Тринадесетте най-възрастни шампиони от Големия шлем

По следите на дългоочаквания триумф на Анди Мъри Sports.ru припомни кои тенисисти от миналото са спечелили титла в турнирите от топ 4 много късно в своята кариера.

1. Андрес Химено, „Ролан Гарос” 1972 - 34 години и 293 дни

В началото на откритата ера на тениса (1968 г) каталунецът Андрес Химено беше на 30, но успя да остави следа в историята на спорта. На първия Australian Open, в който участват едва 48 тенисисти, Химено стигна до финала и отстъпи на Род Лейвър.

Звездният час на испанеца настъпи три години по-късно, когато той спечели „Ролан Гарос” малко след като навърши 35 г. и стана най-възрастният шампион на турнира в цялата му история. Рекордът не е подобрен до днес. През 2009 г. Химено бе приет в Залата на тенис славата.

2.    Кен Розуол
Ролан Гарос 1968
33 години и 220 дни

 



В сметката на известния австралиец Кен Розуол са записани осем титли от Големия шлем, спечелени от 1953 до 1972 г.  Розуол е единственият играч преди Пийт Сампрас, който съумя да стане шампион на мейджър турнири и по-млад от 20 години, и по-възрастен от 30, и в промеждутъка.

Розуол може да оспорва на Химено званието най-възрастен шампион на „Ролан Гарос”. За разлика от испанеца, австралиецът спечели Открития шампионат на Франция в съвременния му формат със 128 участника в схемата и с Род Лейвър на финала.

3.    Андре Гомес
„Ролан Гарос” 1990
30 години и 103 дни

Еквадорецът Андре Гомес става професионалист през 1979 г. и веднага започва да играе успешно на двойки. В сезон 1980 г. той печели пет турнира на двойки, като следващите 11 години завоюва минимум по един такъв трофей на сезон (общо 33, включително два от Големия шлем).

Постиженията му на сингъл са не по-малко впечатляващи – 21 титли (минимум по една във всеки сезон от 1981 до 1991 г.). Най-успешният период от кариерата на тенисиста е пролетта на 1990 г. Тогава в продължение на два месеца Гомес печели в Барселона, Мадрид и на „Ролан Гарос”. В последните два мача в Париж еквадорецът бие бъдещите шампиони на този турнир – Томас Мустер (1995) и Андре Агаси (1999), а от събраните точки за първи път влиза в Топ 5 на света.

4. Петер Корда
Australian Open 1998
30 години и 9 дни

Петер Корда дебютира в Големия шлем през 1988 г., като на първите си 12 мейджър турнири печели скромните осем мача и не минава по-напред от трети кръг. Тринадесетият му опит се оказва много по-успешен – на „Ролан Гарос” през 1990 г. той се добира до финала, но губи накрая от №1. В следващите пет години Корда се добира три пъти до четвъртфинали на шлема, изкачва се до Топ 5 и изпада от Топ 50, печели шест титли на сингъл, включително един Мастърс, и няколко на двойки, включително  Australian Open. Като цяло е чудесен играч, но не от топ ниво.

Чехът се оказва на нужното място и в точното време на Australian Open 1998, когато е поставен под номер шест в схемата. По пътя си среща само един рейтингов съперник – Йонас Бьоркман на четвъртфинал. На финала уверено надиграва Марсело Риос и взема най-важната титла в кариерата си. Само след няколко месеца Корда дава положителна допинг проба и това хвърля сянка на неговия успех.

5.Род Лейвър
Уимбълдън 1968
29 години и 332 дни

Като своя сънародник Кен Роузуол, Род Лейвър е вече професионалист в началото на Откритата ера. При това водещ тенисист, който още през 1962 г. прави Голям шлем, а от 1864 г. е първа ракета в света.

През 1969 г. Лейвър прави още един Голям шлем и става единствения тенисист, на който това се удава в Откритата ера. В същата година започва негова победна серия от 29 мача на турнири от шлема, прекъсната в ІV кръг на Уимбълдън 1970. Но преди това Лейвър печели Уимбълдън 1968, преодолявайки на финала друга бъдеща легенда на тениса – Тони Роуч.

6. Горан Иванишевич
Уимбълдън 2001
29 години и 299 дни

Горан Иванишевич има и до 2001 г. кариера, за която повечето тенисисти могат само да  мечтаят: 20 титли на сингъл, десетина на двойки, два бронзови олимпийски медала, победи над всички водещи тенисисти на времето, №2 в световната ранглиста. Но три загубени финала и още два полуфинала на Уимбълдън му напомнят, че животът е несправедлив понякога.

Съдбата връща дълга си към хърватина на Уимбълдън 2001, като го изправя (тогава е едва №125) от дъното на схемата срещу неудобния Моя, мощния Сафин, представителите на домакините Руседски и Хенмън.

Ето защо е трудно дори да си помислиш, че феновете няма да  поддържат Горан на финала срещу Патрик Рафтър (освен австралийците, разбира се), че няма да страдат от неговите двойни грешки, когато сервира за няколко мачбола, че няма да плачат заедно с него след победата. Дори сега, 11 г. по-късно.

7. Томас Мустер
Ролан Гарос 1995
27 години и 253 дни

 
Кралят на клея през 90-те години. Томас Мустер печели 40 от своите 44 титли на червени кортове. Затова е странно дори , че има само една победа на „Ролан Гарос”. До сезон 1995 неговият най-добър резултат в Париж е полуфинал през 1990 г., където губи от бъдещия шампион Андре Гомес.

В следващите години австриецът губи на „Ролан Гарос” от Сампрас, Къриър и Рафтър, докато през 1995 г. звездите най-после се нареждат правилно. Мустер пристига в Париж след 23 мача без загуба, обрал титлите на целия сезон на клей.

По пътя към трофея отстранява двама бъдещи и един бивш шампион на турнира – Коста, Кафелников и Ченг. Благодарение на този успех Мустер влиза за първи път в Топ 3 на света, а до края на сезона печели още шест турнира и в началото на 1996 г. става номер едно в ранглистата.

Австриецът завърши кариерата си преди по-малко от година на 44, като в последните два сезона той регулярно се пускаше в турнири "Чалънджър", но мина първи кръг само два пъти.

8.Алберт Коста
Ролан Гарос 2002
26 години 350 дни

Алберт Коста е сред испанските специалисти на клей. През своята кариера каталунецът е играл 21 финала, като само един е бил на твърда настилка. Своята първа титла печели в петсетов финал срещу тогавашния крал на клея Томас Мустер в Кицбюел 1995 г. (а на самия „Ролан Гарос” няколко седмици по-рано губи на четвъртфинал тъкмо от Мустер).

Голямата победа идва при Коста след седем години. На Открития шампионат на Франция 2002 Алберт е извън Топ 20, но това не му пречи да елиминира в четвърти кръг действащия шампион Густаво Кюртен, на полуфинал да надиграе най-добрия си приятел Алекс Кореча, а на финала да се справи с още един от съотечествениците си – Хуан Карлос Фереро. На следващата година испанците си сменят ролите: Каста пада от Фереро на полуфинал, а последният печели титлата.

9. Томас Йохансон
Australian Open 2002
26 години и 310 дни

За руските фенове на тениса Томас Йохансон е човекът, който победи Марат Сафин на Australian Open. Наистина в Мелбърн 2002 на Йохансон му провървя много. До самия финал той не срещна нито един по-рейтингов състезател – практически всички отпаднаха още в първата седмица на турнира. Така Томас, който никога преди това не беше стигал по-далече от четвъртфинал на турнир от шлема, вдигна над главата си заветната купа. Оказва се, че не е толкова далече времето, когато е било възможно човек да спечели мейджър турнир без да е в Топ 4 на света.

10. Мануел Орантес
US Open 1975
26 години и 214 дни

Новакът в Залата на световната тенис слава от тази година, Мануел „Маноло” Орантес, има 30 титли през 70 и 80-те години, но истински голяма е само една негова победа.

На US Open 1975 Орантес е трети в схемата и по пътя към титлата се наслаждава на всички прелести на живота. На четвъртфинал побеждава шампиона от 1972 г. Илие Настасе. В маратонски полуфинал против един бъдещ шампион в Ню Йорк, Гилермо Вилас, губи с 1:2 сета и 0:5 в четвъртия, но обръща мача. А на финала не дава нито сет на действащия шампион Джими Конърс.

11. Илие Настасе
US Open 1972
26 години и 53 дни

Илие Настасе е един от главните герои в зората на Откритата ера в тениса. Известен е с буйния си нрав и острия си език. От неговата уста излиза и тази фраза: „Не обявих, че ми е изчезнала кредитната карта. Защото който и да я е откраднал, харчи по-малко от собствената ми жена”. Няколко години по-рано списание Maxim класира Настасе на шесто място сред съвременните секссимволи.

Бурният му личен живот не пречи изобщо на кариерата му. Настасе печели 56 титли (само в Откритата ера), включително две от Големия шлем. Първите си два мейджър финала Настасе губи, но узрява до US Open 1972 и печели турнира, в който участват всички най-силни играчи. На финала сразява легендарния Артър Аш.

12. Джон Нюкомб
Уимбълдън 1970
26 години и 30 дни

Джон Нюкомб е съвременик и съотечественик на Лейвър и Роузуол. Първите си два мейджъра печели още през 1967 г. като любител. С победата на Уимбълдън 1970 Нюкомб стартира личната си Открита ера, в която завоюва още четири титли: две на домашния Australian Open и още по една на US Open и Уимбълдън.

13.  Анди Мъри
US Open 2012
25 години и 118 дни

Анди Мъри вървя към своята мейджър титла толкова дълго и мъчително, така мрачно над него хвърляха сянка четирите изгубени финала и онези повече от 70 години британска тъга по шампион от шлема, че накрая сякаш хората забравиха – Мъри е само на 25 г. Междувременно историческият опит сочи, че времето работи за Мъри. По-голяма част от играчите, спечелили първи шлем до 27-та си година, впоследствие са го направили поне още веднъж. При това те са нямали за треньор Иван Лендъл.