Един по-различен самурай

Наред с многобройните интересни мачове на тазгодишния ,,Аустрелиън оупън”, станахме свидетели и на един наистина исторически резултат – японецът Кей Нишикори достигна до четвъртфиналите. Подобно нещо, представител на островната азиатска държава, не бе постигал от 80 години.

Нишикори спечели симпатиите на зрителите със своята едновременно агресивна, но и много разумна игра, както и с типичната за японците дисциплина и воля за победа. Талантът на Кей бе забелязан преди няколко години и беше сякаш въпрос на време да направи своя пробив и на турнирите от Големия шлем.

Изпитвайки огромно уважение и дори възхищение към японския народ и неговата история и култура, основаващи се на личните ми контакти, дълго време очаквах подходящ момент да напиша няколко реда за Нишикори и неговата все още млада кариера. Той обаче ще трябва да почака, защото съществува негов сънародник, постигнал далеч по-големи резултати, и то при съвсем различни обстоятелства, който струва ми се заслужава нашето внимание.

Едно от азбучните положения в тениса е, че той се основава на движението с краката и пласирането към топката. Това е нещото, което всеки треньор ще ви обясни още в началото, ако сега започвате да играете. Какво става обаче, ако нямата крака или не сте в състояние да ги използвате?

Смразяващ въпрос, на който би могъл да ви отговори Шинго Куниеда – световен шампион на Международната федерация (ITF) от 2007 до 2009 г. за хора с увреждания.

Роден в Токио на 21 февруари 1984 г. Шинго растял, играел и се занимавал с неща, с които се занимават повечето деца на тази възраст. Когато бил на осем, той развил рак на гръбначния стълб – страшна диагноза, която не би трябвало да чува нито едно дете по света. Диагноза която щяла да промени живота му завинаги. Подлагайки се на сложна и продължителна операция, животът му бил спасен, но Шинго загубил завинаги способността да използва тялото си от кръста надолу. Дори в една свръх напреднала държава като Япония, медицинската наука не била в състояние да постигне повече. Какво е изпитало в душата си 9-годишното тогава дете и в каква бездна от болка и чувство на безсилие са се озовали неговите близки,  не бихме могли да си представим.

За един родител няма по-страшно наказание от това да види детето си в подобно положение и да не е в състояние да му помогне. Сещам се за една фраза от онзи феноменален филм, която описва избора, пред който е изправен човек в такова положение - ,,Да се вкопчиш в живота, или да се вкопчиш в смъртта”.

Както знаете японското общество е силно консервативно и подчинено на традициите. Това важи особено за представителите на по-старото поколение, което познава разрушението и лишенията на следвоенния период. Поради тази причина страната на практика векове наред е била напълно изолирана от останалия свят, неподвластна на процесите, които са се развивали в други държави.

Въпреки това днес японците притежават изключително ценното качество да възприемат полезните и стойностни неща и да ги развиват до степен на съвършенство. Независимо дали става въпрос за приготвяне на чай или за създаването на автомобил, те влагат цялата си енергия и умения за постигането на най-добър резултат. В миналото майсторите ковачи, изработващи самурайските мечове, прекарвали дни в медитация и молитви, за да се пречистят духовно и телесно преди да започнат да обработват стоманата, вярвайки, че влагат в меча своята душа и сърце. Японците са ненадминати и в начина, по който понасят несгодите и катаклизмите - това ясно се видя миналата година след катастрофалното земетресение, което бе в състояние да изтрие от картата някоя друга държава.

Може би тази философия, както и подкрепата на семейството, помагат на осакатеното дете да се възстанови психически и да продължи напред дори по-силно от преди. Окуражаван от майка си, Шинго се насочва към тениса, спорт, който преди това смятал, че се играе само от жени. Действително Япония има забележителни традиции в женския тенис, но не и някакви особени резултати при мъжете. Трябва да се отбележи, че наред с бейзбола и отскоро футбола, тенисът е сред най-уважаваните и любими за практикуване спортове в тази страна.

Сериозен проблем обаче са високите цени на кортовете: в Япония пространството е ограничено и всяка педя земя се използва, така че не може да се говори за някаква особена масовост. Въпреки това хората са създали необходимата организация, която да позволява талантливите младежи да се развиват. Такъв е и случаят с Нишикори, който получава стипендия от фондацията на г-н Морита и заминава за САЩ, където да се подготвя професионално.

Оказало се, че Шинго, който първоначално се бил ориентирал към бейзбола, притежава талант и отлично чувство към топката. Още след първото състезание, на което участва, тогава на 12 години, завладян от емоцията на надпреварата, той решава да се посвети на тениса. Верен на японската философия, за това как трябва да се правят нещата, отдава цялата си енергия и воля, за да стане най-добрият.

Подпомаган от треньорите в специализирания тенис център в град Кашива, най-напредналият в Япония, Куниеда започва бързо да се развива и да изгражда неподражаем стил на придвижване  и изпълнение на ударите.

Първоначално изпитвал затруднения при движението с количката по корта, но впоследствие превърнал точно този елемент в свое предимство. Шегувайки се, той често отбелязва, че най-силната му страна е играта с крака. Неговата специално изработена количка е от алуминий, а колелата са разположени под ъгъл от 22 градуса за постигане на по-добра маневреност и бързина.

Ежедневният тренировъчен режим на японеца включва не по-малко от 3-часова тренировка на корта, един час фитнес и преминаване на 6 километра за издръжливост. На 15-годишна възраст в Нотингам той печели още първия международен турнир, на който участва и от тогава успехите на корта и извън него следват един след друг.

Шинго намира време и да се изучи, като получава диплома от престижния университет „Реитаку”, където сега работи и изнася лекции.

Постиженията на японския тенисист са изумителни. Той притежава 5 титли от ,,Аустрелиън оупън”, 4 от ,,Ролан Гарос” и 3 от Откритото първенство на САЩ, спечелил е повече от 320 мача, а особен повод за гордост е златният медал от параолимпиадата в Пекин, където Куниеда стига до титлата след едва 12 загубени гейма в шестте двубоя. Както и за всички останали спортисти, голямата цел пред него тази година са игрите в Лондон и натовареният му график е съобразен преди всичко с участието в тях.

Историята на Шинго Куниеда е впечатляваща и вдъхновяваща, но той е само един от многото параолимпийци, спортисти с увреждания, които удивляват света със своята сила на духа, макар и лишени от нещо, което повечето хора възприемат за даденост. Един от най-сигурните признаци за цивилизованост и хуманност в съвременните общества е отношението и грижите, които се полагат към децата, възрастните и хората с увреждания. За съжаление нашата страна е все още на светлинни години в това отношение в сравнение с държавите от западна Европа, САЩ или Япония, макар че напоследък  се създава впечатление за известно развитие в положителна посока.

В тази връзка трябва да се отбележи, че в последните години Българската федерация по тенис направи много сериозни стъпки за подобряване на условията и подготовката на българските тенисисти с увреждания. Обръща се внимание и на онези, които играят състезателно, като е приета програма за развитие и са ангажирани специалисти за тренировъчния процес.

Най-добрите български състезатели участват ежегодно на турнири в чужбина, а в Пловдив се провежда турнир за хора в инвалидни колички, който вече е част от официалния календар на Международната федерация.

Един от често дискутираните въпроси в тенис средите винаги е бил кой е най-добрият тенисист. Дали това е Федерер, или пък Надал, а може би Сампрас... Лично аз бих гласувал за Шинго Куниеда и то не заради неговите 12 титли от Големия шлем, а защото хора като него демонстрират истинската сила и значение на спорта, което се простира отвъд рекордите, титлите и наградните фондове.

Николай Драгиев, Евроспорт - специално за Tennis24.bg