Кадер Нуни: Съдийската общност е истинска секта!

Един от най-известните тенис съдии – Кадер Нуни, даде обширно интервю за руския тенис портал Sports.ru, в което разказва за живота в професионалния тур, съдийската работа и слава, както разбира се и разпознаваемия си глас.

- Как попаднахте в тениса и как станахте съдия без да сте играли тенис?
- Навлязох в тениса благодарение на брат ми. Бях на 9 години, а той на 13, когато ме запали по тениса. Знаете как е – правиш това, което прави батко ти. Той обичаше да играе тенис. Както знаете от мен тенисист не стана, след години се качих на съдийския стол. Първоначално беше просто за шега, но ми хареса. След това реших да погледна на нещата професионално и сериозно.

- Колко време е необходимо, за да получите право да бъдете съдия на финал в Големия шлем?
- Много, много време. Първо минах няколко ниво във Франция, по-точно три нива, след всяко от които се държи изпит. Когато трите нива са преминати успешно, Френската федерация (бел.ред. в неговия случай) те предлага на международната федерация (ITF). В ITF има 4 категории съдии, на всяка от които се получават различни значки – бяла, бронзова, сребърна и златна. Когато си с бяла значка трябва да ръководиш много двубои, на няколко пъти трябва да бъдеш оценяван. И ако се справиш, тогава националната федерация те праща на следващото ниво – бронзова значка. Там процедурата е подобна – отново много двубои и много изпити. Разликата е, че в края на всеки сезон се събират хора от ITF, WTA и ATP, които могат да кажат: „Този човек се справя много добре през последните години, нека му предложим да кара изпит за сребърна знача”. Същата е процедурата със „сребърните” съдии, които ръководят много двубои и чакат шанса да получат изпит за златна значка. За да получиш сребърна или златна значка понякога може да мине много време – 2 или 3 години, а може и повече.

- Какво още се изисква да бъдеш успешен съдия?
- Преди всичко трябва да имаш отличен поглед над корта. След това – комуникационни умения. Съдията трябва да се справя с различни играчи, с различни ситуации, но каквото и да се случи съдията трябва да бъде в състояние да покаже самообладание, сдържаност и по никакъв начин да не показва безсилие или гняв. Трябва да сте готови да приемате дори и ругатни от играчите.

- Има ли тенисисти, на чиито двубои искате да бъдете на стола?
- Не мога да говоря на тази тема.

- Добре, тогава ни споделете какво в работата ви ви харесва и какво не. Не е ли изморително постоянно да сте на път?
- Обичам да пътувам. Може да ви се стори смешно, но като дете гледах стари филми, в които героите обикновено живееха в хотелски стаи. Тогава си мислех, че сигурно е страхотно да живееш постоянно в хотел. Е, да кажем, че осъществих тази детска фантазия.

- Колко двубои ръководите годишно?
- Давайте да броим. Аз работя 28 седмици, в началото на турнирите обикновено имам по 2 мача на ден. Плюс един полуфинал и евентуално финал. Общо взето около 250 срещи на година.

- Кои турнири харесвате най-много? Къде съдийският стол е най-удобен?
- Всички турнири са различни. В Маями например, с всичките тези палми и езера, по някаква причина ми напомня на Южна Америка, едно много приятно за мен място. Индиан Уелс пък е в средата на пустинята. Ако говорим за Големия шлем – Париж („Ролан Гарос”) – това е фантастично място. Там се играе и на клей. На Уимбълдън пък всичко е традиция. Всички се стремим да видим добрата част на тези места, дори и да име нещо, което не ни харесва.

- Кой е най-запомнящият се двубой, на който сте били съдия?
- О, това е моята беда. Имам много лоши спомени, така че това е малко объркващ въпрос.

- Наслаждавате ли се на играта, когато сте на стола?
- Разбира се. Понякога и аз си казва: „Боже, какъв удар!”. Разбира се, трябва да бъдем концентрирани, но когато имаш най-доброто място на корта понякога просто няма как да не се възползваш.

- Ще ви попитаме и за „Ястребовото око”. Много пъти ставаме свидетели как даден играч поглежда първо към щаба си в трибуните, след което иска намесата на компютъра.
- Това е разбираемо. Искам да ви кажа, че всичко на корта се случва много бързо, понякога просто е невъзможно да видиш къде точно е паднала топката. А относно жестовете на треньорите към играчите – те са позволени, разбира се, ако са само жестове.

- Въвеждането на „Ястребово око” не променя ли по някакъв начин и вашата работа?
- За мен това е страхотен начин за подобряване на играта. „Ястребовото око” е добре за публиката, за тенисистите, дори и за нас съдиите на стола и по линиите, защото ние трябва през цялото време да останем концентрирани.

- Вие сте един от малкото съдии, които ръководят предимно женски двубои...
- Да, аз съм единственият, който има договор с WTA. И какво от това? Има и други мъже, които сядат на стола на женски двубои. Когато от WTA ме помолиха да подпиша договор с тях не виждах причина да откажа. Офертата беше добра и аз я приех.

- Как тенис съдиите се поддържате във форма?
- Е, ние не сме футболни съдии, така че физическата ни форма не е от значение. Веднъж годишно си проверяваме зрението. Като цяло можем да ядем каквото си поискаме, важното е да си вършим работата качествено, другото няма значение.

- Има ли все пак някакви ограничения, които са заложени в договора ви?
- Най-често ни съветват да не взимаме наркотици. Аз лично предпочитам да не чета преди двубой, за да не си натоварвам очите. Необходимо е и да се наспивам достатъчно, за да не претоварвам зрението си.

- Разкажете ни за съдийското общество. Имате ли приятели, или по-скоро тайно се конкурирате?
- Това е секта, истинска секта ... (смее се). Златни значки имат 25 съдии, така че ние добре се познаваме. Но всички сме различни, ние сме 25 различни герои. Имаме добри отношения, като цяло мисля, че имаме интерес да сме в добри отношения.

- Имате ли хоби извън тениса?
- Хоби? Обичам да пея. Обичам и модата, обичам и да пазарувам.

- Няма как да не ви попитам за вашия глас, който е лесно разпознаваем. Не сте ли мислили да се занимавате с опера например?
- Знам, че хората разпознават гласи ми. Опера? Не знам, може би един ден ще пробвам (смее се). Харесва ми идеята. Мисля, че трябва да си намеря продуцент.