат на спасителните лодки, умират в следващите дни вследствие на контузии и хипотермия.

Карл Хауъл Бер е роден на 30 май 1885 г. в Бруклин, Ню Йорк, в семейство от германски произход. Възпитаник на университета Йейл, по време на катастрофата на ,,Титаник”, вече е тенисист с изградена репутация и сериозни резултати зад гърба си. Редовен участник в отбора за Купа „Дейвис”, Бер бил известен и като първокласен играч на двойки. Един от големите му успехи е финалът на ,,Уимбълдън” в тази дисциплина през 1907 г. Бер се качва на ,,Титаник” от Шербур (Фр), за да последва любимата си - 19-годишната Хелън Нюсъм, която заедно с майка си тъкмо приключва пътешествие из Европа.

Всъщност г-жа Бекуит била против връзката и правела всичко по силите си, за да прекъсне отношенията им. До голяма степен тази напълно реална история напомня на сюжета на епичния филм на Джеймс Камерън от 1997 и бурната любов между Джак и Роуз. Все пак тази авантюра завършва щастливо и двамата влюбени, както и майката на момичето, успяват да се спасят. Разбира се, много важно условие за това е, че са били пасажери от Първа класа.

Ето как се развиват събитията през тази фатална нощ: айсбергът е бил забелязан в 23,40 ч. от Фредерик Флийт, един от двамата дежурни наблюдатели, който незабавно телеграфира на капитанския мостик. Тогава първи офицер Уилям Мърдок издава прочутата заповед ,,Завой наляво, машини пълен назад”,. Действията на Мърдок са били напълно адекватни и според предписанията.

Няколко метра не достигат, за да бъде извършена маневрата и препятствието да бъде избегнато. Мърдок е нямало как да знае, че ако е бил посрещнал айсберга с носа на кораба, най-вероятно той е щял да понесе удара и да остане на вода. Повечето пасажери не усещат удар, а по-скоро продължително остъргване на корпуса и първоначално никой не е вярвал, че този контакт може да бъде пагубен.

След като се запознава с щетите, главният конструктор на ,,Титаник”, Томас Андрюс веднага разбира, че на кораба му остават два, най-много три часа и препоръчва незабавна евакуация на пасажерите. Това, което помага много на Карл Бер и неговите спътници, е, че са едни от първите, които се насочват към спасителните лодки. Преди да е започнала голямата суматоха и се качват на лодка № 5, от десния борд, за която отговаря офицер Хърбърт Питман.

В крайна сметка драмата на влюбените завършва с брак – още през март на следващата година Бер се жени за Хелън Нюсъм и двамата имат четири деца, като Карл младши е все още жив. Другият известен тенисист на борда на ,,Титаник” бил Ричард Норис Уилямс.

Роден в Женева (Швейц), по време на катастрофата той бил на 21 години. За разлика от Карл Бер, той постига най-големите успехи в кариерата си след потъването на ,,Титаник”. Неговото спасяване обаче протича по съвсем различен начин. Уилямс, който е пътувал заедно с баща си, остава на борда почти да самия край, когато водата започва да залива горните палуби. Може би той е станал свидетел на разцепването на корпуса на ,,Титаник”, минути преди да изчезне завинаги от повърхността. Струва си да се отбележи, че преди това Уилямс успява да помогне на пътник, залостен в каютата си, като разбива вратата и го спасява от удавяне. Озовавайки се в леденостудената вода (при подобни условия смъртта идва след 10-12 минути), Ричард успява да доплува до една от полупразните лодки, № 14, където е изтеглен и спасен.

Може би добрата физическа кондиция и издръжливост му помагат в този критичен момент. За съжаление неговият баща става един от 1514-те жертви. Най-значимите постижения на Уилямс като тенисист са двете титли на Националния шампионат на САЩ, предшественик на днешния US Open през 1914 и 1916 г. Печели и титла на двойки от ,,Уимбълдън 1920”, както и златен медал на смесени двойки заедно с Хейзъл Уигмън от олимпийските игри през 1924. Уилямс се славел, като подчертано агресивен тенисист, който обичал да удря топката максимално силно и в близост до линиите. Но това съвсем не е всичко.

Ричард Уилямс оцелява в още едно, дори по-голямо изпитание - Първата световна война, в която участва като доброволец и дори е отличен с Военен кръст и място в Почетния легион за проявена храброст. За своите постижения на корта Карл Бер и Ричард Норис Уилямс са приети в Международната тенис зала на славата. Все пак от катастрофата на „Титаник” са направени някои важни изводи и са взети мерки подобна трагедия да не се случи отново.

Трасетата на презокеанските лайнери са изместени по на юг, въведен е т. нар. Леден патрул, който следи движението на айсбергите, както и изискване за по-голям брой спасителни лодки, който да отговаря на реалния брой пътници.

Оттогава е преустановена и практиката ,,първо жените и децата” , защото много от спасените на ,,Титаник” деца остават сирачета, изгубвайки родителите си. Това с няколко думи беше историята на двама от пътниците на прочутия ,,Титаник”, чиято гибел по ирония на съдбата му осигурява безсмъртие.

Макар че днес лежи във вечната студена тъмнина на атлантическата бездна на дълбочина 3700 метра, той представлява истински паметник на онези, които са го проектирали, построили и плавали на него. На 31 май 2009 на 97-годишна възраст умира последният човек преживял катастрофата на ,,Титаник,, - Милвина Дийн, която по онова време е била на 2 месеца. Нейният баща потъва заедно с кораба.

Николай Драгиев, Евроспорт - специално за Tennis24.bg