Чарът на Купа "Дейвис"

Купа Дейвис. Едно от най-престижните отличия в света на тениса. Приз, за който всеки, поне веднъж изпитал насладата от победата, си мечтае. Награда, толкова ценна в индивидуален спорт, в който отборният дух е почти закърнял. Днес Купа Дейвис ще отиде за 100-ен път в ръцете на големите победители. Дали това ще бъдат настъпателните  и емоционални испанци или прагматичните и борещи се докрай чехи, знае само съдбата. Но 100-ият финал дава чудесен повод да ви разходим назад в историята на този толкова специален турнир.

Идеята за това тенис-предизвикателство се ражда на прага между 19-и и 20-и век. През 1899 четирима студенти от Харвард решават да предложат на британците да определят по-добрия на корта в един отборен двубой. Един от тях - Дуайт Дейвис, дава от джоба си крупната за тогава сума от 1000 долара, за да се изработи купа. Така в началото на 1900-та година се провежда първият мач между Съединените щати и Британските острови. Изненадващо печелят американците – при това с 3:0. През 1905-та се присъединяват още 4 отбора – Белгия, Франция, Австро-Унгария и Австралия, за да се стигне до днес, когато участващите тимове са 123.

Най-често купата е посещавала Съединените щати – цели 32 пъти или в близо 1/3 от турнирите. Но в последните 30 години американците са печелели само 4 пъти. Тяхна е и най-дългата победна серия – цели 7 години. По това време да се защити титлата не е било толкова трудно, правилата били такива, че шампионът отива директно на финал – и така до 1972-ра.

Това обяснява и надмощието на Четиримата мускетари от Франция в края на 20-те и началото на 30-те, последвалите силни британски години, както и хегемонията на австралийците, които между 1950-та и 67-ма са губели само три пъти. Естествено с началото на Оупън-ерата, в края на 60-те страховете за популярността на Купа Дейвис нарастват.

Все пак новата точкова система, създаването на ранглиста и най-вече мирисът на пари са достатъчно притегателни за всеки разумен тенисист. И въпреки това – да защитават гордостта на родината си продължават всички най-големи тенисисти. Като се започне от Бил Тилдън и Жан Боротра, мине се през Рой Емерсън и Род Лейвър, Джон МакЕнроу и Джими Конърс, Бьорн Борг и Борис Бекер, Андре Агаси и Пийт Сампрас, Роджър Федерер и Рафаел Надал.

А иначе двубоите са опустошителни – форматът 3 от 5 сета, толкова удобен в началните години, когато тенисът е бил предимно надлъгване и техника, но толкова натоварващ днес, когато играта е по-силова и динамична, правят срещите напрегнати и изключително продължителни. Феноменален в историята остава мачът между Джон МакЕнроу и Матс Виландер от 1982-ра – 3:2 сета за МакЕнроу след 6 часа и 22 минути.

Турнирът не е подминат и от политически влияния. Един такъв двубой е полуфиналът от 1974-та между Индия и Южна Африка. Индийците печелят и отиват да се борят за титлата. Но така и не стигат до Южна Африка. Правителството на Индира Ганди решава да бойкотира финала заради политиката на апартейд. Южноафриканците печелят единствената си купа служебно.

Като казах купата да поговорим малко за нея. Трофеят е сребърен и върху неговото покритие се изписват всички шампиони, финалисти и държави-участнички в Световната група. Името на България фигурира още от дебюта през 1964. В момента освен познатата купа има три дървени пласта, където продължава да се пише историята на турнира. Тя е висока 110 см., диаметърът й е 107. Теглото – 10.5 кг.

В днешни дни битката за титлата е изключителна. Конкуренцията е убийствена. В последните 20 години, 10 отбора са печелили купата. Най-емоционалната победа може би беше през 2010, когато в Белград сърбите водени от Новак Джокович, спечелиха за първи път и типично по балкански празнуваха цяло денонощие. А в подкрепа на факта какви големи личности спорят за Купа Дейвис ще ви разкрия какво правят част от тях след като напуснат корта. Трикратният финалист Илие Настасе след края на кариерата си стана кмет на Букурещ. Яник Ноа, финалист за Франция и капитан на петлите при победата им през 1996-та, пък стана успял поп-певец.

Коментар на Евгени Николов, БНТ, специално за Tennis24.bg