Световните №1, които никога не успяха да доминират



02-05-2012 09:37 | Николай Драгиев

С всяка своя нова победа Виктория Азаренка засилва коментарите за това какво място ще заеме тенисистката от Беларус сред своите колеги, оглавявали някога световната ранглиста.

В следващите няколко реда ще ви разкажем за най-слабите сред водачите на двете световни ранглисти – при мъжете и дамите. За онези, които се задържаха най-малко на най-високото място в професионалния тенис и които не успяха твърдо да запишат своето име сред най-великите в тази запленяваща игра.

За някои това може да се стори неприемливо – да се обсъждат най-слабите от първите, но след като може да се правят коментари за най-силните, то би трябвало да е нормално да можем да разкажем и за онези, на които просто им е провървяло в даден момент или са се оказали на точното място в точното време.

Мъже

Марсело Риос (1998г. – шест седмици номер 1)

Едва ли някой би оспорил факта, че чилиецът е бил един от най-талантливите играчи на своето поколение, но Марсело не печели нито един турнир от “Големия шлем”, така че с малко късмет се изкачва на върха на световната ранглиста. Той има седем победи на турнири през 1998г., включително в Индиън Уелс и Маями, но в своята спортна кариера играе един единствен финал на турнир от “Големия шлем”, който, разбира се, губи. Марсело Риос е първият латиноамериканец, оглавил класацията на АТР.

Карлос Моя (1999г. – две седмици номер 1)

През 1999г. петима различни тенисисти успяват да се окичат със званието “световен номер едно”. Това е нагледно доказателство как изглежда и какво представлява по това време мъжкият тенис.

Единствената победа на Моя на турнир от “Големия шлем” той постига година по-рано на “Ролан Гарос”, а през 1997 година играе финал на Откритото първенство на Австралия.

Испанецът също е великолепен тенисист с изключителен форхенд, но нито по-рано, нито след  достигането му до първото място в класацията на АТР не е доминираща сила и отявлен фаворит в турнирите от “Големия шлем”.

Анди Родик (2003г. – 13 седмици)

Родик се изкачва до върха в класацията на АТР навръх 21-ия си рожден ден през 2003г., скоро, след като печели първия и единствен в кариерата си турнир от “Големия шлем” на кортовете на “Флашинг Медоус”.

Американецът стига пика на кариерата си скоро след края на активната спортна дейност на Пийт Сампрас, близо до залеза на Андре Агаси и точно преди Федерер окончателно да се затвърди като феномен в тениса. Едновременно с това Родик сам признава, че дори и тогава има по-силни тенисисти от него.

Жени

Йелена Янкович (2008г. – 18 седмици)

През август 2008 г. сръбската тенисистка става световна номер едно, а няколко седмици по-късно стига до първия в кариерата си финал на турнир от Голямата четворка. В края на същата година тя решава, че трябва да натрупа мускулна маса, с което да изравни силите между нея и Серена Уилямс.  В резултат на това преследване на физическата сила Йелена губи своята скорост, а с това и увереността във възможностите си. Тя започва постепенно да пропада в ранглистата и до днес да не може да върне загубената слава.

Динара Сафина (2009г. – 25 седмици)

В кариерата на рускинята е имало моменти, когато тя действително е изглеждала като една от най-силните тенисистки в света – в края на краищата три пъти стига до финали на турнири от “Големия шлем”, но въпреки своята поразителна мощ, Динара е много уязвима в психологически план. Е, по-късно своята дума си казаха и травмите, които я сполетяха.

В момента Сафина официално не е обявила, че слага край на кариерата си, но никой не се съмнява, че най-добрите й времена вече са безвъзвратно отминали.

Ана Иванович (2008г. – девет седмици)

Когато Иванович стана световна номер едно се смяташе, че това е много сериозно постижение и то ще продължи дълго. Тя беше мощна, атлетична и целеустремена, но това за съжаление на всички нейни фенове не трая особено дълго. С времето увереността на сръбската тенисистка започна да се изпарява, а рейтингът да пада. Оказа се, че Ана не е толкова силна психологически, колкото изглеждаше по-рано.

Каролина Вожняцки (2010г. – 67 седмици)

Безспорно една от най-одумваните водачки в световната ранглиста от създаването й, заради която самата система на точкуване при дамите бе подложена на сериозна критика и обвинение.

Въпреки неподправения си чар Вожняцки си навлече доста “неприятели”, както с пасивното си поведение на корта, така и с неумелите си опити за безвкусни шеги извън него.

Датчанката успя да спечели 18 титли от календара на WTA, но освен един финал на Откритото първенство на САЩ, не е направила нищо запомнящо се в турнирите от Голямата четворка.

Мнозина считат, че възкачването й на световния престол се дължи най-вече на липсата на сериозна конкуренция при дамите през последните 2-3 години, вследствие на здравословните проблеми на сестри Уилямс, сериозната контузия в рамото на Шарапова през 2010 година, както и малшансът с травмите, които преследват “мама” Ким след повторното й завръщане на корта.

Тенисисти, които не попаднаха в списъка

Марат Сафин (общо девет седмици)

Ако работим само с числа, то Сафин също трябва да е в този списък. От друга страна не бива да се забравя, че той печели два турнира от “Големия шлем” и два пъти играе на финал, а също така печели с Русия и неофициалното световно първенство по тенис за мъже -  “Купа Дейвис”. Освен всичко това Марат ще остане в сърцата на многобройните си фенове с неподправената страст към играта и непримиримия си характер.

Патрик Рафтър (една седмица)

Австралиецът оглавява световната ранглиста само за седмица, като с това влиза в историята, като тенисистът с най-кратък престой на върха, но и той, подобно на Сафин, печели два “Шлема”, а също така изгуби възможно най-вълнуващия в историята на аристократичната игра финал на Уимбълдън. Ето защо австралийският тенисист заслужи двойно своето място извън тази класация.


Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Турнир: Erste Bank Open
Категория: Друг
Място на провеждане: Виена, Австрия
Настилка: Зала
Награден фонд: €2,490,620

Official Website | Livescore
Други новини