Кадер Нуни: Ние, съдиите, сме секта

Един от най-известните съдии по тенис, Кадер Нуни, разказва в ексклузивно интервю за Sports.ru за живота в световния тенис, за славата и за своя прочут глас. Той има почитатели, но и противници, като Джон МакЕнроу, който го нарича "съдията идиот".

Как попаднахте в тениса и как, без да сте играли професионално, станахте съдия?
Попаднах в тениса благодарение на моя брат.  Бях на девет години, а той – на 13 и обичаше да играе тенис.  И както често става – ти правиш това, което прави твоя по-голям брат. Тенисист не излезе от мене, както виждате, но след няколко години седнах в съдийския стол за удоволствие. Хареса ми. После реших да се заема сериозно с тази работа и да я направя своя професия.
Дълго вървях, докато стигна до финали на Големия шлем. Във Франция има три нива в съдийството, като на всяко се полага изпит. Френската федерация по тенис може накрая да те предложи на ITF за международен съдия. ITF има четири категории съдии с четири цвята – бял, бронзов, сребърен и златен. След края на всеки сезон те оценяват представители на ITF, ATP и WTA. Ако кажат: „Това момче се представя добре в последните години. Да му предложим да мине на изпит за бронзов, сребърен или златен бадж.

Какво се изисква от един съдия?
Да вижда идеално корта. Да бъде комуникативен. Налага ни се да си имаме работа с различни играчи и ситуации, но каквото и да става наоколо, съдията трябва да се сдържа и в никакъв случай да не показва раздразнение или злоба. («You should be ready to take shit from the players»)

Какво ви харесва и какво не в съдийската работа? Не се ли изморявате постоянно да пътувате?
Обичам да пътешествам. Забавно е, защото в детството си често гледах стари филми, чиито герои през цялото време живееха на хотел. Още тогава си мислех, че е много хубаво да живееш така. Може да се каже, че детската ми мечта се осъществи, макар че не пребивавам в един и същ хотел.

Колко мача на година ръководите?
Работя 28 седмици, в началните етапи на турнирите се налага да обслужвам по два мача на ден, после полуфинал или финал. За година се събират около 2 50 мача.

Къде най обичате да работите? Къде са най-удобните съдийски столчета?
Маями с палмите и езерата ми напомня за Южна Америка и е много приятно място.  Индиън Уелс се намира сред пустиня и панорамата е подобна. Но ако говорим за турнирите от Големия шлем, например в Париж е фантастично. На Уимбълдън пък във всяко нещо диша традиция. Трябва във всичко да виждаш хубавото, даже ако не ти допада много.

Вие сте чест гост на Купа Кремъл в Москва. Много тенисисти критикуват организацията на турнира, оплакват се от кортовете, от прекалено ярката светлина. А вашите впечатления какви са?
Тук съм за пети или шести път. Харесва ми тук, обичам града. Не знам защо, но в Москва много хора ми искат автографи. Приятно е да видиш, че се харесваш на някого.

Мачът, който няма да забравите?
Паметта ми е слаба. Знам само, че имах два много дълги мача, че ръководих финали от Големия шлем и от финалния турнир. За тях ни дават и сувенири. Приятно е и ти се иска да бъдеш на такива мачове. Но аз съм длъжен да си върша работата съвестно на всеки мач, на който са ме назначили.

Успявате ли да оцените красотата на дадена комбинация или удар, когато седите на съдийския стол?
Да, понякога си казвам наум: „Ама че удар!” Трябва да бъда концентриран, но когато разполагаш с най-хубавото място за гледане на корта, ще е странно да не се възползваш от екстрата. Обичам тениса и мога да оценя красивото разиграване, красивата борба и атмосферата на трибуните.

Ястребовото око измени ли същността на съдийската работа?
Това е отлично техническо средство, което подобрява играта. Добре е за публиката, добре е за играчите, добре е за съдиите, даже за лайнсмените, които трябва да поддържат концентрация през цялото време.

Вие сте един от малкото съдии мъже, които ръководят основно женски мачове...
Да, аз съм единственият мъж, който има договор с WTA.Но и други мъже съдийстват на женски мачове. Когато от WTA ми предложиха договора не видях причина да откажа. Беше добра оферта и аз я приех.

Как съдиите по тенис поддържат форма?
Е, ние не сме футболни рефери и не отделяме голямо внимание на физическата форма. Макар че понякога обичам да тренирам.  Веднъж в годината ни проверяват зрението. Но можеш да си похапваш колкото искаш, стига да си вършиш добре работата. Останалото не интересува никого.

Какви ограничения имате в договора?
Обичайните – да не вземаме наркотици, например. Ограниченията си ги налагаме ние самите. Например, аз предпочитам да не чета много преди мач, защото очите ми се изморяват. Трябва да се наспиваме и изобщо да даваме почивка на очите си.

Имате ли много приятели сред съдийската общност, или негласно се конкурирате помежду си?
Това е секта, истинска секта! (Смее се) Притежателите на златен бадж сме само 25 души и доста добре се познаваме.  Но ние всички сме много различни. Имаме нормални отношения, интересно ни е да работим един с друг и се отнасяме с уважение.

Не се ли шегувахте с Мохамед Лаяни, на който му се наложи да ръководи прочутия маратонски мач между Иснър и Маю?
О, не. Много е хубаво да обслужваш мач, който влиза в историята и така самият ти ставаш част от историята на тениса. Затова на Мохамед казвахме само приятни неща.

Вие сте от съдиите, които не се притесняват да поправят решенията на лайнсмените. Как си общувате с тях?
Ако съдията на линията греши, преставаме да разговаряме с него... Шегичка. (Смее се) Не, просто те знаят, че окончателно решение се пада на съдията на стола и те са наясно, че може да ги поправят.

Какви са вашите хобита извън тениса?
Обичам да пея. Допада ми модата, обичам да ходя по магазините. Понякога ми е приятно да поседя в бар, да изляза на дансинга. Много лесно общувам с хората.

Вашият глас е много характерен, нещо като визитна картичка, по която лесно може да ви познаят. Щом обичате да пеете никога ли не се мислили да се занимавате с опера?
Знам, че ме разпознават по гласа. По лицето, също. Що се касае до операта, то може би само веднъж ми е минавало през ума... Но оперното пеене трябва да се учи, а аз не съм и започвал. Това е само идея! Мисля, че трябва да си намеря агент.

Автор Олег Серегин