Ако Роджър Федерер не съществуваше...

"Ако Роджър Федерер не съществуваше, би следвало да бъде измислен". Това е модифициран цитат на Волтер, който прекрасно пасва на ситуацията в световния тенис.

Коментаторът на американското издание World Tennis Magazine, Джеймс Кребтри, поставя въпрос от сферата на алтернативната история – ами ако Федерер наистина не съществуваше?


След своята победа над Пийт Сампрас на Уимбълдън през 2001 г. Роджър Федерер се оказа в центъра на вниманието в света на тениса. Две години след тази забележителна победа швейцарецът спечели своята първа титла от Големия шлем.

Оттогава са изминали почти 10 години, през които наблюдавахме една от най-впечатляващите кариери в историята на тениса от майстор, който създаде свой неповторим, перфектен класически стил.

За неговите съперници обаче Федерер се превърна в черна котка и кошмар, който ги лиши от десетки трофеи. За несбъднатите си победи могат да го „винят” от Сампрас през Сафин,  Хюит, Хаас, Надал до Мъри. Любопитно е да си представим какво би станало, ако изобщо не съществуваше тенисист на име Федерер?

Връщаме се към събитията от Уимбълдън 2003. Тогава претенденти за титлата бяха широк кръг играчи. Действащият шампион и поставен под №1 в схемата, Лейтън Хюит, загуби в първи кръг от квалификанта Иво Карлович. Другите лидери Андре Агаси и Хуан Карлос Фереро бяха отстранени в четвърти кръг.

Федерер спечели полуфинала срещу Анди Мъри, а след това преодоля австралиеца Марк Филипусис. Ако швейцарецът не беше играл на този турнир можеше Родик да вземе титла на Уимбълдън през 2003 г.

Или пък днес Филипусис щеше да се радва на звезден статус като победител от Големия шлем. Кой знае, може би тогава на Марк нямаше да му се налага да търси късмета си в телевизията като герой на реалити шоу?

Доминацията на Роджър в периода от 2004 до 2008 г. беше толкова смазваща, че той събра 11 от 16 възможни титли на топ турнирите. В същото време залязваше звездата на Андре Агаси, Лейтън Хюит имаше сериозни проблеми, а за Анди Родик швейцарецът се превърна в класически кошмар. Американецът пет пъти загуби от Федерер на турнири от Шлема, при това три пъти на финал.

По същото време Гастон Гаудио спечели „Ролан Гарос”, Марат Сафин - Australian Open, а Рафаел Надал започна своя победен маратон на клей, който продължава до днес.

Андре Агаси, Томи Хаас и Рафа Надал са единствените тенисисти, които създаваха проблеми на Федерер извън кортовете на „Ролан Гарос”, като го заставяха да води пет-сетови битки, съответно на US Open 2004, Australian Open 2006 и Уимбълдън 2007.

От друга страна, Надал можеше много по-рано да докаже, че не е само „кралят на клея”. Маркос Багдатис и Фернандо Гонзалес можеха да стигнат финали на Големия шлем, дори да ги спечелят, но ако играеха в друга епоха. Защото това са тенисисти от ранга на Томас Йохансон и Петер Корда, на които шансът се усмихна.

През 2009 година Федерер оформи кариерния си Голям шлем, а по пътя си прегази Хуан Мартин дел Потро, Томи Хаас и Робин Сьодерлинг. Да, и Анди Мъри можеше да спечели малко по-раничко своя първи турнир от топ 4. На последния Уимбълдън Жулиен Бенето накара великия швейцарец да се сражава цели пет сета, но след загубата си спечели само снизходителните похвали на специалистите.

С други думи – победа над Федерер едва ли не издига в небесата даден тенисист, а поражението от швейцареца го изхвърля като анонимник в огромната тълпа победени от Роджър играчи.

Трябва да признаем, че в последните години Федерер вече не е толкова разрушителен. Точно в този период Рафа Надал и Новак Джокович започнаха да създават своите тенис империи, като печелеха по три мейджъра на сезон от общо четири.

В същото време Федерер постепенно съсипваше надеждата на старите си съперници – в частност на Мъри и на вече пенсионирания Родик. Но сега, когато Надал е с контузия, а Джокович се върна в редовете на простосмъртните, великият швейцарец може без проблеми да обърка плановете на още няколко неслучайни тенисисти.