Виктория Азаренка: На корта съм войник

Тя е една от трите най-добри тенисистки за сезон 2012 г. заедно със Серина Уилямс и Мария Шарапова. Тъкмо 23-годишната Виктория Азаренка заема първо място в световната ранглиста, като заслужи званието „най-красив пробив на сезона”.
Тенисистката от Беларус стартира на скорост през 2012 г., като спечели първите си 26 мача, включително и финала на Australian Open.  Това постигна с помощта на френския си екип, начело с треньора Сам Сумик и консултант Амели Моресмо. Ето какво разкри Азаренка за френското издание Tennis magazine.

- Какво е по-важно за вас – титла от Големия шлем или №1 в ранглистата?
За мен да бъда №1 в света означава много. Но нищо не може да се сравни с радостта, която изпитваш, когато вдигаш над главата си трофей от Големия шлем. Да си №1 е само цифра, въпреки че зад нея стои упорита работа в продължение на цял живот.

- Това лято спечелихте два медала от Олимпийските игри в Лондон. Може ли да сравнявате тези успехи с другите си победи?
Това беше наистина невероятно усещане. Много се гордеех със себе си в този момент.  Бяха силни емоции, които ще останат в мен завинаги.  Това са награди от съвсем друг порядък. Всички спортисти мечтаят за златен олимпийски медал. Но такава възможност се отваря много рядко.

- Играхте и на сингъл, и на двойки в Лондон. Изпитвахте ли допълнителна умора?
- Да, бях изсмукана и физически, и емоционално, защото за съвсем кратко време преживях такива емоции, които никога преди не съм изпитвала. Такъв ритъм отнема много енергия. Затова се нуждаех от почивка преди старта на US Open.

- В началото на 2011 г. преживяхте тежък период, когато даже мислехте да се откажете от тениса. Разкажете повече за това?
- Беше труден период, уморих се от всичко. Нямах никакво желание да играя, исках само да се върна вкъщи. Но тогава поговорих с моята баба, която ми разказа за своя живот, за живота на моята майка в Беларус. Осъзнах, че аз се оплаквам от загубени мачове, а в същото време толкова много хора живеят в къде по-трудни условия и се борят за своя живот.  Предполагам, че разговорът с моята баба измени мъничко моят манталитет, моята гледна точка към живота. Осъзнах, че имам шанс да направя това, което искам.

- Вие сте много амбициозна.  Но какви са далечните ви цели?
- Никога няма да се преситя от победи. Даже сега, когато играя най-добрия тенис в кариерата си, искам да го правя още по-добре. Иска ми се да направя безумно много неща. Амбициите ми са високи, но в същото време не искам да бъда разочарована.

- В последните няколко месеца изглеждате по-усмихната, по-спокойна, по-жизнерадостна. А в началото на кариерата ви не бяхте такава. Защо?
- Голямата разлика е, че сега към мен са приковани погледите и вниманието на много хора.  Моето поведение на корта невинаги съответства на това, което съм в ежедневието. Преди хората виждаха в мен само агресия и сила, които демонстрирах на корта. Там съм преди всичко войник.

- Какво момиче сте извън корта?
- Обичам да се забавлявам, да се шегувам с хората около мен, да провеждам време с приятели. Винаги съм била толкова дружелюбна. С нищо не съм се изменила през тези години. Аз съм доста скромен човек.

- Вашият треньор Самуел Сумик ви описва като умно момиче, от което енергията струи до такава степен, че не можете да стоите на едно място и пет минути! Това истина ли е?
- Вярно е, че имам много енергия. Но ви уверявам, че съм в състояние да стоя на едно място повече от пет минути (смее се)! Не е проблем да легна да спя в 8 или в 9 ч., защото губя много енергия с моята професия. Отдавам 100% във всичко, което правя. Това е ключът към успеха. Това е и обща черта на всички членове в моя екип. Ние сме различни хора, но всички се отдаваме напълно в това, което правим и изискваме много един от друг.

- Какви са вашите отношения със Сам?
- Прекрасни. Нашите отношения се базират на честност и откритост. Ние много разговаряме. За тенис, разбира се, но също и за нещата от живота. Той винаги е готов да ми помогне. Ние взаимно повишаваме нивото си, както в професионален, така и в интелектуален план.

- Отстрани изглежда, че сте много рязка с него. Така ли е?
- Да, има нещо такова. Но и той понякога постъпва така с мен. Професията го изисква. Не е възможно да се борим за най-високото ниво и да бъдем непрекъснато любезни един към друг. Трябва да се прищпорваме постоянно. Той го прави, защото това е неговата роля. Аз също от моя страна бутам нещата да се случват и това работи добре при нас. Всеки си има метод, по който да влезе във форма. Лично на мен ми трябва да остана със Сам едно на едно. Така изпадам в особено състояние на духа, което ми позволява да бъда конкурентно-способна.  Когато започвам да загрявам, това е рутинен процес. В този момент аз съм като откъсната от света. Не виждам никой друг около мен освен моя треньор, защото той ми подава топките.  Ако друг човек минава покрай мен, не го забелязвам.

- През пролетта привлякохте Амели Моресмо във вашето обкръжение. Как стана това?
- Беше идея на Сам, който е близък приятел от известно време с Амели. Аз също си помислих, че не е лоша идея и реших да пробвам. Много бързо намерихме общ език с Амели. Не правим нищо особено. Просто работим над детайлите. Целта не беше да направи революция в моята игра. Амели притежава огромен опит и винаги ми дава полезни съвети за начина, по който да водя играта. Тя знае за какво говори, защото е била на моето място, играла е същите важни мачове. Радвам се, че Сам й се обади и тя прие да работи с мен.

- Какво ново научихте от Моресмо?
- Най-добрият съвет, който получих от Амели и от моя екип изобщо, е да бъда самата себе си на корта и извън него. Не трябва да си създаваш имидж само за да говорят хората за теб. Трябва да бъдеш себе си без да мамиш.

- Във вашия живот сте срещали и други легендарни спортисти, като Сергей Бубка-старши например. ..
- Да, срещаме се и често се случва да си поговорим. Бубка е невероятен човек, не само като атлет, но и като личност.  Провървя ми, че имам възможност да ползвам неговите съвети. Плюс това той знае много за тениса, тъй като и сам играе.

- Живеете в Монте Карло, с вас постоянно е френски екип. Вероятно говорите малко френски?
- Още не. Малко разбирам, но не говоря.  Вие, французите, често ме питате за това! Обещавам, че ще положа големи усилия. Опитвам да употребявам френски фрази при разговор, но още не мога да се отпусна да говоря. Когато слушам разбирам някои неща.

- Какво разбрахте за френската култура?
- Разбрах за виното (смее се). Не че много обичам вино... Впрочем, бъдете спокойни, не пия много, аз съм спортистка (смее се). Но трябва да призная, че виното е неотменна част от вашата култура. Всички французи обичат да пият по една чаша. Интересно ми е да откривам колко различни вкусове и аромати се съдържат във виното, да откривам нови региони.  Освен Париж по време на турнира „Ролан Гарос” нямах случай да видя други места от Франция. Не ми стига времето. През цялото време пътувам и когато имам няколко свободни дни предпочитам да си остана вкъщи.