Мария Кириленко сънува екшъни и кръв

Мария Кириленко направи отличен сезон. Заедно с Надежда Петрова тя спечели финалния турнир на Женската тенис асоциация (WTA) в Истанбул, а също и бронзовите медали на олимпиадата в Лондон. За това как тенисът изместил от живота й спортните танци и как подкрепата на нейното гадже Александър Овечкин й помага да побеждава Мария разказва в интервю за списание „ОК”.


Мария Кириленко почти не се отличава от своите връстнички, когато след модна фотосесия облича пуловера, хваща телефона и си урежда среща за вечерта. Тя е на 25 години, обича да изглежда добре и умее да го постига. Има романтична връзка с хокеиста Александър Овечкин.

Когато Маша говори от нея лъха спокойствие, сякаш твърдостта на духа и самодисциплината са в кръвта й. Но после осъзнаваш, че при нея, както и при всички истински спортисти, важи абсолютно друго мислене. Тя по различен начин определя приоритетите си и се отнася към себе си с нечовешка строгост.

Така, като преминава през поражения, разочарования и травми, да не се отказва и да върви към успеха.


Как тенисът влезе във вашия живот?
Мама искаше да се движа повече, защото бях пълничко момиченце – пълна противоположност на това, което съм сега. Заведе ме на балет и колкото да е странно ме взеха, въпреки че бях доста пухкава. Но балетната школа беше закрита и ме записа на спортни танци. Бях на шест години, имах партньор и с него танцувахме доста добре. Мама ми шиеше бални рокли, заемахме първите места. Паралелно с това татко ме водеше на тенис. Беше удобно, защото школата се намираше точно до нашия дом, а и татко играеше тенис. Много скоро след като започнах треньорът каза, че имам талант и перспектива. Дори предложи да ме заведе при специалистите от клуб Динамо. Родителите ми бяха против в началото, защото живеехме в Подмосковието и беше далече да пътуваме до Москва. Но треньорът настояваше. Когато ние пристигнахме отборът беше попълнен и мене ме взеха по изключение. Бях на 7 години и до 13 тренирах в тази школа. До едно време танците вървяха на втори план, но после окончателно избрах тениса.

Имахте ли любими тенисисти като дете?
Когато започнах да се занимавам с този спорт изобщо не гледах тенис. След време чух за Кафелников, Чесноков, Курникова, Лиховцева. Познавах повече руснаците, защото ходех на нашия турнир за Купа Кремъл. А когато сериозно се интересувах от тенис започна да ми харесва Дженифър Каприати. Нейният стил и този на Кафелников ми допадаха най-много.

За спорт са нужни лидерски качества. Винаги ли сте ги притежавала?
Вероятно, да. С каквото и да се заема, каквото и да играя, за мене беше важно да спечеля, дори на домино. А когато губех, не разбирах как изобщо се е случило. Явно по природа имам подходящи качества за спорт. А тенисът също е дал своя отпечатък върху характера ми и станах още по-целеустремена.

Коя е първата ви голяма победа?
На юношеските турнири Canadian Open и US Open. Бях на 15, когато спечелих двата турнира един след друг и станах втора в ранглистата на юношите до 18 години. Това беше голям скок и животът ми се промени. Дойдоха договорите с моите любими марки спортна екипировка, преминах при жените, състезавах се в турнири на WTA.

Беше безумна радост – разбирах, че съм достигнала сериозно ниво. Помня какво усетих, когато за първи път играх на турнир за възрастни. Там бяха всички тенисисти, които преди гледах само на телевизора. Стоях пред тях с отворена уста. Така сега ме гледат юношите.

От значение ли е с какво се обличате на корта?
Разбира се. Когато бях мъничка ми се искаше да играя с полички и рокли, но тогава нямах възможност да си купя това, което ми харесва. С времето нещата си дойдоха на мястото. И преди знаех, че всичко това ще ми принадлежи. При мен е така: ако искам нещо рано или късно то става.

Важно ли е за вас да имате подкрепа от трибуните?
Разбира се.  За радост, до мене често са моите родители. Когато бях малка с мене се занимаваше майка ми. Тя напусна работа и посвети цялото си време на мене, караше ме до Москва и обратно. Татко ме е тренирал от дете, а когато имаше възможност той също започна да ми отделя повече време. Ако не бяха моите родители нямаше да съм тук сега. Татко понастоящем пътува с мен по турнири и дори не мога да си представя как ще играя без него. С него направихме отбор и винаги знаем какво и как да го направим.
 
А Овечкин, вашият приятел, идва ли да ви гледа на мачове?
Да, когато сезонът му свърши идваше на всеки мой мач тази година. Той и татко бяха най-големите ми фенове. Това невероятно много ми помогна – получи се най-добрият ми сезон.

А гледате ли към Александър по време на играта? Това не ви ли разсейва?
Разбира се, че го гледам! Понякога му казвам къде точно да седне, за да ми е по-удобно да го виждам. (Смее се.)

Ходите ли на неговите хокейни мачове? Интересни ли са ви?
Да, когато мога. Преди не се интересувах от хокей. Но когато играе Саша започва да ми харесва. Аз също съм състезател, чувствам неговата емоция, разбирам го. Но да гледам хокей без неговото участие не обичам, тогава не ми е интересен.
 
Доста време сте с Овечкин. Не мислите ли за семейство?
Мисля, че всичко ще дойде с времето си.

Вие вероятно водите напълно правилен начин на живот?
Но аз не познавам друг начин на живот. Всеки ден живея по разписание. Зная с месеци на пред кога и какво трябва да правя. Задължително спазвам режим, който предполага време за възстановяване. Ние, спортистите, живеем не по общия календар, а по турнирния.

И кога е Нова година по вашия календар – когато побеждавате ли?
Когато побеждавам силни тенисистки.

Значи, ако спечелите четирите турнира от Големия шлем, може да празнувате Нова година четири пъти в една година?
В днешно време това е невъзможно. Преди се е случвало, по времето на Щефи Граф. Сега конкуренцията е по-голяма. Всичко в този свят се усъвършенства и тенисът не е изключение. Натрупва се игрови опит и сега се обръща огромно внимание на физическата подготовка. Тенисистките станаха по-мощни и издръжливи.

Имате ли някакъв вреден навик?
(Замисля се.) С нищо не се боря. Нищо не си забранявам, не искам нещо вредно. При мен всичко е балансирано. Само докато растях, след 6-годишна възраст ми забраняваха да ям сладко. Страхуваха се да не напълнея. И колкото и да е странно: точно след шестгодишната ми възраст ужасно ми се искаше сладичко, направо ме тресеше, но се удържах. Но после всички се успокоиха, разрешиха ми да ям сладко вечер, но аз вече не исках.

Как използвате свободното си време?
То се появява, когато се прибирам вкъщи. В първите два-три дни не правя нищо, след пренатоварването не ми се иска да излизам, да се срещам с приятели, нищо не ми трябва. Не съм купонджийка, обичам спокойствието, дори уединението. Защото животът ми предлага прекалено много общуване с чужди хора, внимание от страна на другите. Когато излизам на корта към мен се вперват десет хиляди души. Ето защо обичам да бъда сама.
 
Дали са ви предлагали брак фенове?
Случва се да играя, а някой да извика: „Мария, обичам те!”, „Мария, омъжи се за мен!”. Но не гледам на това сериозно.
 
Любовта помага или пречи на състезателя? Как е при вас?
Ако си млад и незрял, например на 17 години, е по-добре да се концентрираш на играта и да не се разсейваш. В тази възраст любовта може да пречи на кариерата, може да те отвлече от правилния път. А когато си на 25-26 г. и нямаш любим човек до себе си, е тъжно и трябва да се замислиш. (Смее се) Връзката с любимия човек ме поддържа и ми помага. Любовта не се ограничава сама с чувствата към любимия. Тя те прави по-добър човек, започваш да обичаш целия свят.
 
Сънувате ли тенис?
Случва се понякога. Сънувам, че печеля турнир, събуждам се и си мисля: „Защо това е само сън?!” О, ако знаете какво сънувам – екшън, взривове, убийства и кръв... И през цялото време аз участвам, преследвам някого... (Смее се.)
 
Когато излизате на корта какво си казвате на себе си?
Казвам си: „Боже, спаси ме и ме пази”. За да няма травми, за да бъде всичко наред.