US Open - никога не казвай "никога"

Финалите на току що завършилия US Open бяха великолепен завършек на един доста невзрачно стартирал турнир. Мачовете между Анди Мъри и Новак Джокович и Серина Уилямс и Виктория Азаренка вече имат някакъв легендарен статус, като дават и обилна храна за размисъл.

Сър Шон Конъри беше доволен, както и много други шотландски знаменитости, които гледаха от трибуните на арена „Артър Аш” как техният сънародник се пребори за своята първа титла от Големия шлем.

Четири финала в последните години не му донесоха заветната титла. За това време обаче неговият връстник Новак Джокович успя да стане петкратен шампион от топ турнири, първа ракета на света и носител на Купа "Дейвис" със сръбския отбор по тенис.

Джокович разби на пух и прах надеждите на Анди за триумф на Australian Open 2011 и след година измъкна буквално от ръцете на британеца правото да играе на финал в Мелбърн. Но от февруари до сега Анди успя да стигне финал на „Уимбълдън”, да спечели олимпийските игри в Лондон и да изтупа горчивината от пораженията.

Мъри игра непостоянно на този турнир в Ню Йорк, като редуваше категорични победи с невероятно тежки и изтощителни битки. Три тайбрека в мача срещу Фелисиано Лопес, двубой с Томас Бердих и с вятърната буря в полуфинала.

Като сравним колко спокойно и дори академично се добра Джокович до решителния мач за титлата, британецът изглеждаше доста невзрачен. Много от специалистите в тениса нарочиха Новак за сигурен шампион. Само опитният Брад Гилбърт отбеляза: „Би било чудесно да видим как Анди все пак печели своя първи голям турнир”.

Цялата кариера на Анди Мъри до 2012 г. представлява фестивал на изпуснатите възможности. И даже в този финал, който стана преломен момент в неговата кариера, той действаше според „най-добрите” си традиции.

Анди излизаше два пъти напред в резултата с пробив в първия сет, но позволяваше на съперника да отиграе. Имаше шест сетбола в тайбрека, но оползотвори само шестия. Сър Шон Конъри остана доволен.

Но още във втория сет шоуто продължи. Анди уверено спечели четири гейма, но после сякаш се изплаши от самия себе си. Тогава и Джокович се върна в играта, като почти престана да греши. Така огромното преимущество на Мъри в резултата се разсея като дим.

С невероятно напрежение на волята и с майсторство британецът измъкна победата във втората част, но в третата  и четвъртата на корта царуваше Джокович. Сърбинът показа не веднъж, че може да излезе и от най-безнадеждните положения, независимо кой е съперник от другата страна на мрежата – Андреас Сепи, Жо-Вилфред Цонга или Анди Мъри.

Печелейки два сета, Новак отново демонстрира, че геният става наистина велик, воден от силата на волята. Пред Анди и многочислената му група фенове все повече се очертаваше призракът на полуфинала в Мелбърн. Към четвъртия час на битката стана ясно, че и двамата съперници са невероятно уморени.

Мъри направи два пробива, загуби веднага един от тях, но възстанови статуквото, като поведе с 5:2. Анди сервираше за мача, но това още нищо не означаваше. Дори когато поведе 40:0, нищо не беше сигурно. Защото помнеше подвизите на Джокович...

Първия мачбол Мъри пропусна, а на лицето на Джокович се появи саркастична усмивчица. Но в следващото разиграване сърбинът собственоръчно запрати топката в аут и сам сложи чертата в полза на своя съперник. Сър Шон Конъри беше доволен.

А още по-доволна остана майката на Анди – Джуди Мъри, гаджето му Ким Сиърс и милионите британски запалянковци, които, пренебрегнали часовата разлика, гледаха мача след полунощ.

На лицето на треньора Иван Лендъл както винаги не можеше да се прочетат никакви емоции. Той просто си мълчеше след 9 месеца сътрудничество, за което успя да изведе Анди до дългоочакваната победа.

Странно е, че и Мъри не легна на корта, не показа на всички своето безкрайно щастие, както правят останалите тенисисти. Вероятно той все още не може да повярва в собствената си победа. А може би ще се отпусне на следващите турнири, когато званието шампион няма да му се струва толкова плашещо. Мъри се раздели със статута на „най-силния тенисист в историята, който не е печелил турнир от Големия шлем.  Но едва ли страда от тази „загуба”.

Ден по-рано Серина Уилямс направи още една крачка към това да догони Мартина Навратилова и Крис Евърт в историята на женския тенис. Сега на сметката на американката стоят 15 победи на топ турнири. Тя е само на три титли от своите легендарни предшественички. Трябва й един успешен сезон. Вярвам, че Серина е способна да го направи.

А преди година след поражението на „Уимбълдън” малцина вярваха, че по-малката от сестрите Уилямс може да се върне на върха. И този финален мач на US Open се разглеждаше по-скоро като шанс за Виктория Азаренка да докаже, че неслучайно е първа ракета в света.

Виктория загуби, но това поражение й прави чест. На този етап белорускинята е единствената тенисистка, която може да играе като равна със страховитата Серина. Вика изпусна първия сет, но се събра и застави несъкрушимата Уилямс да се разколебае и да греши. Така наложи собствената си игра, достатъчно неудобна за най-добрите тенисистки в последното десетилетие.

Малко са тези, които могат да се похвалят, че са сервирали за титлата в мач срещу Серина. Азаренка сервираше, но не успя. Вълнението, умората, гениалната съперничка от другата страна на мрежата, страхът „ала Анди Мъри” да сложи точка... Всичко това спаси американката и й донесе поредната титла.

В крайна сметка, качеството на този финал от женския US Open е несъмнен. Дълги години след първото оттегляне на Жюстин Енен (след връщането й тя не беше същата тенисистка, която всички познаваха и обичаха), Серина Уилямс не можеше да намери достойна конкурентка. Сега вече има Азаренка, а женският тенис се намира в надеждни ръце.

Олег Тарасенко, GoTennis