Истанбул тренира с тенис за Oлимпиадата

В навечерието на Турнира на шампионките в София, на който българската публика ще се наслаждава на играта на Цветана Пиронкова срещу част от звездите на тениса, на 600 км на юг се провежда най-скъпоплатеното състезание в този спорт при жените.

За какво му е на Истанбул турнир от такъв мащаб, след като в него участват най-добрите осем в света, а Турция има само едно момиче сред първите 200? И то при положение, че 3-годишният период на домакинство излиза повече от солено - близо 100 милиона долара?

Мераци

Причините са три. На първо място Истанбул наследи Доха като организатор на проявата, защото това е само стъпка към нещо по-голямо – спечелването на кандидатурата за летните Олимпийски игри през 2020 г. Страната се пробва за пети пореден път и се надява най-накрая упоритостта й да бъде възнаградена. Лично премиерът Реджеп Ердоган прави всичко възможно 14-милионен Истанбул да изпревари Мадрид и Токио при гласуването на 125-ата сесия на МОК в Буенос Айрес на 7 септември догодина.

Преди да вземе женския „Мастърс”, Истанбул посрещна в същата зала „Синан Ердем” (която по ирония се намира до сградата на местния олимпийски комитет, управляван от самия Ердем от 1989 г. до смъртта му през 2003) световното по баскетбол през 2010 г. и Файнъл Фор на Евролигата през 2011/12 г. През март градът посрещна и световното по лека атлетика в зала, а през декември ще организира и шампионата на планетата по плуване в малък басейн.

Със своите 817 хотела, Истанбул е деветият най-посещаван град в света. Освен това си е подготвил урока с 12 готови обекта за евентуална олимпиада, а още 5 са планирани. Прояви като тенис турнира пък са тест за инфраструктурата и за организационните способности на турците.

Ползи

Според шефката на местната тенис федерация Айда Улуч „Мастърс”-ът е страхотна възможност по играта да се запалят децата, каквато е и социалната цел на софийския турнир. И нищо чудно Улуч да успее, след като по 10 000 екзалтирани зрители идват на мачовете, докато тези в Доха бяха няколко десетки, и то само на финала.

„Вярваме, че колкото повече международни турнири приемаме, толкова повече подрастващи ще искат да тренират – обясни пред „Телеграф” Улуч. – Вече можем да се похвалим с 4 състезателки в Топ 500 (българките са 5 – б. а.). Сред тях е 16-годишната Ипек Сойлу, която вече участва при девойките за Големия шлем.”

Третата голяма цел на домакинството на Истанбул , е да рекламира страната като туристическа, културна и бизнес дестинация. За което си плаща подобаващо. Само правата за турнира излизат на държавата и спонсорите 14 млн. долара годишно – в случая със София сумата е 400 000 евро. Отделно генералният спонсор осигурява наградния фонд от $ 4,9 млн., от които фантастичните $ 1,75 млн. са за шампионката, ако завърши без загуба в групата.

Общо организацията излиза $ 30 млн., а печалбата за 2011 г. е била $ 40 млн. за града домакин и $ 101,3 млн. от тв права по света. „Понякога домакините не усещат финансовия ефект веднага – обяснява Робърт Датноу от „Спорт Консълтанси”, компанията, наета от Женската тенис асоциация (WTA) да избере организаторите на „Мастърс”-а за цикъла след 2013 г. – Именно заради това настояваме следващият договор да е 5-годишен, за да може ползите за домакините и за спонсорите да са по-дългосрочни.”

Ние, жените

Цели 43 града са имали амбиции да поемат щафетата от Истанбул, а най-добрата оферта ще бъде избрана напролет. В първите 32 г. от съществуването си турнирът неизменно се провеждаше в САЩ, но след 2006 разшири географията си с Мадрид, Доха и Истанбул, между другото все мераклии за олимпийски игри.

„Турнирът е идеална база, за да може градът да вдигне акциите си като потенциален домакин на голямо събитие. Отворени сме най-вече към градове, които освен, че ще приемат, ще развият проявата. И ще превърнат това 6-дневно състезание в 10-дневен фестивал на културата и забавленията”, подчертава топмениджърът Датноу и припомня, че партньорството с WTA отваря врати към огромен пазар.

„Жените по света харчат 20 милиарда долара годишно, а през 2014 г. се очаква да рашават какво да се пазарува в 85% от случаите. Те са пазар с такъв потенциал, че съм изненадан как някои индустрии не реагират достатъчно бързо на това.”

Не такъв е случаят с управляваната от Стейси Аластър WTA. Асоциацията, която догодина празнува 40-годишен юбилей, върви само по възходяща линия. Докато наградните фондове през 1973 г. са били $ 300 000 годишно, в момента възлизат на над $ 100 млн. за турнирите на WTA и тези от Шлема. Става дума за общо 52 прояви в 32 страни, като на картата след 1988 г. се завръща и София.

Наред с Турция, не е забравена и друга държава с икономика в разцвет – Бразилия, която загрее през 2014 г. с цели два турнира за игрите в Рио 2016.
„Убедихме партньорите си, че тенисът не е само спорт, а начин да се вдъхне самочувствие на жените, като ги убедим, че са силни и способни. Останалите женски спортове сякаш подценяват комерсиалната страна”, смята Аластър.

Бъдеще

На нея и на борда на директорите на WTA й предстои да привлече нов глобален спонсор, тъй като 8-годишният договор със „Сони Ериксон” изтича. Асоциацията се радва на постоянно нарастващ интерес в резултат на активната си работа в Интернет-медиите и умелата продажба на тв правата. В социалните мрежи феновете на тенисистките са 40 млн., а всеки месец нарастват с по 1,5 млн.

Благодарение на дигиталните технологии само за 2012 г. аудиторията на женските мачове в глобален мащаб е нараснала с 43%. Това са добри причини Аластър да иска 75-процентно увеличение на цената на телевизионните права в пакет за следващите 4 г. Оказва се и че Истанбул има късмет, защото WTA ще продаде следващите права за домакинство „значително по-скъпо”.

Имайки предвид всичко това, жадната за власт (канадката е сред най-влиятелните жени в класацията на „Форбс”) и гладна за още повече пари, Стейси Аластър можеше спокойно да гледа на чаша бяло вино и вкусна вечеря, как Серина Уилямс помита съперничките в зала „Синан Ердем”. А на нас не ни остава нищо друго освен да й пожелаем „Наздраве” и... „Добър апетит.”


Автор: Таня Манова, в-к Телеграф