Държавата на абсурдите

Приживе баща ми често наричаше България ,,страната на кривите огледала”. Като трудолюбив и честен човек, свикнал да изкарва прехраната с ръцете си,  той често използваше този израз заради безбройните несправедливости, с които се сблъскваме ежедневно. За всеки обикновен човек у нас е ясно, че всъщност онези които не работят ядат, най-много, че болните винаги носят здравите, а на лъжата краката изобщо не са къси. Така стоят нещата в държавата България и най-вероятно така ще си бъде.

Оказва се обаче, че съществува и друга държава, която буквално е изплетена от абсурди. Държава, в която съществуват шест милиона милионери и в същото време осем милиона затворници. Това е страната, която харчи трилиони долари за въоръжение (всъщност това число ми е непонятно, но до колкото знам един трилион е равен на хиляда милиарда), а в същото време двайсет милиона жители нямат изобщо достъп до болнични заведения. Да, както вече сте се досетили тук става въпрос за Съединените Американски Щати, страната на свободните и родината на смелите.

Това, което може би не знаете е, че от известно време насам, след съответните промени в закона, в САЩ можете да бъдете арестуван, държан в затвора, а имуществото ви да бъде конфискувано, само по подозрение. На мен това много ми прилича на онази практика възникнала в Съветска Русия и широко прилагана и у нас след девети септември и от която моето семейство е пряко засегнато. Тази практика е в пълен разрез с римското право, което е залегнало в основата на съвременната правораздавателна система и основния принцип за невинност до доказване на противното.

Повод за моето недоволство е позорното отнемане на титлите на Ланс Армстронг  от Тур дъо Франс и най-вече начина по който това се случи. Буквално пред очите ни, една спортна легенда, една икона и символ за подражание се срина безвъзвратно. ,,Болката е временна, да се откажеш – е за винаги,, , това беше една от любимите фрази на железния тексасец.

Най-накрая, уморен от безкрайните атаки и съдебни битки той обаче се отказа. След, като арогантните и шовинистично настроени французи, които от години се опитваха да унищожат Армстронг не успяха, това сториха неговите сънародници. Състезателят дал повече от 500 отрицателни допинг проби, човекът, който, излезе от гроба за да спечели седем пъти ,,Тур дъо Франс,, бе уличен на базата на хвърчащи показания и ,,самопризнания,, на бивши състезатели и съотборници.

За мен, това е типичен пример за победа на бюрократите и чиновниците, на онези които ,,морни вода не са пили,, , над един истинки мъж, изковал своята репутация в едно от най-жестоките спортни състезания. Що за държава е тази в която един завършен убиец, като О. Дж. Симпсън или Дон Кинг е на свобода и прави милиони долари, а човек като Армстронг, дал надежда и вдъхновение на безброй хора се счита за виновен. Няма как да знаем, дали наистина е взимал забранени стимуланти Армстронг, но това което аз знам, като човек занимавал се със спорт, макар и на съвсем различно ниво е, че седем Тур-а не се печелят с допинг. За постигането на подобни резултати се изискват невероятни качества, нечовешка воля и способност да пренебрегваш болката.

Възможно ли е подобно нещо обаче да се случи и в други спортове, в частност в тениса. Има ли опасност някоя сутрин да прочетем, че Федерер или Надал са били лишени от титлите си заради нечии показания или просто по презумция. Отдавна съществуват съмнения, че в тениса водещите играчи имат картбланш да ползват забранени стимуланти, като им се подсигурява надеждна защита заради огромните печалби които генерират. Мнозина недоброжелатели и критици си обясняват единствено по този начин спечелването на седем титли от ,,Ролан Гарос,, или достигането до номер едно в ранглистата на 31 години.


Според мен това е позицията на малкия и посредствен човек този, който не може да приеме успехите на другите. Това ли ще обясним на децата си -  че Федерер, Надал или пък Джокович са стигнали върха, защото вземат някакви магически подсилки, а не защото са необикновено талантливи, трудолюбиви и достатъчно дръзки да последват мечтите си. Надявам се, че хората стоящи начело на ръководните органи в тениса притежават повече разум и подобен жалък цирк не може да бъде разигран.

Докато не бъде представено неуспоримо веществено доказателство, никой няма право да отправя обвинения и дамгосва даден спортист, принизявайки по този начин неговите качества и усилията, които е положил.  В противен случай има опасност да се върнем към онези мрачни времена, от които толкова се стремим да избягаме, когато хора биваха считани за виновни по подозрение или заради нечии донос.

Преди време в една чудесна статия, моят приятел и колега Иво Иванов бе написал, че Ланс Армстронг е един от спортистите за които никога няма да си промени мнението. Аз също, Иво, аз също!

Коментар на Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg