Федерер: Преди наградите бяха 100 франка или ваучер за вечеря, сега тенисът е бизнес

Роджър Федерер даде обширно интервю за италианския вестник „Ла Република”, в което споделя вижданията си за живота на корта и извън него. Швейцарецът признава, че понякога се чувства самотен на игрището, но всичко се променя на 180 градуса, когато напусне корта. ФедЕкспрес изрази надежда, че ще играе още 4-5 години, ако тялото му позволи, преди да се оттегли от корта. Той намекна и какво иска да прави, когато приключи с тениса. Кои са най-щастливите му момент и за какво мечтае – вижте в интервюто на Дарио Дина.

- Род Лейвър спря с тениса на 30, Борг на 27, Агаси, Сампрас и МакЕнроу малко след 30. Кога мислиш, че ще дойде моментът и ти да кажеш „чао” на тениса?
- Вярвам, че когато човек твърде силно иска нещо и когато постоянно говори за него, то може да дойде много по-първо от очакваното. Ако във всяко интервю казвам, че ще спра с тениса, то този край може да дойде много по-бързо от предвиденото. Затова в момента мисли за отказване изобщо не виреят в главата ми. 

- Какво е твоето мнение по въпроса?
- Ако все пак трябва да назова някакви конкретни цифри мисля, че мога да играя още 4 или 5 години. Разбира се, ако тялото ми не е на друго мнение.

-  Някъде бях прочел, че целта ти е да спечели Уимбълдън поне още веднъж и да вземеш златен медал от Олимпийските игри! Това вярно ли е?
- В сърцето ми жадувам за много неща. В главата обаче имам само една цел – да си върна първото място в света!

- Агаси написа в книгата си: „Мразех тениса, но продължавах да играя, защото само това можех. Бях на 36 години, но се чувствах като на 96. След 30 години в тренировки, удари по топката, пътувания и турнири, тялото си казва думата”. Какво мисли Федерер по този въпрос?
- Трябва да уточня нещо. Имам книгата на Агаси, но от нея съм прочел само 20 страници. Не знам защо. Може би най-логичната причина е, че книгите не са ми любимото занимание в сводното време. Иначе по въпроса – 10, 15 тялото ти може да издържа на натоварванията в тениса. Когато обаче остаряваш, започваш да премисляш нещата много по-внимателно. Много често сутрин се събуждам и знам за коя болка говори Агаси. Рамената ми, гърбът ми...всичко ме боли. Знам, че трябва да обръщам огромно внимание на здравето си, като на пример да имам добър сън, да се храня здравословно и т.н. През годините съм плакал много, но никога не съм изпадал в депресия. Никога не съм бил в емоционална дупка.

- По корта се движиш така, сякаш си без обувки, сякаш не стъпваш на земята. Йон Цириак обясни играта ти на корта така: „Ако Надал свири на барабани, то Федерер свири на пиано”. Съгласен ли си?
- Имах късмет, че работих с добри треньори, големи професионалисти. Аз съм католик, трябва да благодаря на Бог за таланта, който имам.

- Иван Лендъл беше казал, че с годините губи по части от секундата в предвижването си по корта. Какво се промени с теб?
- За мен най-голямата промяна е в топките. Да, точно така, в топките. Те станаха по-бързи. Сега не може да играеш само в защита или в атака. Можеш само да стоиш от основната линия и от там да удряш топката. Но за мен няма значение. Добре съм, чувствам се силен и позитивно настроен. Може да ви прозвучи тривиално, но животът може да бъде по-лесен понякога.

- Какво ще прави Роджър Федерер след края на кариерата си?
- Ще приключа с тениса, когато краката ми кажат: „Край, до тук сме!”. Ще бъда щастлив обаче и в другия си живот, този извън корта. Ще прекарвам повече време със семеството, приятелите ми и ще мога да се отдам на фондацията ми за бедността в Южна Африка. Разбира се имам амбиции да остана в тениса. Да бъда капитан на Швейцария за Купа „Дейвис” и да помагам да млади момчета в пътя им на корта.

- Кои са моментите в твоя живот, които никога няма да забравиш, които да са те направили най-щастлив.
- Първата титла от Уимбълдън, бракът в Мирка и раждането на близначките ми.

- Триумф на Уимбълдън - това ли беше детската ти мечта?
- По-скоро не. Може би родителите ми мечтаеха да спечеля този турнир. Разбрах, че мога да го направя през 1998-ма, когато спечели турнира за юноши. Тогава си казах – след като мога да го направя при юношите, защо да не го направя и като професионалист?!

- Самолетни полети, хотели, тренировки...понякога не се ли чувстваш самотен, не ти ли омръзва всичко това?
- Понякога, само когато съм на корта. Казвам си: „Роджър, тук е много тихо”. Точно поради тази причина извън корта се виждам в много хора, винаги е приятно когато знаеш, че има с кого да закусиш сутринта и да си кажеш няколко приказки.

- Какво научи от загубите?
- Приемам ги. Знам, че не мога да бъда най-добрия постоянно.

- Дилема! Кой е най-великият за всички времена? Роджър Федерер?
- Аз съм част от историята на този спорт, но знам че освен мен има други тенисисти, които са печелили много, които заслужават да бъдат легенди. Род Лейвър, Борг, Конърс, МакЕнроу, Бекер, Агаси, Сампрас. Преди наградата в турнирите бе 100 франка или ваучер за вечеря. Сега тенисът е огромен бизнес. Трябва да сме благодарни на тези, които са били преди нас, които са ни вдъхновявали.