Тодор Енев: Приключих с тениса, горд съм с 15-годишната си кариера

Дългогодишният национал за Купа „Дейвис” и първа ракета на България Тодор Енев от началото на септември е чест от треньорския екип на Българския национален тенис център „Карлсберг”. Ето какво разказа 30-годишният Енев за треньорската професия, за кариерата си и личния живот пред сайта на тенис федерацията.

- Тошко, от началото на септември си част от треньорския екип в БНТЦ. Кой ти предложи тази работа и защо прие това предизвикателство? За какво точно отговаряш?
- Получих поканата лично от президента на федерацията Стефан Цветков, на когото съм изключително благодарен не само за гласуваното доверие сега за този отговорен пост, но и за цялата му подкрепа към мен през годините. Той винаги е бил един от малкото хора, които са ми помагали всячески през целия ми труден път на професионален тенисист. Факт са и напредъкът и успехите на българския тенис под негово ръководство, затова и с радост приех да бъда част от неговия професионален екип. Видях доста таланти в БНТЦ и вярвам, че с натрупания ми голям опит мога много да помогна на всички подрастващи тенисисти да се развиват в положителна насока. Отговарям за всички национални състезатели, които се подготвят в БНТЦ, от 10-годишна възраст до мъже и жени.

- Миналата седмица участва на държавното отборно първенство за мъже. Това ли беше последният турнир като състезател?
- Кариерата ми в професионалния тенис приключи. Но не е изключено да участвам в клубни мачове още известно време.

- Какви са вижданията ти за твоето развитие в професията?
- Като състезател винаги съм си поставял високи цели, така ще е и като треньор. През годините съм натрупал доста опит в едни от най-добрите академии в света, работил съм и съм се срещал с едни от най-изявените имена, знам как се подготвят тенисистите от най-високо ниво и искам да предам всичко това на младите български таланти. Разбира се, тенисът се развива много динамично, затова и адмирирам възможностите, които федерацията ни предлага за развитие чрез организирането на треньорски семинари у нас и в чужбина. Така постоянно обменяме важен опит с висококвалифицирани специалисти. Радвам се, че работя в такъв страхотен екип от съмишленици за най-доброто развитие на родния тенис.

- На каква методика залагаш и какво изискваш от твоите тенисисти?
- Както вече споменах, от ранната ми детска възраст имах възможност да се подготвям в едни от най-известните школи в САЩ и в Испания, отделно по турнирите из цял свят съм наблюдавал работата на треньорите на топ-състезателите и всичко, което ми е харесало и смятам за полезно, ще приложа и в моята работа. Ще изисквам спазването на дисциплина както на корта, така и извън него, защото истинският професионалист се изгражда комплексно. БНТЦ предлага много добри условия за такова изграждане, на лице е модернизираната база, работим в синхрoн с кондиционен треньор, физиотерапевти и се стараем да подсигурим всичко необходимо за развитие в съвременния тенис.

- Ако те върна в годините, кое е най-голямото ти постижение като тенисист? 
- Не е тайна, че най-големите ми успехи са като юноша - номер 2 в световната ранглиста след Анди Родик, спечелването на „Ориндж Боул” до 18 години, както и полуфинали на „Уимбълдън” и „Ролан Гарос”, а на двойки играх финал на „Уимбълдън” и станах европейски шампион до 16 г. При мъжете за съжаление се оказа много по-трудно, но и там успях да достигна до 252-ра позиция в ранглистата, което малцина българи са го правили и на фона на убийствената конкуренция, е достойно постижение. Горд съм и с дългата си 15-годишна кариера за националния отбор, където съм постигал едни от най-сладките си победи и винаги съм играл с цялото си сърце. За мен са важни и успехите ми на клубно ниво, тъй като 6 последователни години вече съм с положителен резултат и на сингъл, и на двойки като първа ракета за всичките европейски и родни клубове, за които съм се състезавал.

- Има ли нещо за което съжаляваш, че не си успял да постигнеш в кариерата си? 
- Разбира се, че всеки професионален тенисист, още повече с моите успехи при юношите, се стреми да влезе в първите 100 на световната ранглиста. Аз не успях, но съм си направил нужните изводи и поуки и затова и съм още по-мотивиран да направя всичко възможно да помогна на следващите български таланти да успеят. Наистина е ужасно трудно, аз дори нямах личен треньор и пътувах само с баща ми Драгомир, на когото съм безкрайно благодарен за цялата отдаденост, но в тази безмилостна борба са нужни много повече сили и аз знам, че в БНТЦ можем наистина да ги осигурим.

- Как се става рекордьор на България по изиграни срещи за Купа „Дейвис”? Имаш ли паметен мач?
- Помня всяка победа, защото е била извоювана с много сърцата игра. Усещането да играеш за отбора и за България, а не само за себе си, ми е давало още повече сили и мотивация, но също така трябва да имаш и правилната подкрепа. Затова искам да благодаря на всичките капитани, с които съм работил - Стефан Цветков, който първи ми гласува доверие в Пловдив, когато бях едва 15-годишен; Марк Марков, Орлин Станойчев, Ивайло Трайков и особено Огнян Илиев - изключителни професионалисти, с които заедно написахме този рекорд, както разбира се и всички момчета през годините в отбора.

Може би върхът ми е победата над Кипър в Пловдив през 2006 г. - усещането след последната точка беше невероятно,  както и успешното гостуване във Финландия през 2005 г., където надделях с 8:6 в петия сет.

- Наскоро сключи брак с дългогодишната ти приятелка Ина Чочева. Защо чак сега се реши на тази стъпка?
- С Ина сме вече 12 години заедно, заради многото ми и чести пътувания отлагахме организирането на сватба, а и за нас беше много по-важно първо да изградим и запазим истинските отношения помежду ни. Тя е изключителен човек, който ме подкрепя винаги във всяко едно отношение. Винаги е била до мен и в най-трудните моменти, вдъхвала ми е увереност да продължавам напред и е в основата на всичките ми успехи.

- Дъщеря ти Вивиан вече проявява ли интерес към тенис ракетата?
- Вивиан е много жизнерадостно и енергично дете. Вече е на 2 годинки и наистина сама си търси за игра ракетите и тенис топките вкъщи, но все още е много малка за сериозни тренировки. Живот и здраве ще я насочим към тениса, но само ако тя наистина има желание, без да насилваме нещата. Всъщност, още като се роди лично аз й хвърлих пъпчето тук на кортовете, където сега е БНТЦ, като се надяваме това да й донесе много късмет и успехи.