Предимство ли е да си левичар в тениса?

Коментар на Саймън Кембърс от британския интернет портал The Tennis Space

В тениса се е наложило мнение, че да играеш с лява ръка е много по-удобно от това да си служиш с дясната. Коментаторът на британския портал The Tennis Space, Саймън Кембърс, анализира статистиката на тенисисти левичари още от времето, когато стартират откритите турнири до днес и стига до интересни изводи.

В своята автобиография Рафаел Надал опровергава популярния мит, че неговият чичо го е принудил да започне да играе с лява ръка, защото това дава игрово преимущество. Заедно с това фактите неопровержимо говорят, че тенисистите левичари наистина имат превес над десничарите.

Всеки десничар, играл някога тенис, признава, че най-труден за поемане е сервис на левичар във втори квадрант, под бекхенда.

Няма никакви научни доказателства, че левичарят при този сервис избира по-опасен ъгъл, отколкото неговото огледално отражение – десничарят при сервис в първи квадрант. Но понякога това изглежда като аксиома в тениса.

Като цяло, 10 процента от населението на планетата са левичари. Ето защо повечето десничари основно играят един срещу друг.

Но когато се изправят срещу левичари въртенето, което съперниците им придават на топката, и фактът, че сервисът отива обичайно под по-слабия бекхенд на десничаря, не са в полза на последните.

В същото време левичарите играят добре срещу десничари, защото редовно се срещат с тях на турнирите. Но в мачовете на левичарите помежду им статистиката е по-друга. Разглеждаме като пример статистиката от Откритата ера в тениса. От 1968 г., когато тенисът стана професионален, изминаха 179 турнира от Големия шлем на сингъл.

Първият мейджър в историята на Откритата ера е „Ролан Гарос” 1968 г. В мъжката надпревара 40 от 179 победители са били левичари. Това съставлява 22,3%. Сред жените левичарките са били 28 от 179 шампионки. Но даже тези 15,6% са много повече от относителния дял на левичарите в света.

Ето няколко причини, поради които тази статистика е аномалия. Джон МакЕнроу, Джими Конърс и Рафаел Надал са левичари, които считаме за велики тенисисти на всички времена. При жените Мартина Навратилова е спечелила 18 от общо 28 титли на левичарки. Но ако погледнем още по-далече в историята, трябва да включим в този списък всички титли на Род Лейвър и т.н.

Още по-интересно е, че от 1985 до 2005 г. се наблюдава отчетлива тенденция за доминация на десничарите. Дали това е следствие от масовото налагане на турнирите на твърда настилка (например, Australian Open от 1988 г. премина от трева на твърдо покритие), или има някаква друга причина, но в този период доста рядко се срещат левичари сред шампионите, особено при мъжете.

И наистина – като започнем от 1985 г. и завършим с "Ролан Гарос" 2005 г., когато Надал завоюва първата си титла, само трима левичари са побеждавали на турнири от Големия шлем. Това са Андрес Гомес на "Ролан Гарос" 1990, Томас Мустер на "Ролан Гарос" 1995 и Горан Иванишевич на Уимбълдън 2001. Що се отнася до надпреварата при жените в този период, Мартина Навратилова и Моника Селеш са спечелили 15 турнира от Шлема.

След 2005 г. с появата на Надал статистиката отново тръгва в полза на левичарите. Победата на Петра Квитова на миналогодишния Уимбълдън е още едно потвърждение за това. Пробивът в Топ 10 на Ангелик Кербер и постоянният прогрес на британката Лора Робсън са отлично „допълнение” към Квитова.

Плюс това през сезон 2012 пет мъже и две жени левичарки станаха шампиони на различни турнири. През миналия сезон единственият шампион левичар при мъжете беше пак Надал. Игровата статистика на Рафа не може да подобри общите показатели на левичарите, които са се борили за титли в последните 44 години.

В края на краищата и Род Лейвър си остава един от двамата тенисисти, на който се е удавало да вземе Големия шлем за сезона. При това австралийският левичар го е правил два пъти – през 1962 и 1969 г. А такива постижения означават нещо.