Кой всъщност спечели US Open...

Анди Родик успя да засенчи всички на US Open. Не, той не спечели турнира, дори не намери място сред последните 8, но с решението си да сложи край обра лаврите. Аз не съм закърмен в тенис семейство, дори не съм играл професионално този красив спорт, но една от причините да стоя нощем на US Open и да ставам рано на Australian Open, бе Анди Родик. Точно затова реших да напиша следващите редове.

За привърженик като мен, който гледа тенис едва от десетина години, много хора считат за странно да симпатизирам на Родик. При все, че живеем в епохата на швейцарски естет и испански матадор. „Не ти ли омръзна да гледаш загуби от Федерер”, „Той този Родик няма нищо друго освен сервис” и „Анди кой?”, са сред трите въпроса, които съм чувал най-често след признанието, че симпатизирам на американеца.

Честно казано останах изненадан, приятно изненадан, от големия шум, който се вдигна след решението на Родик да прекрати кариерата си. Всъщност точно в този момент осъзнах колко голям наистина е Анди, или по-скоро видях, че другите (най-накрая!) са го осъзнали. 

След отказа на Сампрас бях сигурен, че този спорт е погубен. Нормално мислене за едно 16 годишно момче, каквото бях тогава. През август 2003-а обаче Родик успя пак да ме запали по тениса. Двата поредни „Мастърса”, последвани от успех на US Open ме увериха, че това е най-добрият играч в света, че това е новият Сампрас. Уви, не беше точно така, но това вече нямаше никакво значение.

За кариерата на Родик няма да говоря. Достатъчно бе казано в последните дни, както от коментаторите на „Евроспорт”, така и по форумите. Едно конкретно мнение обаче ме впечатли много. И как няма – все пак излезе от устата, а според мен и от сърцето на Роджър Федерер.

„За мен Анди е шампион от Уимбълдън”. Тези думи на швейцареца ме върнаха към няколко ужасно тежки финала за мен, като единият бе особено непоносим. Разбира се, че говоря за 2009, Уимбълдън 2009. Ясно си спомням онова объркано воле от бекхенд в близост до мрежата при 5:2 в тайбрека на втория сет, помня и неистовия вик на Родик при пробива в четвъртия сет, както разбира се и сълзите след края на мача.


Спомням си и думите на Родик след финала. Та колко хора, загубили по такъв начин, могат да изкарат от някъде чувство за хумор? Беше нещо от рода на „Роджър, казваш ми, че знам как се чувствам, но ти имаше 5 титли, преди да те бият така на финала (бел.ав. през 2008-ма Федерер загуби на финала от Надал след друг паметен 5-сетов мач)”.

След тази загуба бях сигурен, че съдбата си знае работата и че ще направи така, че един ден Родик най-после да вдигне проклетия трофей от Уимбълдън. Даже си мечтаех финалът отново да е с Федерер....

Уви, след Уимбълдън 2009, двамата така и не се срещнаха на голям финал...
И за да приключа темата за въпросния мач се сещам за още едно красноречиво интервю за Родик, седмици след Уимбълдън.

„Как се чувствам след финала ли? Моля ви, бързо го забравих. Трябваше да се извинявам за загубата на Бруклин (Декър), една седмица не ми говори”. Е не е ли голям Анди?!

За жалост през последните 2 години нещата за Родик на корта не се развиваха по начина, по който той искаше. Причината за това бяха многото контузии, които го застигнаха. Анди напусна Топ 10, после и Топ 20. През това време продължаваше да печели „задължителната” си титла за сезона, но това не стигаше, не и за него. Родик играеше за големите мачове, за големите тенис арени, за нов финал на Уимбълдън, или такъв на US Open. Той обаче така и не идваше, нещо повече – отдалечаваше се.

За мен Родик можеше да остане в Тура още година – две, да спечели още титла – две. Но това нямаше да е на Голям шлем, а някъде далеч по-ниско в йерархията. Само че този сценарий не устройваше Родик, не устройваше един бивш №1. Затова и решението да спре на US Open бе колкото изненадващо, толкова и логично. Да сложи край на всичко на мястото, където бе спечелил най-големият трофей в кариерата си. И нещо друго – у дома!

Сълзите в очите на Родик след последния му мач,  трептенето на гласа и огромните емоции говорят ясно за едно – Родик няма да промени решението си. Той избра своя път, а публиката го изпрати еднозначно – на крака!

Довиждане шампионе и успех в живота извън тениса. Пък знае ли човек...може след време да получиш своя нов сблъсък с Федерер на Уимбълдън, този път най-вероятно с демонстративен характер, и да запишеш своята голяма победа над швейцареца. Всъщност, това няма значение, защото Родик вече получи най-важното – уважение, при това от всички!

Станко Димов