Защо е добре Русия да отпадне от световната група на Купа "Дейвис"

Русия загуби мястото си в световната група на Купа "Дейвис" само защото не държеше особено на него. Преди всичко този турнир не липсва на тенисистите. Световната група на Купа "Дейвис" звучи добре, но е далече от престижа на турнирите от Големия шлем.

Пари тук почти не раздават, а точките за ранглистата са символични. 
По-точно, пари се дават, но какви точно не се знае. Няма я прозрачната система на надпреварата за Големия шлем. ITF разпределя нещо по федерациите, а федерациите разпределят по нещичко за играчите. Какво точно разпределят – никой не им държи свещичка, та да разбере. Не е изключено Александър Долгополов да има зъб на украинската федерация точно заради Купа Дейвис – пресметнал е разликата между това, което федерацията получава и което му дава.

Да спечелиш Купа "Дейвис" в никакъв случай не е престижно. Може би е важно, но степента на важност определя лично за себе си всеки от тенисистите. За Евгений Кафелников навремето е било много важно да спечели Купа "Дейвис", даже не е искал да излезе в пенсия без този трофей. И той го спечели, макар че на финала през 2002 г. срещу Франция в Берси той загуби и на сингъл, и на двойки, а победата изковаха Сафин и Южни. Но това няма значение. Важното е, че Кафелников игра за отбора през целия сезон и спечели други победи, за да помогне на Сборная да влезе на финал.

Давид Налбандян също е фен на Купа Дейвис и не играе в турнира само ако съвсем не е във форма, както сега. Той има травма на реброто, заради която отказа US Open. За разлика от Кафелников, който има в актива си победи на мейджър турнири, ставал е №1 в света и олимпийски шампион и за който Купа Дейвис е нещо като патриотичен бонус за довършване на колекцията. То за Налбандян Купа Дейвис е нещо като утешителна награда. Защото е бил само №3 и толкова. В този сезон Давид помогна на аржентинския отбор да влезе в полуфинал, но за финал пак не успяха. Аржентина бе спряна от Чехия. Просто го нямаше Налбандян, а и Дел Потро се отказа накрая заради травма на китката.

А за руските тенисисти Купа Дейвис не е от значение, тъй като всички от действащите – Давиденко, Южни, Турсунов – вече са печелили трофея, при това Южни го направи два пъти.

Може би допълнителна мотивация щеше да им дойде, ако имаха и някакъв шанс да станат шампиони. А такъв няма. Защото Надал и Джокович в последните години преживяват най-силните периоди от своите кариери. Плюс това са и патриоти, а Испания и Сърбия имат дълги резервни скамейки.

Всъщност Сърбия има нормална резервна скамейка - трима тенисисти в Топ 30 на света и най-опитния играч на двойки в Топ 20. Испания пък разполага с умопомрачителна скамейка – шестима души в Топ 30 и играч на двойки в Топ 10. Точно затова Сърбия и Испания печелеха Купа "Дейвис" в последните четири години, като Испания го направи три пъти и много вероятно да грабне трофея и сега. Да се равняваш на тези две нации е непосилно за нито един национален отбор. В Русия не е налице нито една съставка за победната рецепта.

Да започнем с това, че нямаме звезди. Кафелников и Сафин останаха в миналото. Николай Давиденко беше звезда съвсем за кратко, а на Купа Дейвис – никога. Михаил Южни, при цялото ми уважение, не е звезда от същото ниво. По-скоро е тенисист, който може да донесе две точки на отбора, а може и да не ги донесе. Нямаме резервна скамейка. Почти всички наши тенисисти са отвъд пределите на Топ 30 на света.

Руските тенисисти са поголовно травмирани и/или безнадеждно загубили най-добрата си форма, така че ролята на лидер в Сборная се падна на новобранеца Богомолов, който заема почетното 90-о място в света. Давиденко, Южни, Турсунов, Андреев вече коментират темата за край на техните кариери. Купа Дейвис е петото колело в каруцата на АТР и ако се впише в графика на останалите турнири – ОК, ако не – точка.

Защото има четири отборни състезания на година и ако трябва да се избира между нормалната подготовка за голям турнир и подготовка за Купа Дейвис, то е очевидно какво ще предпочетат тенисистите. Специално Николай Давиденко е така ошашавен от семейно щастие – раждането на дъщеричка, че изобщо не му е до тенис.

Нашият отбор сега е в дупка. Случи се  така, че за цяло поколение „хитлер капут” дойде едновременно. Сафин се оттегли през 2009 г., Давиденко просветна на небосвода в същата година и почна да залязва. Следва любимия въпрос кой е виновен за това.

Нека първо разгоним мухите от пържолата. Да си представим, че съставът на руския отбор -  Давиденко, Южни, Андреев и Турсунов - е съдържанието. А отборът е формата, която вмества това съдържание. Кой е виновен, че на съдържанието му изтече срокът на годност, кой е виновен, че момчетата се контузват и остаряват? Никой. Кой е виновен, че формата не се изпълва навреме с ново, силно и качествено съдържание? Стандартните отговори са два – Тарпищев и държавата.

Нека започнем с държавата. Пари за тенис не се дават. Държавата е виновна. Но нека да погледнем трезво на проблема. На нашата държава й е последна грижа да развива тенис. При това този спорт не е хит в Русия. Девет месеца в годината времето не е подходящо за игра на открито. Тоест за нас са утопия уличните и дворните кортове, където безплатно децата могат да практикуват тенис. В Русия любителският тенис не е развит, защото е много скъп, защото кортовете са малко, а са малко, защото се налага да се строят закрити. И отново се връщаме на точка едно. Така че лично аз нямам никакви претенции към държавата. 

Тенисът може да се развива у нас само благодарение усилията на отделни хора, истински фенове, функционери, чиновници, бизнесмени. При това щедрото финансиране не гарантира успех. Ето, във Франция дават много пари, а резултатът не е кой знае какъв. Истинският талант сам ще си пробие път, а таланти като Сафин и Кафелников не растат като гъби след дъжд.

Сега за бившия министър на спорта Тарпищев. Той не форсира нашата смърт в световната група. Той спокойно чакаше смъртта да настъпи естествено. Ето че тя настъпи.

През февруари тази година Богомолов не оправда доверието да бъде лидер на Сборная и изгуби двата си мача. Той тъкмо си върна руското гражданство, като дори плати неустойка на американците, за да играе за историческата си родина. Това му е дебют за Купа Дейвис, как да не му дадеш шанс?

Още повече, че в този момент Богомолов имаше най-висок рейнинг от нашите тенисисти. Тарпищев не форсира нашата смърт в световната група, като напълно обнови състава и хвърли срещу опитните съперници като пушечно месо нашите младежи.

Той спокойно дочака смъртта да настъпи естествено и това беше мъдро решение.  След този символичен край вече може да се предприемат действия.

Какво да се прави?

От две години и половина се обсъжда възможността да отпаднем от световната група. Защото никой от руснаците не играе на високо ниво. Не става дума да се побеждава в турнира, а само да се поддържа националното присъствие на Купа Дейвис.  А това е съвсем друга бира. Да поддържат присъствие са длъжни не тези, които са държали трофея над главите си, а съвсем други момчета.

Младите трябва да си пробиват път обратно във висшата лига. Те сами трябва да горят, за да получат своя опит, като играят срещу Федерер или Хюит или пък срещу Сьодерлинг във втората световна група или в плейоф. Щом сега никой от нашите не може да играе на високо ниво, значи и не трябва.

Интересно ми е какво ще направи Тарпищев. Ясно е, че той си играе своите политически игрички и че липсата на резултати ще му помогне да запее отново старата песен – липсва финансиране. Но за това се говори от години и с удрянето на главата в стената г-н Шамил Тарпищев само ще си създаде врагове във висшите ешалони на властта.

Да речем, че издейства пари за едно пътуване, така че Давиденко и Южни да не бъдат ощетени, ако не участват в официални турнири на АТР. Но как това ще реши големия проблем? За следващото пътуване няма да им дадат пари. Давиденко и Южни няма да участват, ще загубим някъде в първи кръг или в най-добрия случай на четвъртфинал. И какво тогава?

Перспективата е за младите. Рано или късно ще се наложи да повика Донски, Кузнецов, Кудрявцев, Кирилов, защото няма кой друг. Готов ли е Тарпищев да прояви творчество в тази ситуация, или като уморен и прегорял в политическите игри чиновник да се откаже под предлог, че неговите действия нищо няма да променят в елита на руския тенис, а на ниското ниво да остави всичко да се развива на самотек?

Автор: Ксения Витряк