Анди Родик – майсторът, който си заслужи пенсията

Решението на Анди Родик да завърши кариерата си точно на US Open е сензацията в света на тениса. Но ако се вгледаме в миналото на американския тенисист, това е напълно очакван ход. Просто Анди направи онова, което можеше, и си заслужи пенсията.

А всичко е както преди 9 години. Анди застана в центъра на препълнения корт „Артър Аш”, над двадесет хиляди фенове посрещнаха с овации своя идол, който току що бе спечелил поредния мач на US Open.

Има само една разлика. Преди 9 години, побеждавайки Хуан Карлос Фереро, американецът спечели своя първи турнир от Големия шлем. Анди беше на 21 години и бъдещето изглеждаше прекрасно и безоблачно.

Сега публиката на централния корт приветстваше 30-годишен ветеран, който преди часове бе обявил, че се оттегля от големия спорт.

Първият трофей от US Open си остана и единствен в неговата кариера. Идолът на нацията така и не реализира своя огромен потенциал.

Оттеглянето назряваше постепенно. Още през миналата година стана ясно, че изстива емоционалният заряд, който даде на Анди сътрудничеството му с великия треньор Лари Стефанки. То му позволи да се бори като с равен срещу Роджър Федерер на незабравимия финал на Уимбълдън през 2009 г.

Но след време пред собствена публика в Остин лидерът на американския отбор не можа да поведе тима срещу испанците на четвъртфинал за Купа Дейвис. Стана така, че неговият съвършен някога сервис се размекна, а съперниците, които преди гледаха с ужас името „Родик” в турнирната схема, сега започнаха трезво да изчисляват шансовете си за победа.

„Лари трябва да направи още едно добро дело за своя възпитаник – да го убеди да се оттегли красиво от тениса. Анди заслучава уважение, дори само за това, че в последното десетилетие работи за благото на американския тенис”, писа един от наблюдателите на Bleacher Report през юли 2011 г. „При всичките очаквания към неговия сервис и форхенд, в тях вече липсва предишната ударна мощ. Спортът отиде далеч напред. Появиха се твърде много играчи с отлична защита и така сервисът на Анди престана да бъде същото страшно оръжие.”

Родик се умори. Пред неговите очи винаги стоеше Федерер. Същият, който се превърна за Анди в своеобразна богиня на отмъщението. Ако не беше швейцарецът, в колекцията на Родик можеха да попаднат минимум три титли от Големия шлем. Роджър също имаше проблеми през миналия сезон. Но той съумя да се справи с тях и да върне предишната си мощ и слава. Анди също се върна триумфално, макар и на своето ниво. Двете титли през сезон 2012 в Истанбул и в Атланта, разбира се, не са Уимбълдън и финал на олимпийските игри, но пак са нещо. Винаги ще помним, че Родик не е Федерер.

Той си е той. „Капитан Америка”, който вдигна килнатото знаме на една от най-големите тенис школи в света. Родик на практика самичък поддържаше реномето на американския тенис. На плещите му лежеше тежкото бреме да го сравняват с Конърс и Макенроу, Сампрас и Агаси. А Родик се бореше, играеше и губеше.

Сега е на 30 г. В кариерата му остават спечелени 32 турнира на АТР, тринадесет седмици начело в световната ранглиста, една титла от Големия шлем. А в живота го следва жена - красавица и актриса, с която има прекрасно семейство.

Заедно със своя приятел, рапъра Боби Боунс, Анди стартира съвместно радио шоу в ефира на Fox Sports Radio, който става все по-интересен и печеливш.

Така тенисистът има нова страст, на която да се отдаде. Няма да сподели злочестата съдбата на онези свои колеги, които се депресират и не откриват себе си след напускането на големия спорт.

Плюс това, след дълги години в Топ 10 Родик вижда, че има на кого да предаде лидерската щафета в американския тенис - на Джон Иснър и Райън Харисън.
Анди Родик никога не е бил феномен или гений, не е играл извънземен тенис като Федерер или Надал. Неговите постижения са плод на талант, но и на колосална работа. И както всеки човек, който си е свършил добре работата, сега Анди приключва своята кариера с усещането, че ходът му е правилен.

Все пак на Родик му остава да се надява на още няколко мача на този US Open. Едва ли ще му се удаде да спечели турнира. Но ако това се случи, би било като в истинска приказка - американски хепиенд, който Анди Родик си е заслужил.

Олег Тарасенко