„Ролан Гарос” – тенис, бизнес, реклама

В последните дни на май и първите на юни всяка година Париж означава „Ролан Гарос” и обратното. Пред кметството на великия град се вее знамето на турнира, големите спортни магазини по Шан-з-Елизе са брандирани с огромни тенис постери, а залепени по тротоарите стикери на тенис топки и ракети водят към стадиона от спирката на метрото на входа на Булонския лес.

Ако на летището „Шарл де Гол” ви се наложи да търсите хотел наоколо, най-евтината двойна стая без закуска, която ще ви предложат, е 160 евро на вечер. Сега е „Ролан Гарос” – извинително обяснява служителката на гишето за туристически услуги. Самолетните билети директно за Париж в последните дни около турнира могат да достигнат и до хиляда евро от всяка точка на Европа.

Турнирът, започнал през 1891 г. като шампионат на Франция, днес наистина е емблема на Париж и освен че предлага първокласен тенис, чудесно служи за реклама на града, за реализиране на бизнес и туризъм. Когато на тръгване от голямото спортно събитие застанах пред служителката на летището, за да чекирам багажа, тя с истинска завист посочи към сака с надпис „Ролан Гарос“ и попита: „Сигурно е страхотно там, а?“. И не направи проблем, че въпросният ръчен багаж е с по-големи размери от разрешените.

Бях идвала на прочутия стадион преди почти 30 години и като начинаеща състезателка по тенис бях силно впечатлена от мащабите. През 2012 г. останах два пъти по-учудена и изненадана от два пъти повече факти. Първата седмица на състезанието може да бъде определена като по-интересната, защото зрителят, платил между 50 и 80 евро за билет, има шанс да види почти всички големи състезатели, както и някои от ветераните. През втората седмица отпадналите вече са си тръгнали, мачовете са по-малко, но пък билетите за финалните срещи стигат и до 100 евро. В началото първото впечатление е за „опашки“.

Опашка, за да влезеш с билет, опашка, за да заемеш място на трибуните на втори и трети корт, където обикновено са мачовете на добрите в ранглистите, опашки за храна и напитки пред павилионите, опашки и за тоалетна. В комплекса, приличащ на малък град с главна улица и мегдан, има толкова много хора, че се чудиш откъде този интерес към тениса.



Дългата история на турнира е единият отговор. Стадионът е построен през 1927 г. по повод участието на Франция в „Купа „Дейвис”, неофициалното световно отборно първенство за мъже. Самият комплекс не носи име на тенисист, а на легендарен френски военен пилот, загинал няколко години преди построяването на стадиона.

Тенисът привлича тук бизнеса като магнит. Спонсорите на турнира (френска банка, френска минерална вода, френска марка спортни дрехи) имат своите ложи на централните кортове и добре остойностяват дадените пари, като канят бизнес партньори от цял свят в тези ВИП зони. За всеки поканен жестът е почти равен на изгоден договор. Раздават се рекламни подаръци, осигуряват се изискани коктейли в паузите между мачовете.

Цялата тази елитарност не пречи на „виповете” да участват в мексиканската вълна, организирана от обикновените фенове на двата централни корта (с 15 000 и 10 000 места). А след това цяла година да разказват, че са били специални гости на „Ролан Гарос”. Няма статистика колко бизнес сделки са били осъществени по този начин благодарение на тениса.

Другото много интересно място, където всеки зрител би искал да попадне, са пространствата само за състезатели. Около техните входове се тълпят десетки зрители, които искат да видят някого от тенисистите, а ако имат късмет - и да му подадат топка или билет за автограф. Вътре в няколко зали с големи монитори, ресторанти, кафенета и специални съблекални участниците в състезанието имат всички условия да се концентрират за мач, тренировка, да изчакат, ако има проблем с дъжда. Заедно с тях са и поканените гости, роднините, щабовете, дейци на националните и международните федерации по тенис.

И тази година, както обикновено, тук можеха да бъдат видени неповторимите мустаци на румънската легенда Йон Цириак, Мартина Хингис очакваше да се включи във ветеранския турнир, а звездите от корта се разхождаха не толкова концентрирани, дори усмихнати и разговаряха с приятели или близки. Майката на Джокович редовно излизаше да пуши на откритата тераса на ресторанта между мачовете на сина си, а Надал много трудно успя да си вземе нещо от бюфета с топла храна, защото и тук поне десетина почитатели поискаха да се снимат с него. Очаквах, че след петия ще откаже и ще се ядоса, но той изтърпя любовта на присъстващите, взе си таблата и предвидливо се „скри” в по-недостъпните пространства, за да може да се нахрани.

Ако има светско място на турнира, то това определено са залите за състезателите. В ресторанта има учтива табела, че между 12 и 15 часа в него могат да се хранят само играчите и техните екипи. Разбира се, че ограничението се спазва. Цените на храната и напитките вътре са доста по-ниски от тези за зрителите отвън. На „стъргалото” в „Ролан Гарос”, където е изградена истинска улица от павилиони за храна и спортни стоки, водата, кафето, сандвичите, пиците и не много вкусните спагети са на два пъти по-високи цени.

Ако не ти се чака на големите опашки, можеш да си поръчаш меню по интернет и да си го вземеш готово и опаковано от специално място. Пред спортните щандове също има десетки клиенти, сякаш „Лакост” и „Адидас” са пуснали екипите си без пари. Нищо подобно – потник с крокодилче струва 40 евро, жилетка със същия знак – 150 евро, и т.н. Но всичко е брандирано с марката на турнира и затова се харчи като топъл хляб.

По време на интересните мачове на двата централни корта на площада между тях пред огромни екрани се събират хора, колкото за още един централен корт. Който не е успял да си купи билет с място, може да гледа тук комбинирано картина от двете сцени. Зрителите просто сядат по земята и образуват нова, доста емоционална агитка.

Публиката естествено е за французите. Това не означава, че няма и чуждестранни фаворити. Направи ми впечатление, че трибуните винаги аплодират онзи, който може да обърне резултата и да направи изненада. „Але” е най-често чуваният вик, останалото са ръкопляскания, мексикански вълни и специални скандирания в подкрепа на хубавата игра. Няма викове „против” или войнствени призиви от типа „убий го”.



Публиката е чудесният трети играч на корта. Цветана Пиронкова и Григор Димитров също бяха подкрепяни от публиката на „Ролан Гарос” тази година. И не само от българи, живеещи във Франция, или от своите екипи. Мнозина викаха „Але, Цветана” с ударение на последното „а” или „Але, Димитров”. За съжаление и двамата отпаднаха рано от турнира и не дадоха възможност на френските си фенове да ги подкрепят по-дълго.

Празник за тениса, за любителите, за бизнеса, за туризма – това е „Ролан Гарос”. Париж го е превърнал и в празник на града. Всичко е направено като по учебник за това как от едно спортно събитие се извличат десетки ползи.

Екатерина Генова, Париж-София, специално за в. Животът днес